Будите се в три през нощта, взирате се в тавана и се тревожите, че нещо с вас не е наред. Успокойте се: по средновековните стандарти сте абсолютно здрави. В продължение на хилядолетия хората в цяла Европа спят на два пъти: "първи сън" от вечерта докъм полунощ, после час-два будуване и "втори сън" до зори.
Часът помежду им има име — в английските извори е "бдението". В него хората се молят, общуват, работят. А после обичаят си отива — за около век. Преходът към съвременното ежедневие е един от най-странните обрати в човешката история: как цели народи променят коренно начина си на живот само за няколко поколения.
Историкът, който открива втория сън
Откритието принадлежи на американския историк Роджър Екърч, който в края на XX век събира материал за книга върху историята на нощта. В едно съдебно свидетелство от 1697 година му прави впечатление странна фраза: деветгодишно момиче разказва как майка му излиза от дома "след първия сън" — а по-късно я намират мъртва. Първият сън?
Екърч решава да проучи значението на фразата и открива стотици свидетелства — над петстотин: дневници, съдебни протоколи, медицински трактати, романи. "Първи сън" и "втори сън" се споменават мимоходом, без обяснение, като нещо, което всеки читател знае.
Фразата изскача у Чосър през XIV век, в "Дон Кихот", във френски, италиански и латински текстове чак до Античността. Доказателствата стоят по рафтовете на библиотеките от векове, но никой не ги търси — защото никой не допуска, че сънят има история.
Екърч подрежда всичко това в изследване, което преобръща представите на учените, изучаващи съня: оказва се, че "непрекъснатите осем часа", смятани десетилетия наред за природна норма и еталон за здраве, всъщност са скорошен навик — на не повече от два века.
Какво се прави в среднощния час
Изворите описват в подробности какво вършат хората между двата съня. Мнозина просто лежат в онова унесено състояние между дрямка и бодърстване, което французите наричат "dorveille", и премислят сънищата си, на които епохата гледа с повишена сериозност.
Набожните се молят: съществуват специални молитви, писани именно за часа след първия сън. Практичните стават да нагледат огъня и добитъка или да свършат някоя отложена домакинска работа.
Лекарите пък имат своя препоръка: именно между двата съня е най-доброто време за брачна близост — според французина Лоран Жубер, живял през XVI век, двойките "се любят по-добре" след първата дрямка и зачеват по-лесно, защото са отпочинали.
Кой ни краде нощта
Виновникът за изчезването на втория сън е един: изкуствената светлина. Първо газените улични фенери, после електричеството удължават деня. Кафенета, театри и фабрики работят до среднощ, вечерта се разтяга, времето за лягане се отлага, докато постепенно двата съня не се сливат в един.
Индустриалната епоха изисква труд по строго разписание и будуването посред нощ вече не е Божие време, а прахосничество.
Наръчниците по хигиена от XIX век започват да внушават, че непрекъснатият сън е белег на дисциплина и напредък; среднощното бодърстване, доскоро най-интимната част от денонощието, е обявено за отклонение от нормата. Към двайсетте години на XX век "първият сън" изчезва и от езика — за няколко поколения човечеството забравя как е спало открай време.
Експериментът в тъмното
Дотук историята би могла да мине за архивен куриоз, ако не беше един експеримент, проведен още преди Екърч да публикува откритието си. През деветдесетте години американският психиатър Томас Уер поставя група доброволци в режим на естествена зимна нощ: четиринайсет часа тъмнина без електричество.
Няколко седмици по-късно телата им, оставени на естествения си ход, сами се връщат към забравения ритъм — два отделни съня с час-два спокойно будуване помежду им, при това изпълнено с особена, почти медитативна ведрина — кръвните проби показват нива на хормона пролактин, които свидетелстват за състояние на дълбок покой.
Средновековният режим на спане, оказва се, не е културна прищявка, а естествен модел, по който тялото ни функционира.
Ехото в три през нощта
Следи от тази традиция се пазят и в българския език: нашите предци мерят нощта "по първи петли" и "по втори петли" — деление, което има смисъл само за хора, будни в тези часове. Народната ни култура свързва тези моменти с духове и поличби — от среднощните обреди до вярването, че по това време се отварят небесата.
Буденето посред нощ занимава и съвременната медицина. Специалистите по съня отбелязват, че така нареченото "среднощно безсъние" — будене посред нощ с невъзможност за бързо заспиване — е едно от най-честите съвременни оплаквания.
Част от изследователите, включително самият Екърч, виждат в него отглас от стария ритъм: тялото прави онова, което е вършило хилядолетия наред, а паникьосаният му собственик, убеден, че нещо му има, посяга към хапчетата.
Не е нужно да връщаме газените лампи, нито да си навиваме будилник за полунощ — животът ни вече е изграден около друг ритъм и връщане назад няма. Но следващия път, когато се събудите в малките часове, опитайте да не се ядосвате. Полежете в тъмното като прадедите си — те биха казали, че нищо ви няма: просто сте будни между двата съня.
