Малко хора в историята са били толкова важни мъртви, колкото и живи. Когато Александър Велики умира във Вавилон през юни 323 година преди Христа — господар на света от Гърция до Индия — тялото му моментално се превръща в едно от най-ценните притежания на планетата.
За него ще се краде, ще се лъже и едва ли не ще се воюва; пред него ще се кланят Юлий Цезар и Октавиан Август; ще бъде една от големите забележителности на античния свят цели шест столетия. А после ще изчезне — толкова мистериозно, че и днес, след повече от сто документирани опита за издирване, местонахождението на гроба на най-прочутия завоевател остава тайна.
Две години след смъртта на Александър майстори строят погребална колесница, описана от античните автори като пътуващ златен храм. Кортежът с тялото потегля от Вавилон на запад — по традиция царете на Македония се погребват в Еги — древната столица на царството, днес Вергина в Северна Гърция. Според някои извори Александър е пожелал да бъде положен в оазиса Сива в Египет, където жреците го обявили за син на бог.
В Сирия кортежът е пресрещнат от войските на Птолемей — най-хитрия от диадохите, военачалниците, които след смъртта на завоевателя си разделят империята. Заграбил властта в Египет, с дързък военен маньовър той открадва тялото и го откарва в Мемфис.
Кражбата носи ясно послание: Египет на Птолемеите е истинският наследник на Александър. Разгневеният регент на империята Пердика тръгва на война срещу крадеца — и намира смъртта си в Египет. Тялото остава при Птолемей, а неговата династия ще властва три века, до Клеопатра, легитимирана от едно балсамирано тяло.
По-късно Птолемеите пренасят царя в новата столица — Александрия, града, който сам той е основал. Там за него и за управляващата династия е издигнат мавзолей, наричан просто Сома — "Тялото". Гробницата е разположена в царския квартал; до нея се пресичат главните улици — мъртвият Александър лежи в сърцето на града си.
Тялото на царя, положено първоначално в златен саркофаг, се превръща в светиня и място за поклонение.
Пред саркофага се изреждат най-могъщите хора в Рим. Юлий Цезар се покланя пред него през 48 година преди Христа. След него и Октавиан — бъдещият Август — пожелава да види тялото и полага диадема и цветя.
Според историка Касий Дион, при докосването Октавиан отчупва носа на мумията; когато го питат дали иска да види и гробниците на Птолемеите, отговаря с реплика, смразила домакините: "Дойдох да видя цар, а не мъртъвци."
Още по-рано един от Птолемеите, притиснат от безпаричие, претопява златния саркофаг, за да плати на войската си. Тялото е преместено в ковчег от стъкло или кристал, което прави гледката още по-поразителна. Клеопатра, принудена да финансира война срещу Рим, също взема злато от гробницата.
Император Калигула, твърдят изворите, присвоява нагръдника на Александър. Последното документирано императорско посещение е на Каракала през 215 година след Христа — болезнено обсебен от образа на Александър, той оставя върху гроба плаща и пръстена си.
И после — тишина.
Никой античен автор не описва унищожението на Сома. През 272 година войната на император Аврелиан с Палмира опустошава царския квартал на Александрия. През 365 година чудовищно земетресение с последвало цунами — описано от очевидци — залива и поглъща част от античната Александрия.
А в края на четвърти век идва и идеологическият прелом: християнската империя затваря езическите светилища, а гробът на човек, почитан като бог, би бил нежелано наследство от миналото.
Около 400 година църковният отец Йоан Златоуст пита реторично: "Кажете ми, къде е гробът на Александър?" — и отбелязва, че дори александрийци вече не знаят.
Оттогава търсенето не е спирало — и почти всяко поколение тръгва по своя следа. Средновековната традиция сочи джамията Наби Даниел в центъра на Александрия като мястото, където почива тялото на царя.
През 1850 година преводач от гръцкото консулство се кълне, че през дупка в криптата ѝ видял стъклен саркофаг с тяло със златна диадема — проверка така и не последва, а по-късните огледи не откриват нищо.
"Саркофагът на Александър" в Истанбул — шедьовър с бойни релефи — се оказа гроб на друг: направен е за владетел от Сидон, а прозвището си носи единствено заради изображенията. През 1995 година гръцки археолог обяви, че е намерил гробницата в оазиса Сива — египетските власти и научната общност отхвърлиха твърдението за дни.
А най-дръзката съвременна хипотеза гласи, че когато през девети век венециански търговци измъкват контрабандно от Александрия мощите на свети Марко, е възможно, без да знаят, да са отнесли друго тяло — това на Александър. Тоест завоевателят може би лежи под олтара на базиликата "Сан Марко".
Да се отвори гробницата на светеца не е разрешено; хипотезата си остава любопитна и недоказуема. Разкопките на грандиозна македонска гробница през 2014 година край Амфиполи в Гърция възкресиха надеждите за разплитане на мистерията — епохата е точната, но кой е обитателят ѝ и до днес е спорно — а Александър отново се изплъзва.
Най-вероятният отговор е и най-прозаичният: мавзолеят е там, където винаги е бил — под центъра на съвременна Александрия, петмилионен град, израснал върху античния, или под водите на пристанището му.
Разкопки в толкова гъсто застроено място са почти невъзможни; находките идват парче по парче, при строежи и сондажи. Затова издирването продължава вече шестнайсети век — по-дълго, отколкото е съществувала гробницата. Александър завладява света за дванайсет години. На света, изглежда, ще му трябва много повече, за да си го върне.
