И до днес древният свят не спира да ни вдъхновява със своите истории, изпълнени с величие, амбиция и драматични обрати. В него възникват едни от първите велики цивилизации, които поставят основите на културата, политиката и градоустройството, познати ни днес.
Сред най-впечатляващите им постижения са могъщите градове, превърнали се в символи на власт, знание и богатство. Мемфис, Вавилон, Александрия, Картаген и Персеполис не са просто населени места, а центрове на цели епохи, в които се вземат съдбоносни решения, развиват се науки и се създават културни традиции, оставили траен отпечатък в човешката история.
Мемфис
Мемфис е един от най-древните и най-важни градове на Древен Египет. Той е столица на Старото царство (2635-2130 г. пр. Хр.).
Градът се намира южно от делтата на река Нил, на западния бряг на реката, на около 24 километра южно от днешно Кайро. В близост до древния град се намират и неговите гробищни комплекси, или некрополи, където се намират известните египетски пирамиди.
Мемфис заема важно стратегическо място там, където Нил се разтваря към делтата, затова и египетския фараон Менес го основава около 3100 г. пр. Хр., за да управлява новообединения Горен и Долен Египет.
През 13-и век пр. Хр. градът е сред няколкото големи центъра, разширени от великия фараон Рамзес II. В Мемфис се намира и храма на древноегипетския бог, покровител на занаятите и изобразителните изкуства, Птах.
Когато асирийците нахлуват в Египет през 671 г. пр. Хр., Мемфис е разрушен до основи два пъти. Въпреки това градът бързо е възстановен поради своето религиозно значение. През 525 г. пр. Хр. персийският цар Камбиз II от династията на Ахеменидите превзема Мемфис, който става столица на персийската сатрапия Египет.
През 331 г. пр. Хр. Александър Велики е коронован за фараон в Мемфис, след като превзема Египет от персите. След смъртта му един от неговите пълководци, Птолемей, основава Птолемеевата династия, която става най-известна по света с управлението на Клеопатра.
Вавилон
Вавилон е един от най-известните градове на древния свят. Той е столица на древна акадо-говореща културна област в южната част на централна Месопотамия Вавилония от началото на второто хилядолетие пр. Хр. до началото на първото хилядолетие пр. Хр.
Освен това е и столица на Нововавилонската царство през 7-и и 6-и век пр. Хр., когато достига върха на своето великолепие.
Разположен на двата бряга на река Ефрат, Вавилон още в древността придобива легендарна слава.
Сведения за топографията на Вавилон се извличат от археологически разкопки, клинописни текстове и описанията на древногръцкия историк Херодот и други антични автори.
Описанията на Херодот се отнасят предимно за Вавилон от времето на царуването на Навуходоносор II.
След векове на тежко управление от страна на асирийците, Вавилон оглавява съюз, който сваля техните жестоки владетели през 612 г. пр. Хр. Това поставя началото на златен период, в който най-великият архитект на града, Навуходоносор II, го превръща в почти митична метрополия.
В разцвета си градът обхваща площ от около три квадратни мили, оградена от внушителни укрепления. Навуходоносор разширява тези мощни стени и изгражда прочутата порта на Ищар. Това е величествен вход, украсен с яркосини глазирани тухли.
Смята се, че именно по време на неговото управление са създадени Висящи градини на Семирамида - едно от Седемте чудеса на античния свят.
Германският археолог Роберт Колдевей, който провежда разкопки във Вавилон в периода 1899-1917 г., открива в североизточния ъгъл на Южния дворец на Навуходоносор II серия от основи и сводести помещения, които според някои може да са част от конструкцията на градините.
Други учени предполагат, че градините всъщност са се намирали в Ниневия и са били построени от асирийския цар Сенахериб.
Поради липсата на сигурни доказателства, споровете относно местоположението и съществуването на това антично чудо продължават и до днес.
Друг интересен архитектурен обект е централният зикурат на Вавилон, известен под името Етеменанки и посветен на бога Мардук. Този храм вероятно вдъхновява и библейския разказ за Вавилонската кула.
През 331 г. пр. Хр. Александър Велики завладява Вавилон и планира да го превърне в своя имперска столица, но умира там през 323 г. пр. Хр. След смъртта му значението на града намалява, а населението постепенно е преместено в новата столица Селевкия на Тигър от Селевкидската династия през 275 г. пр. Хр.
Александрия
През 331 г. пр. Хр. Александър Велики нахлува в Ахеменидското царство. След като завладява и Египет, младият владетел решава да основе нов град в негова чест - Александрия.
Той създава града през 332 г. пр. Хр. в началото на своята персийска кампания. Александрия трябва да бъде столица на новото му владение в Египет и военноморска база, която да контролира Средиземно море.
След смъртта на Александър през 323 г. пр. Хр. Египет е поет от Птолемей, който заедно със своите наследници развива града като нова елинистическа столица.
Александрия процъфтява и се превръща в най-големия град в света. Птолемей и неговите синове започват изграждането на прочутата Александрийска библиотека, където учени събират знания от целия познат свят.
Градът се превръща в средище на културата и науката, където работят древногръцки учени като Архимед, Евклид и Херон.
Александрия е дом и на прочутия Александрийският фар, което е още едно от Седемте чудеса на античния свят. Той е завършен около 250 г. пр. Хр. и достига височина до около 140 метра, като насочва корабите безопасно към пристанището.
Градът приютява и голяма еврейска общност и се превръща във важен център на еврейската култура. Именно там е създаден гръцкият превод на Танах, наречен Септуагинтата.
В Александрия живеят представители на различни етнически и религиозни групи, което често води до напрежение и конфликти.
Александрия остава важен средиземноморски порт до римските граждански войни. След смъртта на Помпей Юлий Цезар установява военно управление в града, сваля Птолемей XIII и поставя Клеопатра на трона.
След убийството на Цезар Марк Антоний управлява заедно с Клеопатра, но след поражението им при Акциум двамата се самоубиват.
Октавиан Август поема властта и възстановява Александрия като център на римското управление в Египет.
Картаген
Преди да влезе в сблъсък с Рим, Картаген е един от най-богатите древни градове в Средиземноморието и център на могъща морска търговска империя.
Градът е основан през 814 г. пр. Хр. от финикийски мореплаватели.
Картаген е разположен така, че да контролира корабите, които преминават между Сицилия и северноафриканското крайбрежие в Средиземно море.
Бързо се превръща в процъфтяващо пристанище и търговски център, а по-късно се развива в голяма средиземноморска сила и съперник на Рим.
През Картаген преминават ценни стоки като абанос, слонова кост и злато. Картагенските търговци също така търгуват със сол, подправки, кожи и прочутите скъпи пурпурни багрила.
В продължение на векове Картаген доминира Средиземноморието. Но по време на трите Пунически войни градът влиза в конфликт с нарастващата мощ на Рим.
След повече от век ожесточени сражения римляните обсаждат Картаген през 149 г. пр. Хр. След две години те успяват да пробият отбраната, разграбват града и избиват или поробват оцелелите жители.
Картаген е напълно разрушен, а Рим окончателно се утвърждава като господстваща сила в Средиземноморието.
През 439 г. сл. Хр. вандалският владетел Гейзерик влиза почти без съпротива в града и го разграбва.
Последният вандалски цар Гелимер е победен близо до Децимум от византийска армия под командването на Велизарий, който влиза в Картаген без съпротива през 533 г. сл. Хр.
След превземането му от арабите през 705 г. градът окончателно губи значението си, засенчен от новия град Тунис.
Персеполис
Персеполис е древна столица на царете от Ахеменидската династия на Персия, разположена на около 350 километра североизточно от град Шираз в областта Фарс, в югозападен Иран.
В своя разцвет Ахеменидското царство представлява огромна суперсила, която владее голяма част от Месопотамия и Мала Азия.
Затова персийският цар Дарий Велики решава да създаде нова столица в Персеполис през 518 г. пр. Хр., която да отговаря на величието на неговото царство
Макар че обширната администрация на империята продължава да се управлява от други градове като Суза, Персеполис се превръща в център на царската власт.
Дарий изгражда нов дворец, както и голяма приемна зала, използвана за посрещане на чуждестранни пратеници.
Барелефите, които и до днес са запазени, изобразяват представители на различни народи от империята, които пристигат, за да отдадат почит на "царя на царете".
Мястото е белязано от огромна тераса, чиято източна страна се опира в планината Кух-е Рахмат ("Планината на милостта").
Върху тази тераса се намират останките от редица внушителни сгради, изградени от тъмносив камък.
Особено впечатляващи са масивните колони, от които 13 все още се издигат в приемната зала на Дарий I. Още две колони стоят в входната зала на Портата на Ксеркс, а трета е възстановена от счупените си части.
След смъртта на Дарий неговите наследници добавят още внушителни постройки към комплекса.
Синът му Ксеркс I изгражда собствен дворец, съкровищница и прочутата Порта на всички народи. Около тези величествени сгради се простират плодородни земи, а на пазар се продават стоки, събрани от всички краища на империята.
Но величието на Персеполис не трае дълго. Когато Александър Велики нахлува в Ахеменидското царство през 331 г. пр. Хр., той побеждава персийския цар Дарий III.
След това заповядва Персеполис да бъде опожарен, като според някои сведения дава тази заповед в състояние на опиянение. Така Ахеменидското царство загива в пламъците, обхванали нейната най-велика столица.
