През 1756 година Волтер пише, че Свещената Римска империя по никакъв начин не е нито свещена, нито римска, нито империя. Петдесет години по-късно тя изчезва за ден.
Държава без армия, хазна и столица
Свещената Римска империя е съюз от няколкостотин отделни владения в Средна Европа: кралства, херцогства, графства, свободни градове, дребни рицарски имения и църковни княжества, управлявани от епископи и абати.
Земите ѝ обхващат днешните Германия, Австрия, Чехия и Словения, както и части от Франция, Италия и Полша. Всяко владение се управлява самостоятелно. Общи са императорът, някои институции, правото и съдилищата.
Признаците на държава в днешния смисъл липсват. Няма постоянна войска. Няма централна хазна. Няма столица. Няма общ данък. Императорът не наследява престола, а го получава чрез избор: гласуват седем, по-късно девет курфюрсти — князе с право на глас, установено със Златната була от 1356 година.
Райхстагът, общото събрание на имперските съсловия, заседава без прекъсване в Регенсбург от 1663 година нататък. Вечният земски мир от 1495 година забранява враждите — князете нямат право да решават споровете помежду си с оръжие.
Съдът, в който поданик съди своя княз
Имперската реформа от 1495 година създава Имперския камерен съд, който сменя седалището си многократно, преди да се установи във Вецлар. Заедно с Имперския дворцов съвет във Виена той е върховната съдебна инстанция.
Поданици могат да водят дела срещу собствения си владетел, а през осемнайсети век решенията на съда утвърждават права, които днес наричаме граждански свободи — неприкосновеност на жилището и свобода на занаята.
Империята наистина съществува предимно на хартия. Написаното обаче се спазва.
Защо Наполеон иска края ѝ
През май 1804 година Наполеон се провъзгласява за император на французите. Дотогава в Западна Европа има само един император и това е владетелят във Виена: титлата се смята за пряко продължение на римската и се получава с папско признание. Наполеон създава втора и с това руши правилото, че на Запад императорът е един.
През лятото на 1806 година Бавария, Вюртемберг и Баден вече са съюзници на Франция. Докато империята съществува обаче, тези държави остават нейни съставни части — подчинени на имперското право, на имперските съдилища и на задълженията си към императора във Виена.
Четири дни преди срока
Разпадането на империята отнема три години. През 1803 година голямото преразпределение на църковните владения заличава княжествата на епископите и абатите, както и почти всички свободни градове — десетки съставни части изчезват наведнъж.
През август 1804 година Франц II приема титлата австрийски император. Прави го, за да не остане без императорско достойнство. През декември 1805 година поражението при Аустерлиц принуждава Австрия да излезе от войната.
На 12 юли 1806 година шестнайсет германски държави основават Рейнския съюз под покровителството на Наполеон и обявяват пред райхстага, че напускат империята.
На 22 юли Наполеон поставя ултиматум: Франц да се откаже от императорската корона до 10 август, иначе Франция подновява войната.
На сутринта на 6 август 1806 година имперският херолд — придворен, който обявява официалните актове — потегля от Хофбург към църквата "Деветте ангелски хора" и чете прокламацията от балкона над площада.
Актът не споменава ултиматума. Обявява връзката с империята за прекъсната и освобождава от клетва курфюрстите, князете, съсловията и служителите на имперските съдилища.
Ако Франц просто беше абдикирал, курфюрстите вероятно щяха да изберат нов император. Двама от тях — на Саксония и на Бавария — са и имперски наместници и вече са на страната на Наполеон.
Затова отказът и разпускането са в един и същ акт. Франц не е първият от четирийсет и петимата носители на титлата, който се отказва от нея. Той е единственият, който я закрива.
Кой забеляза
Историците обичат да цитират Гьоте, който на следващия ден отбелязва, че кавгата между слугата и кочияша му го е развълнувала повече от новината.
Виена реагира с ужас. Поетът Кристоф Мартин Виланд пише за нещастие, сполетяло някога славна нация. А изследването на Ерик-Оливер Мадер за съдиите от Имперския камерен съд показва, че за тях новината е шок: те продължават да смятат, че империята съществува дори след отделянето на Рейнския съюз.
Хората, които всеки ден прилагат имперското право, разбират най-добре какво е престанало да съществува.
Германската империя от 1871 година е наричана Втори райх именно защото първият приключва през 1806 година.
Титлата, която Западът не дава
За българската история съществуването на империята има друго значение.
В края на юли 1189 година в Ниш пратеници на Асен и Петър връчват писмо на Фридрих I Барбароса, който води Третия кръстоносен поход. Предлагат му четирийсет хиляди войници срещу Византия. В замяна Петър иска императорската корона на Константинопол — у хрониста Ансберт "диадемата". Барбароса не приема предложението.
Десет години по-късно Калоян се обръща към папата. В писмата си до Инокентий III иска императорска титла за себе си и патриаршеска за търновския архиепископ Василий.
На 15 октомври 1204 година папският легат кардинал Лъв пристига в Търново. Василий получава титлата примас — глава на църквата, но не патриарх. На 8 ноември Калоян е коронясан за rex (крал).
За католическата църква римски император може да бъде само един — наследникът на цезарите, когото папата коронясва. Инокентий III не може да даде тази титла на Търново, без да признае съществуването на втора империя.Правилото важи още цели шестстотин години.
