Това е една от най-странните и трагични истории в музиката - историята за гений, който е изпреварил времето си, но накрая е погълнат от собственото си съзнание.
Джо Мийк е ексцентричен музикален продуцент и звукоинженер, считан за един от най-влиятелните в своето поприще.
През 50-те и 60-те години на миналия век британецът става пионер в развиването и налагането на редица звукозаписни техники, които и до днес масово се използват при записването на песни и всякакви видове музика.
Мийк е сред първите тонрежисьори, признати като истински творци със своя креативна идентичност, не по-малко значима от тази на музикантите в студиото. Остава в историята и с разгръщането на нови експериментални поджанрове на поп музиката.
Говорим за човек, разчитал почти изцяло на своя инстинкт и маниакално внимание към детайлите, който е отказвал да се впише във вече съществуващите концепции за аранжиране и записване на музика. Животът му обаче протича тежко и завършва с невъобразима трагедия.
Джо Мийк до голяма степен остава неразбран и за мнозина идеите му са прекомерно странни и смели. В записаните от него песни има твърде голяма компресия на звука и твърде много ехо - което е обичайно в днешно време, но екстравагантно преди 70 години.
Твърдоглав и темпераментен, Мийк се отдръпва от утвърдените студиа и създава собствена компания и собствено музикално студио.
За да реализира шантавите си идеи сформира сесийната група The Tornados и с нея прави бум с инструментала Telstar (1962), който покорява класациите в Англия и Щатите.
През цялото време обаче Джо се бори със собствения си ум. Той не е просто гениален особняк и всъщност страда от биполярно разстройство и шизофрения.
Увлича се по спиритуализъм и по идеята, че е възможно да се комуникира с мъртвите чрез записан звук. Затова прави сеанси в студиото си в опит да се свърже с наскоро загиналия Бъди Холи и носи звукозаписни устройва по гробища, за да запише звуци от призраци.
Още преди да измисли хита Telstar е завладян от идеята да пресъздаде космическо звучене така, както го чува в главата си. А музикалните му успехи не го спасяват от манията, параноята и от множеството проблеми.
До смъртта си Мийк не взима нито пени от своето свръхуспешно произведение, тъй като френски композитор го съди за плагиатство. Случаят е решен в полза на Джо, но твърде късно - три седмици след като той умира. А страховете на звукоинженера не се дължат единствено на психичните му заболявания.
Той е хомосексуалист, което в началото на 60-те във Великобритания все още противоречи на закона. Мийк даже е осъден през 1963-та за "натрапване с неморални цели" и оттогава се превръща в мишена за изнудване. Навсякъде извън апартамента и студиото си ходи с тъмни очила от страх да не бъде разпознат.
Когато към страховете, шизофренията и биполярното разстройство прибавим все по-отчайващата му финансова ситуация, сглобяваме една твърде мрачна картина на Джо Мийк в последния период от живота му.
Честата употреба на амфетамини пък го прави агресивен и води до неочаквани избухвания даже без видима причина. Така веднъж той насочва пистолет към челото на реномирания барабанист Мич Мичъл, за да "вдъхнови" по-качествено изпълнение от него в студиото.
На сутринта на 3 февруари 1967 г. Мийк се скарва с хазяйката си Вайълет Шентън заради шума, който вдига в студиото и заради неизплатените суми за наем.
В пълно умопомрачение той взима пушка, която е конфискувал от своето протеже, бившия басист на The Tornados Хайнц Бърт. С пушката Джо застрелва първо хазяйката, а после и себе си - с този зловещ акт на убийство и самоубийство приключва неговият живот на 37-годишна възраст.
Асистентът му Патрик Пинк си спомня, че точно преди фаталния край Мийк изгаря писма във ваната и му дава бележка, на която пише: "Тръгвам си. Сбогом."
След трагедията, в апартамента на Джо Мийк са открити близо 2000 ролки от лента със записи, сред които има невероятно ценни неща - включително ранна музика от Дейвид Боуи, Том Джоунс, Джими Пейдж, Ричи Блекмор и много, много други.
През 2014 г. легендарното музикално издание NME поставя Джо Мийк на първо място в класацията си с най-великите музикални продуценти.
"Мийк беше истински пионер и изпробваше безкрайни нови идеи в търсене на перфектния звук", пишат от NME. "Наследството от неговите безкрайни експерименти се забелязва в повечето от любимата ви музика днес."
