Датата е 15 август 1972 г., а Deep Purple изнасят своя първи концерт на японска земя.
Те са превърнали сцената в свой дом през последните три години и не са спирали да обикалят по турнета. Осъзнали са, че няма нужда да репетират преди концерт, понеже щом излязат пред публика, предпочитат да се отдадат на инстинктите си. Колективните им импровизации често раждат велики моменти, които няма как да бъдат повторени.
При дебютната си поява в Япония обаче, музикантите от групата са по-скоро сковани. Причината не е само в по-дистанцираната местна публика, но и във факта, че са наясно, че концертът им се записва.
До онзи момент, Purple не са записвали свой концерт и нямат реална идея как звучат на живо. Години по-късно басистът Роджър Глоувър разказва, че при дебюта си в Япония голямата им тревога е да не би да допуснат някоя сериозна грешка.
За щастие обаче, Deep Purple изнасят три поредни шоута в Япония и записват и трите. А от втората вечер нататък успяват да се отпуснат и да покажат най-доброто от невероятната си класа.
Така се ражда може би най-влиятелният лайв албум в рок историята - Made in Japan.
Двойният албум е издаден в края на 1972-ра и до днес остава еталон за това как трябва да звучи една рок група на живо.
Легендарните Purple са в стихията си, като всеки от тях може да покаже своето инструментално майсторство и свободно да интерпретира епичните композиции.
Куриозното обаче е, че бандата създава този свой епос в период, в който е на ръба на саморазрушението.
Когато петорката стъпва в Япония през лятото на 1972 г., смесицата от огромни успехи, сблъсък на егота и съмнителни решения на мениджмънта са създали хаос и непреодолим разрив във взаимоотношенията им.
"Срещнахме се в идеалната възраст и химията между нас беше перфектна. Но това, за което човек е неподготвен, е успехът", обяснява вокалистът Иън Гилън.
Гилън и Глоувър се присъединяват към групата през юни 1969-а и с техния принос Deep Purple се изстрелва стремглаво нагоре. Четвъртият им албум Deep Purple In Rock (1970) ги поставя редом до Black Sabbath и Led Zeppelin като част от свещеното трио групи начело на една нова вълна, дефинираща основите на хард рока и хеви метъла.
Но в периода около следващия албум Fireball, напрежението между Гилън и фамозния китарист и съосновател Ричи Блекмор вече е нетърпимо.
Блекмор иска повече контрол върху композициите на групата, но Гилън не желае да следва насоките му и да го възприеме за креативен лидер.
"Идеята беше да сме демократична група и беше трудно някой да контролира нещата без да се превърне в диктатор", обяснява Глоувър.
Засилващото се напрежение подсказва, че записите за следващия албум Machine Head ще бъдат взривоопасни. Въпреки това албумът съдържа великата Smoke on the Water и други вечни класики като Highway Star и Lazy, а Deep Purple успяват да пробият и на американския пазар.
Поне за кратко групата се чувства по-сплотена от преди и когато заминава за Япония, се намира в своя творчески и артистичен зенит, докато е в този състав.
Но съществуващите проблеми не изчезват и не след дълго довеждат до разцеплението на бандата.
Все пак японските концерти идват в точния момент, когато Purple още са истински екип на сцената. Звукозаписната им компания предлага създаването на лайв албум, който да бъде издаден единствено в Япония.
Целта е да бъде използван засиленият интерес на японците към тежката рок музика, зародил се покрай визитата на Led Zeppelin предната година.
Първоначално Purple реагират скептично на идеята и имат някои притеснения.
"Казахме, че ще го направим, само ако можем да го контролираме. И само ако излезе единствено в Япония. Но после изслушахме записите и си помислихме: "Тук има нещо...", спомня си барабанистът Иън Пейс.
Записаното през двете вечери в Осака и третата в Токио наистина притежава специален заряд.
Всяко от трите шоута стартира с наелектризираща версия на хитовата Highway Star и продължава с епичната балада Child in Time.
По-нататък в The Mule Иън Пейс разгръща невероятните си способности на барабаните, а финалната Space Truckin' дава възможност на всички музиканти от групата да демонстрират какво могат най-добре.
Deep Purple решават да сведат до минимум допълнителната обработка на записите в студиото и да оставят звученето максимално естествено. А като чуват готовия продукт, осъзнават, че би било глупаво да го ограничат само до японския пазар.
Made in Japan излиза във Великобритания през декември 1972 г. и променя представите за един лайв албум.
Разбира се, и преди него е имало такива като Get Yer Ya-Ya's Out! на Rolling Stones и Live At Leeds на The Who, но до онзи момент никой не е правил толкова силно впечатление, колкото Made in Japan.
Това, което публиката не знае, е, че в седмицата на издаването на албума, Иън Гилън подава оставката си и се оттегля от Deep Purple. Отношенията между него и Ричи Блекмор са станали непоправими и изглежда окончателният разрив е настъпил, когато китаристът е хвърлил чиния със спагети в лицето на певеца след едно шоу в Кливланд.
Deep Purple издават още един албум преди напускането на Гилън - Who Do We Think We Are?, но той бледнее пред Made in Japan.
По ирония на съдбата, тогавашният последен концерт на Гилън с Purple е отново в Осака през юни 1973 г. Това е последна изява и за Роджър Глоувър в онзи период, преди двамата с Гилън да се завърнат над десетилетие по-късно.
Най-хубавото е, че легендарната формация продължава съществуването си и до днес, все още с Гилън, Глоувър и Пейс в състава. Purple още веднъж ще зарадват българските си фенове с концерт в София на 29 септември тази година.
А над пет десетилетия след премиерата си, Made in Japan запазва своето значение и влияние като образец за величествен лайв албум, какъвто всяка рок група би желала да има в дискографията си.
