Бастилията е средновековна крепост в Париж, първоначално построена в средата на 14-и век, за да подсили защитата на града.
С течение на времето тя се превръща в затвор, известен с това, че в него са хвърляни хора без справедлив процес, и придобива репутацията на символ на потисническата власт на монархията.
Най-значимият момент за съдбата на крепостта настъпва на 14 юли 1789 г., когато революционери щурмуват Бастилията с цел да освободят политически затворници и да се сдобият с оръжие.
Това събитие се превръща в повратна точка във Френската революция и по-късно започва да се чества като национален празник във Франция, който днес носи името "Празник на федерацията" (Fête de la Fédération). Денят е символ на свободата и борбата срещу тиранията.
След превземането ѝ Бастилията е разрушена, а днес на нейното място се намира площад на Бастилията (Place de la Bastille - "Плас дьо ла Бастий"), където е издигната възпоменателна колона.
Наследството на Бастилията продължава да оказва влияние върху литературата и културата и остава траен символ на борбата за свобода и справедливост.
Думата "бастилия" произлиза от френски и първоначално означава укрепление или защитна кула, като по-късно започва да се свързва и с държавен затвор.
Бастилията е построена, за да защитава Париж по време на Стогодишната война между Франция и Англия. Преди изграждането ѝ основният кралски замък в Париж е Лувърът, разположен в западната част на града, но към средата на 14-и век градът се разраства и източната му страна става уязвима за английски нападения.
Ситуацията се влошава след пленяването на крал Жан II Добрия в Англия след френското поражение в битката при Поатие.
В негово отсъствие френски политик и бунтовник Етиен Марсел предприема мерки за укрепване на отбраната на столицата. През 1357 г. той разширява градските стени и укрепва портата Сент Антоанс две високи каменни кули и ров с ширина около 24 метра.
Този укрепен вход се нарича "бастилия" и е една от двете подобни постройки в Париж, като другата се намира при портата Сен Дени. По-късно Марсел е отстранен от длъжност и екзекутиран през 1358 г.
През 1369 г. крал Шарл V се безпокои от уязвимостта на източната част на Париж при евентуални нападения от английски войски и наемници. Той нарежда да бъде изградено много по-голямо укрепление на същото място.
Строежът започва през 1370 г., като първоначално се изгражда нова двойка кули зад първата бастилия, след което се добавят още две кули на север и накрая две кули на юг.
Бастилията представлява внушително укрепление с осем кули, високи около 30 метра, свързани със стени със същата височина и обградени от ров с ширина над 24 метра.
През 1557 г. отбранителната ѝ система е допълнена с бастион, а през 17-и век е изграден вътрешен корпус, който разделя вътрешния двор.
Кардинал Ришельо е първият, който решава да използва Бастилията като държавен затвор през 17-и век. Средният брой затворници е около 40 души годишно, задържани чрез т.нар. lettre de cachet, които представляват директна заповед на краля, срещу която никой няма право на обжалване.
Сред затворниците има както политически противници, така и хора, затваряни по искане на собствените си семейства. При управлението на Луи XIV Бастилията се използва и за съдебно задържане. По време на регентството на Филип II Орлеански лица, изправени пред съда на парламента, също са задържани там. Практиката с кралските заповеди остава в сила, а в затвора се съхраняват и забранени книги. Високите разходи за поддръжката на сградата водят до идеи за разрушаването ѝ още през 1784 г.
Едни от най-известните затворници в Бастилията са писателят и философ Волтер, който е задържан заради критики към властта, както и мистериозният Човек с желязната маска, чиято самоличност остава и до днес неизвестна и поражда множество легенди. В Бастилията е затворен и писателят и политик маркиз дьо Сад, който попада там заради скандалното си поведение и произведения, смятани за неморални.
Едно от най-известните събития, свързани с укреплението, е превземането на Бастилията.
На 5 май 1789 г. във Версай по време на откриването на Генералните щати възниква спор относно начина на гласуване и правата на отделните съсловия.
Важно е да се уточни, че Генералните щати са съсловно представително събрание във Франция, в което участват представители на трите съсловия - духовенство, аристокрация и трето съсловие, което е представено от обикновените хора.
Именно те настояват за равноправие с останалите две и за съвместно провеждане на заседания. На 17 юни същата година неговите представители, подкрепени от някои членове на първото и второто съсловие, се обявяват за Национално събрание с цел създаване и приемане на конституция.
На 14 юли 1789 г. страхът, че крал Луи XVI ще арестува новосъздаденото Национално събрание, подтиква тълпа парижани да обсадят Бастилията.
По време на щурма на Бастилията нейните подземни килии заемат важно място в представите на французите като ярък пример за жестокостта на монархията.
Според историците разказите за ужасите на затвора са силно преувеличени. Това е резултат от десетилетие разказвани истории на бивши затворници, които по този начин печелят популярност, като публикуват сензационни и често преувеличени разкази за престоя си там.
Истината е, че към 1789 г. Бастилията се превръща дори в предпочитано място за затворници от аристокрацията, тъй като там могат да се получат привилегии, които правят лишаването от свобода по-поносимо.
Освен това на 14 юли в цялата крепост се намират само седем затворници: четирима обикновени фалшификатори, двама психично болни и един граф, затворен по искане на семейството си.
Един от основните фактори за желанието крепостта да бъде разрушена е финансовият — високите разходи за поддръжката ѝ. Поради високите разходи за поддръжка при толкова ограничена употреба, правителството планира разрушаването на сградата и превръщането ѝ в парк.
Крепостта е охранявана от 82 инвалиди - ветерани, които вече не са способни да служат на бойното поле и които жителите на района обикновено смятат за добродушни и безобидни. Военният управител на Бастилията, Бернар-Рене Жордан дьо Лоне, настоятелно иска подкрепления, но получава само още 32 гренадири, елитна пехота.
Когато на 12 юли в града избухват безконтролни протести, началниците му поверяват на дьо Лоне 250 бурета барут. Осъзнавайки, че разполага с малко хора за охрана на такова огромно количество боеприпаси, дьо Лоне вдига двата подвижни моста на Бастилията.
Два дни по-късно, на 14 юли, неговите сили остават единствената кралска военна сила в централната част на Париж.
Около 900 парижани се събират пред крепостта същата сутрин с намерението да завземат барута и оръдията. Трима представители от кметството представят исканията на въстаниците.
Дьо Лоне отказва да се предаде, тъй като смята, че би било безчестно да капитулира без заповед от двореца. Въпреки това той премахва оръдията от стените и дори позволява на един от представителите да се изкачи, за да се увери в това.
Въпреки това половин час след като делегатите си тръгват двама мъже се изкачват по външната стена и свалят веригите на един от мостовете, който се спуска. Падащият мост убива човек, но част от тълпата нахлува вътре, смятайки, че е поканена. Когато войниците започват да стрелят, хората са убедени, че са били примамени и боят започва.
Около 15:30 ч. към тълпата, атакуваща крепостта, се присъединяват бунтовнически части от Френската гвардия и войници, преминали на страната на въстаниците. Двама от ветераните внасят известен ред в хаотичните действия на революционерите, като осигуряват допълнителни оръжия и две оръдия, които скоро са насочени директно към портата на Бастилията.
Осъзнавайки неизбежния изход, управителят Бернар-Рене Жордан дьо Лоне за кратко обмисля последен отчаян ход - да взриви всички около 13 600 килограма барут заедно с околността.
Подчинените му обаче го разубеждават и вместо това вторият подвижен мост е спуснат. Тълпата нахлува в крепостта, освобождава и седемте затворници, завзема барута и обезоръжава гарнизона.
Смята се, че при сражението загиват 98 нападатели и един от ветераните. Малко след края на боя трима от ветераните и двама гренадири са линчувани от победителите, а трима офицери на дьо Лоне също са убити.
Самият дьо Лоне е отведен към стъпалата на кметството, където разгневената тълпа обсъжда как да го екзекутира. Той обаче умишлено ги провокира да го убият на място, като рита един от тях.
Във Версай новината за падането на Бастилията оказва влияние върху решението на крал Луи XVI два дни по-късно да върне на поста главен министър Жак Некер, когото е уволнил по-рано. Въпреки това този обрат не успява да спре страната от по-нататъшно потъване в революция.
Макар че някои предлагат Бастилията да бъде превърната в музей, Постоянният комитет на градските представители (Comité permanent des électeurs de l"Hôtel de Ville) в кметството бързо одобрява нейното разрушаване.
След разрушаването на крепостта мястото постепенно е преобразено и днес там се намира площадът на Бастилията.
В центъра му е издигната Юлската колона - монумент в чест на борбата за свобода, който напомня за революционните събития.
От самата крепост са запазени единствено части от основите, чиито очертания са обозначени в настилката на площада. Така мястото на някогашната крепост се превръща в символично пространство, свързано с паметта за Френската революция.
