Архитектурната история на София е изключително богата и може да разкаже забележителни истории, които не бива да бъдат забравяни.
За тази цел Регионалният исторически музей - София от 2022 година насам се стреми да популяризира архитектурното историческо наследство на столицата чрез поредицата "Сградите разказват".
В този епизод д-р Даниел Иванов от Регионалния исторически музей - София ни разказва историята за дома на известната българска писателка, преводачка и общественичка Евгения Марс.
Сградата, която се намира на ул. "Бачо Киро" № 39, е изградена за жилище на Павел Бончев и неговото семейство. Тя е и позната също като домът на Евгения Марс. Къщата е построена в стил сецесион - с асиметрична фасада, балкони с ковано желязо и мозайка при входа, която и днес пази годината на строежа.
Родът на първия собственик на сградата Павел Бончев е от Етрополе. Той е известен търговец и общински съветник от град Самоков, който след Освобождението на България се мести в София. Около 1883-1884 г., Павел Бончев купува имот на ул. "Бачо Киро" № 41, където семейството му живее в малка двуетажна къща.
По-късно той закупува и съседния имот на № 39, където през 1910 г. изгражда фамилната къща, преживяла превратностите на времето и гордо извисяваща се и днес на същото място.
Дъщеря на П. Бончев е една от най-прочутите дами в културния елит на столицата. Това е изтъкнатата писателка и общественичка Евгения Бончева-Елмазова (1877-1945), която става известна с псевдонима си Евгения Марс. Тя е родена на 25 август 1877 г. в гр. Самоков. Първоначално семейството живее в малкия провинциален град, след което се мести в София. Тук Е. Марс завършва престижната Първа софийска девическа гимназия.
През 1895 г., едва на 17 г., тя се омъжва за д-р Михаил Елмазов. В началото младото семейство живее на ул. "Търговска" № 24, където се раждат синовете им Владимир и Павел. По-късно Павел Елмазов става известен оперен певец от Софийската опера. Впоследствие семейство Елмазови живее на ул. "Лавале" № 1, а през 1916 г. се мести в къщата на Павел Бончев на ул. "Бачо Киро".
Във всеки един от своите домове семейството организира литературни и музикални срещи. Техни постоянни гости са Стоян Заимов, Адриана Будевска, проф. Иван Шишманов, Стоян Михайловски, Сава Огнянов и други популярни столични общественици.
Почетен гост е и патриархът на българската литература Иван Вазов. Тук той насърчава младата Евгения, споделя с нея и съпруга й радости и тревоги. Но животът в този дом не е само култура и празник.
През 1938 г. Евгения води съдебна битка за своята къща. Съседът й Михаил Димитров Сребрин настоява да се прокара регулационна линия право през домът й. Тя пише: "С тегленето на тая линия се разрушава къщата ми триетажна, която става необитаема и чиято емлячна оценка е над 800 000 лева".
Това е повече от спор за парче земя - това е борба за памет и културно средище. И тя успява да го запази.
Първия си разказ младата Евгения публикува през 1903 г., а до края на живота си издава редица сборници с разкази и драми. През 1927 г. тя инициира създаването на Съюз на българките за култура и просвета, а три години по-късно участва в учредяването на Клуба на българските писателки, на който е председател в периода 1932-1938 г.
От 1940 г. Марс става и член на Съюза на българските писатели. Умира в София на 26 септември 1945 г.
Д-р Михаил Елмазов (1859-1928) е роден в Стара Загора, в семейството на търговеца Пенчо Попов, който променя фамилията си на Елмазов. Според съпругата на Павел Елмазов, Лиляна, легендите гласят, че Пенчо Попов притежава най-големият магазин в града за галантерийни и текстилни стоки, в който има й сергия със скъпоценни камъни и красиви бижута. Оттук идва и неговото прозвище - Елмаза. Според друга история, той е наречен Елмаза заради честното си и добро сърце.
Още от малък Михаил проявява засилен интерес към литературата, като през 1883 г. се озовава в Румелийския театър в Пловдив, където се запознава и с Иван Вазов. Две години по-късно се включва в Сръбско-българската война (1885), а на следващата година участва в Сливенския бунт на страната на русофилите. След потушаването му е осъден на смърт и е обявен за издирване чрез "Държавен вестник". Първоначално той намира убежище в Цариград, където по волята на родителите си започва да изучава аптекарство.
По-късно пътят му го отвежда в Одеса, където за кратко се насочва към правото, но в крайна сметка влечението му към медицината надделява. Следва преместване в Киев, където учи в Императорския университет "Св. Владимир", който завършва през 1894 г. със званието "зъбен лекар". Д-р Михаил Елмазов е първият български дипломиран зъболекар и основател на Първото одонтологично дружество в България (1905), преименувано през 1910 г. в Български зъболекарски съюз.
Той се превръща в един от най-известните зъболекари в страната, като успява да утвърди и издигне зъболекарската професия. В своята практика д-р Елмазов въвежда редица нови методи, най-вече в областта на хирургията. Благодарение на неговите усилия от 1911 г. са назначени и първите училищни стоматолози, един от които е самият той - в Първа мъжка гимназия.
Заради големите си заслуги в развитието на зъболечението на ХVІ редовен конгрес на Българския зъболекарски съюз през 1927 г. е провъзгласен за почетен член. След тежко и продължително боледуване д-р Михаил Елмазов умира на 25 ноември 1928 г.
В последните години в сградата се помещава Българската асоциация на зъболекарите, а на третия етаж живее внучката на Евгения Марс и д-р Михаил Елмазов Мария Елмазова.
Повече по темата можете да видите във видеото:
