На няколко метра дълбочина в пристанището на Созопол, на разстояние, което плувец изминава за минута, от дъното стърчат дървени колове. Забити са от хора, които не познават нито гърците, нито траките. Около тях лежат парчета от съдове, останки от огнища и кости от животни, изядени преди повече от пет хиляди години.
Това не е потънал легендарен град, а нещо по-обикновено и по-тревожно — брегова линия, която вече не съществува.
Място, което морето бавно поглъща
През каменно-медната епоха, наричана още халколит, морското равнище в созополския залив е с повече от шест метра по-ниско от днешното. Това е времето, когато по нашите земи се появяват първите изделия от мед.
Там, където днес се люлеят лодки, има суша, а пясъчна коса свързва днешния Стар град с остров Свети Кирик. Според една от реконструкциите селището стои на равна тераса край малък залив или слабосолено езеро.
Проучванията на Центъра за подводна археология в Созопол твърдят, че южният край на този залив е обитаван още тогава. Селището е изоставено в началото на четвъртото хилядолетие преди новата ера, когато водата стига до него. Само няколко века по-късно морското равнище се понижава, сушата отново се показва и през ранната бронзова епоха хората се завръщат на същото място.
Д-р Калин Димитров от Центъра определя созополското селище като най-интересното от потъналите по нашия бряг именно заради останките от две различни епохи.
Какво е останало от селищата
Пластът на дъното не е нанос. Образувал се е в самото селище и се състои главно от онова, което обитателите му са изхвърляли.
Д-р Найден Прахов изброява намереното: костилки от дренки, джанки и вероятно вишни, както и лешници и жълъди; кости от водни птици; рибешки прешлени; коруби от костенурки; кремъчни върхове на стрели. И плътен слой керамика с излъскана повърхност и релефна украса, характерна за халколита.
Целият този материал свидетелства за всекидневието на жителите на селището — какво са ловили, какво са брали и какво са изхвърляли.
Колко са и къде са
Първите находки от дъното на созополското пристанище са извадени още през 1927 година и дълго време са смятани за антични. Проучванията от средата на осемдесетте и от деветдесетте години на двайсети век показват, че под античния пласт стои много по-стар. С подновяването на разкопките през 2020 година Центърът преосмисля цялата картина на морското дъно.
Созопол не е изключение, а част от много по-широка картина. Прахов посочва потънали праисторически селища при Созопол, при Атия, при устието на река Ропотамо и в южния залив на Китен, а само във Варненските езера има поне петнайсет селищни обекта. Датировките попадат в две епохи — късната каменно-медна и ранната бронзова.
При Китен, на полуостров Урдовиза, под водата са открити керамика от бронзовата епоха и каменни котви. Първите находки са от седемдесетте години на двайсети век, а самото селище е локализирано през 1986 година.
През осемдесетте са изследвани осемдесет и три дървени кола и е изградена дендрохронологична крива — работа, в която участва и екипът на американския изследовател Питър Кунихолм.
При Ропотамо международният екип на проекта Black Sea MAP, който картографира дъното на Черно море, открива останки от селище от ранната бронзова епоха. Раннобронзовият пласт с греди от къщи, огнища и керамика лежи на около два метра и половина под съвременното морско дъно.
Защо дървото оцелява
Дървото е сред най-редките находки в сухоземната археология и сред най-обичайните под водата. На сушата то изгнива за десетилетия. Във водонаситена и безкислородна среда, покрито с тиня, може да се запази с векове и хилядолетия. Колко дълго, зависи от температурата, от химичния състав на утайката и от вида на дървесината.
Затова подводните селища дават на археолозите данни, каквито разкопките на брега почти никога не предлагат: конструкции, а не само керамика. Групи колове очертават сгради, платформи, огради или укрепления.
Спорът, който продължава
Остава въпросът защо водата се покачва.
През 1997 година Уилям Райън и Уолтър Питман от обсерваторията "Ламонт-Дохърти" публикуват хипотеза за внезапно наводнение заедно с колектив, в който е и българинът Петко Димитров: около 5600 година преди новата ера водите на Средиземно море пробиват прага на Босфора и заливат Черно море.
По техните изчисления равнището се вдига с петнайсет сантиметра на ден, а по различните версии на хипотезата разликата между нивото на древното езеро и днешното море е от порядъка на сто и петдесет метра. Авторите допускат, че споменът за това бедствие стои в основата на разказите за потопа.
Научната литература разглежда три сценария — катастрофален, постепенен и флуктуиращ. Валентина Янко-Хомбач и колегите ѝ отхвърлят първия и защитават третия: покачване с колебания, при което морето настъпва и се отдръпва многократно, а хората имат време да се преместят.
Спорът продължава. Потъналите селища по нашия бряг дават теренни данни, каквито седиментните проби не могат да дадат, но отговорът се сглобява от археология, геология, палеоекология и датиране по радиовъглерод и по годишни пръстени наведнъж.
Затова коловете в созополското пристанище не са декор. Заедно с керамиката, огнищата и хранителните отпадъци около тях те са остатъкът от две селища, съществували тук в различни епохи, а над тях днес минават лодки.
Тези селища са изоставени, после отново заселени, после изоставени окончателно. Това е дълъг цикъл на приспособяване, а не еднократна катастрофа — и е единственият модел, който имаме за онова, което може би ни предстои. Разликата е, че тогава на брега няма пристанища, пътища и хотели, а хората се местят за едно поколение.
Центърът за подводна археология в Созопол е създаден през 1978 година по идея на професор Александър Фол. През ноември 2025 година Генералната конференция на ЮНЕСКО одобрява преобразуването му в институт от втора категория, а през февруари 2026 година Народното събрание ратифицира споразумението. Новото име е Институт за подводно наследство.
