Какво (не) направи ЕС за безработните?

Много срещи на върха, много приказки и добри намерения, но малко резултати. През 2013 година ЕС не успя да се пребори с безработицата, особено сред младежите под 25- годишна възраст, обобщава Дойче веле. Може ли Европа да направи нещо?

2013 година беше „черна година“ за европейския трудов пазар. Безработицата в 17-те страни от еврозоната надхвърли 12 процента. Това е и най-високото ниво, измервано досега. Финансовата и дългова криза удариха най-тежко пазарите на труда. Най-силно засегнати са кризисните страни от Южна Европа – Италия, Испания, Португалия и Гърция, твърди гръцкият депутат Константинос Карагунис. Ситуацията в неговата затънала в рецесия родина е катастрофална, казва консервативният политик. „В Гърция сме изправени пред хуманитарна катастрофа. Безработицата е огромна, около 27 процента, а младежката безработица достига 60 на сто. Знам, че и Испания се сблъсква с подобни проблеми“, казва той.

Без изгледи за съществено подобрение

Еврокомисарят Оли Рен прогнозира, че през 2014 година еврозоната ще излезе от рецесията и ще отбележи лек икономически ръст. Това развитие обаче няма да окаже дълготрайно влияние върху трудовия пазар, твърди Оли Рен в есенната си прогноза от ноември миналата година. През 2014 година броят на безработните ще си остане непроменено висок, прогнозира Оли Рен. Безбройните срещи на върха, които държавните и правителствени ръководители посветиха на борбата срещу безработицата и особено на ограничаването на младежката безработица, все още не оказват никакво въздействие върху трудовия пазар.

На последната извънредна среща на върха, проведена през ноември в Париж, домакинът Франсоа Оланд заяви: „Три са ключовите думи за нашата среща: бързина – защото проблемът е спешен, солидарност – защото не искаме да „загубим“ цяло една поколение, и качество – защото искаме да предложим само такива обучения, които действително откриват перспектива пред младежта“, кзаяви президентът. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц предупреди европейските политици за опасните последици от покачващата се безработица:

„Проблемът не засяга само младежите, а и техните семейства и родители. Едно общество, което има средства за спасяване на валутния съюз и финансовата система, трябва да бъде в състояние да даде на младите хора истински и дълготрайни шансове“, каза Шулц. Последното изследване на Евростат потвърждава думите му. Според цифрите от Люксембург, рискът от обедняване в Европа е нараснал драстично. Една четвърт от европейците, или 125 милиона души, са застрашени от бедност. Експертите от Евростат твърдят, че дългосрочните икономически цели на ЕС, залегнали в документа Агенда 2020 са в опасност.

Гаранции за работно място?

Държавните и правителствени ръководители взеха решение за отпускането на допълнителни 6 милиарда евро за заетост и квалификация на европейските младежи. Парите обаче ще отидат само в региони, където младежката безработицата е над 25 процента. С тези финансови средства ще бъдат насърчавани селективно проекти, но едва през идната бюджетна година. Освен това Фрасоа Оланд, Ангела Меркел и сие взеха решение за т.нар. „гаранции за работно място“. Какво означава това? Идеята е, че на всеки младеж, завършил училище, следва максимално бързо /до четири месеца/ да му се предложи практика или допълнителна квалификация.

Много експерти на трудовия пазар намират идеята за симпатична, но извънредно трудно осъществима на практика. „Много от страните-членки нямат трудова администрация, която да е в състояние да реализира тази концепция. Именно в тези държави квотата на безработицата е висока и поради икономическата криза те нямат средства за реализация на концепцията“, казва в разговор с Дойче Веле италианският трудов експерт Масимилиано Маскерини.

Политиците не създават работни места

Финландският министър по европейските въпроси Александер Стуб се отнася скептично към опитите на ЕС да съживи трудовия пазар чрез различни инициативи и финансови инжекции. Според него следва да се подкрепят законодателно онези, които създават икономическия ръст – а именно предприемачите и работниците. Предлаганите от него мерки са дерегулация на трудовия пазар, ниски данъци и ограничаване на дълговете, защото това може да подобри конюнктурата и да помогне за създаването на работни места.

Масимилиано Маскерини също няма доверие в краткосрочните програми или скъпо струващите мерки за създаване на временни работни места. Той смята, че много от европейските държави трябва да предприемат сериозни реформи, вместо да се обръщат към Европа за помощ. Маскерини твърди, че много от проблемите са на структурна основа и са се очертавали още преди сегашната рецесия.

Трудовите пазари трябва да бъдат реформирани

„Много от страните-членки се нуждаят от реформи на трудовите пазари, за да решат проблемите си. Трудовите пазари са толкова консервативно регулирани, че младите хора нямат почти никакъв шанс да навлязат в тях. Може да се каже, че в тези страни-членки бъдещето на младежта беше пожертвано на олтара на предишните поколения, които живяха над възможностите си“, казва Масимилиано Маскерини. Защитата срещу уволнения е твърде обхватна, а сключването на гъвкави трудови договори често е почти невъзможно, допълва той.

Все пак в Европа има и единични проекти, подхванати от частната икономика. С помощта на германски фирми в Испания и Гърция бяха създадени центрове за обучение. Германски фирми вербуват целенасочено стажанти от други европейски страни за вакантните работни места в Германия. Това обаче не успя да доведе до някакъв голям пробив през 2013 година. Защото въпреки отворените граници на стария континет само два до три процента от всички европейци работят в чужбина. Еврокомисарят за заетостта и социалните въпроси Ласло Андор вече обяви, че ще работи за премахване на бюрократичните пречки пред започването на работа в чужбина.