Новото дясноцентристко правителство на страната най-накрая положи клетва на 11 октомври пред краля на белгийците Филип. По белгийските стандарти, партиите от кралството този път не избираха правителството много дълго - около пет месеца.
Било е и по-зле. След изборите през 2010 г., Белгия не можа да сформира кабинет почти година и половина.
Малкото кралство в сърцето на Западна Европа е парадокс: столицата му, Брюксел, е главният град на ЕС, но нито Брюксел, нито самата Белгия приличат на символ на европейското единство. Фламандците периодично заплашват да напуснат Валония и да тръгнат по своя път.
Фламандските националистически партии тласкат към независимост богатия фламандски север (около 60 процента от 11 милионното население). На последните избори през май спечели най-голямата от тях - Новият фламандски алианс, начело с кмета на Антверпен Барт Де Вейвер.
Франкофонските партии отказаха да сформират коалиционен кабинет начело с непримиримия Вейвер. Но Барт Де Вейвер не смята да се предава. Сега, по собствените му думи, той ще ръководи своята собствена фракция в парламента към конфедерализъм:
- Нямам никакви илюзии по въпроса, че франкофоните и занапред ще продължат да казват не на конфедерализма, не на Фландрия, не на правото на свобода на избор. Но ние отдавна разбрахме, че конфедерализмът е логичен етап от развитието на страната, които ще й позволи да продължи да съществува. И ние знаем, че на това мнение е и по-голямата част от населението.
Не е точно така, разбира се. Повечето хора в страната - от 55% до 65% искат запазване на целостта на страната.
Сепаратистките настроения на фламандците в Белгия имат вълнообразен характер: ту спадат, ту се засилват. При това, колкото по-висок е стандартът на живот във Фландрия, толкова по-малко там имат желание да "хранят" изостаналата Валония, разказва политическият анализатор Владимир Швейцер:
- Фламандците отдавна постигнаха федерализация на страната. Сега вече те говорят за конфедерация. Това е вече друга степен на автономия. В условията на Белгия, това е само на половин крачка от окончателното разделяне. И колкото по-силна е икономиката, толкова по-силно ще става желанието на икономически силната Фландрия да се отцепи.
Когато от ЕС говорят, че за никакъв федерализъм в обхванатата от криза Украйна и може да става и дума, неясно защо забравят примера на Белгия. Най-любопитното е, че Белгия също някога е била унитарна държава. И, както признават повечето политически експерти, начинът за запазване на единството на страната е бил точно преходът й от унитарност към федерализъм.
Гласът на Русия
