Първите редове в тетрадката са изписани през пролетта на 1999 година в Клечка, село край Липлян в Централно Косово.
От 24 март 1999 година НАТО бомбардира Югославия, за да спре сраженията в Косово, където вече година сръбските сили воюват с албанските бунтовници.
Войната върви към края си. Бойците на Армията за освобождение на Косово (АОК) устройват в селото импровизиран затвор.
Там държат сръбски цивилни и пленени военни, както и албанци, заподозряни в сътрудничество с Белград.
Един от пазачите, Агим Зогай, от първите дни на затвора води тайни записки: името на арестувания, датата и причината за задържането, както и съдбата му - освободен или екзекутиран.
Селото вече е известно в цяла Сърбия.
На 27 август 1998 година сръбската полиция превзема Клечка след тежки боеве с АОК и бързо допуска там телевизионни екипи и чуждестранни кореспонденти.
Властите твърдят, че през юли бунтовниците са убили в селото двайсет и двама сръбски цивилни, сред тях и жени, и са изгорили телата им в пещ за вар.
Югославското външно министерство нарича случая престъпление по нацистки образец и съобщава, че двама заподозрени албанци вече са задържани - братовчедите Луан и Беким Мазреку.
Полицията показва Беким на чуждестранните журналисти, следствен съдия го разпитва пред тях, но не му позволяват да говори свободно.
Държавната телевизия излъчва запис с признанията и на двамата затворници.
Говорител на АОК отрича: според нея те не са членове на организацията, а бунтовниците не са убили нито един сръбски цивилен.
На 31 август над двеста сръбски жени замерят с камъни сградата на американската информационна служба в Прищина.
Според пресата след това се качват в два автобуса, докарани от полицията.
В края на годината финландски експерти, изпратени от Европейския съюз, изследват костите от Клечка.
Заварват само обгорени фрагменти, които югославските специалисти вече са събрали и пренесли в Прищина, и не успяват да установят със сигурност как и кога са загинали тези хора.
Делото срещу братовчедите Мазреку започва в Ниш при Милошевич, а присъдата идва след падането му: по двайсет години затвор за тероризъм.
Центърът за хуманитарно право, който следи процеса, заявява, че самопризнанията им са изтръгнати с изтезания, а доказателствата не подкрепят обвинението.
Братовчедите не излежават присъдата докрай и се връщат в Косово заедно с други освободени албански затворници.
През юни 1999 година въздушната кампания на НАТО принуждава Белград да изтегли силите си.
Така свършва война, отнела живота на около тринайсет хиляди души по данни на белградския Център за хуманитарно право.
Цели десет години след това тетрадката остава у автора си. Зогай продължава да пише и след края на сраженията, а по-късно и в Германия, където се установява.
Към военния дневник, както ще го нарекат в съда, постепенно се прибавят нови страници.
През 2009 година записките стигат до полицията на ЕУЛЕКС, мисията на Европейския съюз, чиито следователи, прокурори и съдии работят в Косово от 2008 година.
Зогай заявява, че затворниците в Клечка са държани в нечовешки условия и че неколцина са разстреляни по заповед на Фатмир Лимай, който според него отговаря за затвора.
Бившият командир е сред най-известните лица на АОК. Още през 2005 година Международният трибунал в Хага го оправдава по друго дело за военни престъпления, а когато тетрадката стига до ЕУЛЕКС, той е министър на транспорта.
На процеса в Хага изследовател от "Хюман Райтс Уоч" свидетелства, че организацията не е успяла да потвърди обвиненията на Белград за Клечка от 1998 година.
Тетрадката придава тежест на показанията на пазача и той се превръща в защитения свидетел X.
На мястото, което посочва на разследващите, са открити телата на двама сръбски полицаи, а при ексхумацията през септември 2009 година в общ гроб са намерени още пет тела.
Зогай признава, че самият той е участвал в част от престъпленията. По собствените му думи е убил с коса един от затворниците сърби, а в общия гроб следователите намират и острие на коса.
През лятото на 2011 година защитата разпитва свидетеля под клетва: четири дни, деветнайсет часа, над хиляда въпроса. Според съдията от ЕУЛЕКС Дийн Пайнълс отговорите му съвпадат с по-ранните показания.
В края на септември 2011 година, малко преди началото на същинския процес, Зогай е открит мъртъв в парк в Германия, обесен на дърво.
Според германската полиция става дума за самоубийство, а в доклад на Центъра за хуманитарно право се говори за "неизяснени обстоятелства".
"Хюман Райтс Уоч" посочва случая като пример за слабостите на косовската програма за защита на свидетели. Тетрадката е в ръцете на обвинението, но авторът ѝ вече не може да застане пред съда.
Прокурорът от ЕУЛЕКС по делото Маурицио Салустро признава по време на процеса, че разчита главно на показанията на свидетеля X.
На 21 март 2012 година съдът в Прищина обявява записките за недопустимо доказателство заради процедурни нарушения. В хода на делото става ясно и че Зогай е подписвал протоколи на английски - език, който не разбира.
Пайнълс не е съгласен с мнозинството и написва особено мнение от двайсет и три страници, но до началото на май всички подсъдими са оправдани.
През ноември същата година Върховният съд на Косово отменя оправдателните присъди, приема голяма част от доводите на Пайнълс и отново допуска тетрадката като доказателство. Делото започва отначало.
При повторното разглеждане записките вече са допуснати, но съставът, воден от британеца Малкълм Симънс, им дава съвсем различна оценка.
На 17 септември 2013 година съдът оправдава Лимай и още девет души, макар да приема, че в Клечка е имало затвор на АОК, че част от затворниците са подложени на жестоко отношение и че седем мъже са убити незаконно.
Според мотивите обаче записките съдържат "непоследователна и противоречива информация", а показанията на Зогай по важни въпроси са "изцяло ненадеждни".
Още през 2012 година защитата твърди, че в тетрадката личат четири различни почерка, а след присъдата адвокатът на Лимай Том Гаши заявява, че съдът е потвърдил: така нареченият дневник е писан от друга ръка.
"Тогава кой е извършил това престъпление?" - пита Лидия Гал от "Хюман Райтс Уоч".
Прокуратурата обжалва. През 2016 година оправдателните присъди са потвърдени на втора инстанция, а през 2017 година Върховният съд слага точка на делото.
През 2021 година Симънс твърди пред комисия на косовския парламент, че в Англия подобно обвинение би станало за смях в съда.
Пайнълс отговаря със статия, озаглавена "Делото Клечка не беше шега", и припомня, че показанията на Зогай са последователни, а ексхумациите подкрепят част от тях.
Половин година след окончателното оправдаване на Лимай Трибуналът в Хага осъжда на доживотен затвор генерал Ратко Младич.
Сред доказателствата са осемнайсет бележника, които той води години наред и които сръбските власти изземват през февруари 2010 година от белградския апартамент на съпругата му.
Записките на генерала са писани от неговата ръка и самият той е в съдебната зала, а за тетрадката от Клечка няма кой да даде показания, и въз основа на нея не е осъден никой.
Човешки останки в Клечка са открити два пъти, през 1998 и през 2009 година. Първия път вината е доказвана със самопризнания, дадени в ареста, втория път - с тетрадка без автор. В нито един от случаите не става ясно със сигурност кой е убил тези хора.
