Направо е невъзможно да си представим Metallica с различен фронтмен от Джеймс Хетфийлд.
Една от най-успешните групи в цялата музикална история не би могла да просъществува без своя певец, китарист и съосновател - който е също така и автор на някои от най-знаковите песни в тежката музика.
Но дори и да не ви се вярва, някога е имало съвсем реален вариант певецът на Metallica да бъде друг. Още по-трудно за вярване е, че съществува човек, който е получил предложение да бъде фронтмен на Metallica и го е отхвърлил.
Но говорим за много ранен период от съществуването на бандата, когато славното бъдеще все още е просто мечта. Тогава Хетфийлд планира да се оттегли от вокалните си ангажименти и да ги отстъпи на друг, за да се концентрира върху свиренето на китара.
В края на 1982 и началото на 1983 г. Metallica вече си създава име на музикалната сцена в Лос Анджелис, но все още ненавършил 20 години, младият Джеймс е несигурен в певческите си умения. Затова бандата обмисля да се развие с привличането на нов човек, специализирал се в пеенето. Даже е набелязан конкретен кандидат: Джон Буш от местните хеви метъл герои Armored Saint.
В онзи период Armored Saint вече също започват да се налагат на сцената в Ел Ей и се справят отлично, а перспективите пред тях са големи. "Вече бяхме хедлайнери, свирехме по клубове и се радвахме на добра посещаемост", спомня си Буш. Още тогава той е наясно кои са Metallica, тъй като присъства на едва втория им концерт - когато с Хетфийлд свири не само барабанистът Ларс Улрих, но и бъдещият лидер на Megadeth Дейв Мъстейн, както и Рон Макгавни на баса.
Странно или не, тогава Джон Буш не е твърде впечатлен от бъдещите легенди и не ги счита за особено силна конкуренция. "Бяха в ранна фаза, Джеймс носеше леопардови панталони и просто държеше микрофона и пееше, не беше с китара. Можем да кажем, че беше доста зелен и несигурен относно позицията си", разказва Буш.
"По-късно гледах отново Metallica, когато подгряваха Y&T. Тогава вече бяха на ниво. Джеймс свиреше на китара и бяха много по-добри".
Певецът е респектиран от развитието на младата банда и чувствата са взаимни. Конкретно Ларс Улрих е фен на Armored Saint и на самия Джон Буш и има интерес да го привлече.
Тогавашният мениджър на Metallica Джони Зазула звъни на Буш и го пита дали би бил заинтригуван да стане певец на групата. Хетфийлд и компания въобще не са започнали да записват дебютния си албум Kill 'Em All и явно все още са отворени към промени в състава.
Ситуацията е такава, че за Джон Буш решението не е лесно, тъй като в онзи момент неговата група е не по-малко популярна от Metallica.
"Когато ми отправиха предложението, все още бяха местна банда, която започваше да набира скорост. Такава група беше и Armored Saint", обяснява Буш. "Така че нямаше логика аз да кажа "Махам се оттук и отивам в друга група", докато бях щастлив в своята група и тя се справяше добре. Разбира се, бях поласкан. Но обясних причината да остана в Armored Saint и отговорих "Много благодаря, огромен комплимент е, но ще остана в моята група".
Зазула съобщава на Metallica, че Джон Буш им е отказал и съставът започва да обсъжда други варианти като Джес Кокс от британците Tygers Of Pan Tang. Макар и шеговито, се появява дори предложение барабанистът Улрих да запее.
"В един момент Джеймс се шегуваше и наистина каза "Ларс е страхотен фронтмен, нека да е отпред!", спомня си Зазула. Но накрая Хетфийлд се съгласява да остане фронтмен - и Metallica тръгва по пътя на световната слава и покорените рекорди.
А какво се случва с Armored Saint? Съставът издава поредица от високо оценени албуми между 1983 и 1991 г., но така и не надскача кой знае колко статута си на обичана местна група.
През 1992-ра Джон Буш напуска, за да стане вокалист на Anthrax - банда от голямата четворка на траш метъла. Години по-късно Буш обединява повторно Armored Saint и напуска Anthrax, а даже най-сетне получава възможност и да пее с Mеtallica.
На един от концертите в Сан Франциско по случай 30-годишнината на Metallica, гост вокалистът изпява The Four Horsemen и Seek And Destroy.
Разбира се, през годините Буш няма как да не получава въпроса дали съжалява за пропуснатия през 80-те шанс. Но той е категоричен: "Не, в никакъв случай. Не вярвам, че някога съдбата ми е била да бъда в Metallica. Не вярвам, че нечия съдба е била да бъде гласът на Metallica вместо Джеймс".
"Той е пример за човек с огромно израстване в пеенето. Той е Джеймс Хетфийлд - и това казва достатъчно".
