Защо Йемен се превърна в бойна площадка за Иран, Египет, Саудитска Арабия и неофициално – Великобритания
С достатъчно планини и особено сух климат, Йемен е известен като територия, която има живот единствено в градовете. Същите са често са със сериозни разстояния едни от други и остават уязвими на различни нападения. В древни времена ще открием, че териториите ще бъдат провъзгласени за библейска земя на кралицата на Шиба. Плодовитите региони също така мотивират повечето римляни да наричат тази земя „Щастлива Арабия“. Преди обаче щастието да продължи да се разпространява, Османската империя ще се постарае да се наложи и бързо ще отнеме свободата и правото им да се разпореждат сами с територията си. Съдбата на страната се променя значително, когато британците пристигат през 1937 г. и успяват да превземат пристанищния град Аден.
Скоро ще има установяване на нова колония, която ще запази автономията си до 1967 г. и след това ще бъде Южен Йемен. Британците упражняват и много сериозно влияние върху управлението на Оман и Мускат, като след това помагат и за основаването на Северен Йемен. САЩ ще се намесят в политическия спор, за да обяснят, че всички страни в региона официално принадлежат на семейството на Саудитска Арабия и дори ще помогнат за събирането на една по-голяма територия. Двете зони на Йемен също ще се обединят. Въпросното събиране се случва през 1990 г. и оттогава правителствата продължават да твърдят, че територията трябва да се управлява като единна страна, но срещу тях винаги има достатъчно противници, които да откриват друг смисъл в управлението и да виждат разделението като една много по-добра и мъдра мисъл.
Повечето сражения през последните векове винаги се водят в Северен Йемен, където партизанските войни са нормален феномен. Статистиката показва, че всеки път, когато се появи една гражданска война, тя се организира от почти едни и същи играчи, които със себе си водят и подкрепата на едни и същи държави. Хуското движение се подкрепя от Ансар Аллах и е едно от най-активните през последния век. Тук обаче се прокрадва и една много важна тайна. За да има война, трябва да бъде осигурено оръжие, а такова може да дойде само от външни сили. В случая на Хусите, основен източник на инструменти за война е именно Иран, за предишните бунтове и войни от 1962-1970 г. ще открием, че Северен Виетнам получава своето оръжие от Саудитска Арабия и Великобритания.
Така наречената Гражданска война на Северен Йемен започва официално с опит за преврат. Новият коронован владетел Мохамед ал-Бадр е свален почти веднага с помощта на военните, които винаги са искали да установят една арабска република и след това да последват примера на Египет и Сирия, за да се обединят в една нова страна. При подготовката на преврата, повечето офицери са подготвени от Египет. Мохамед ал-Бадр също е е готов да води война, но неговите поддръжници идват директно от религиозните сили. Само седмици след първия преврат се започва привличането на различни племена в страната, които да отвърнат на агресора.
През октомври 1962 г. неговите поддръжници ще извършат няколко класически атаки в стил партизанска война – бързо нападение и още по-бързо отстъпление. Търсейки прикритие в планинските окопи. Съпротивата също не отстъпва, защото от едната страна имаме Египет, но скоро и Саудитска Арабия ще започне да шепне тихо в ухото на имамите, за да помогне за събирането на опозиция. Същата ще расте числено и уверено и ще иска да продължи кръвопролитията. Мохамед ал-Бадр също ще продължи да се крие в Саудитска Арабия с цялото правителство в изгнание.
Освен това от границата идват пари и оръжие, които могат да подплатят съпротивата, а от време на време и цели влакове с доброволци ще помогнат за подсилването на редиците. И докато Саудитска Арабия е мощният финансов гръб, от другата страна ще открием, че Египет може да помогне с хора – изпратени са близо 60 000 египетски войника, като повечето са от специалните части, придружени с достатъчно офицери, както и още повече военни съветници. С помощта на ВВС, египтяните започват да прекъсват притока на провизии и хора, прекъсвайки по-често границите на Йемен. Сухопътните сражения също стават особено кървави и жестоки. Новото бойно снаряжение демонстрира достатъчно точни и жестоки линии на нападение, които няма как да бъдат разочароващи за абсолютно никого. Извращенията в Северен Йемен скоро ще имат ново име – Египетският Виетнам.
Според Египет, всичко е започнало като спасителна мисия, а след това същата е трябвало да се подкрепи от близо 70 000 войника. В един момент се оказва, че Северен Йемен е блато, от което никой не може да избяга, впрочем по никакъв начин. Последните опити за изтегляне ще приключат с близо 10 000 жертви за Египет. Гамел Насер също ще трябва да брани своята аура на диктатор, макар и вече да е свикнал да води най-различни битки. Първо с Великобритания за установяването на контрол над Суецкия канал, тогава разполага с подкрепата на СССР, а след това и в много други по-дребни конфликти.
Да не говорим, че британците започват много сериозно да се притесняват, че един Арабски съюз започва да се оформя много близо до техните колони в Аден и другият много близък приятел – Саудитска Арабия. Въпреки огромното желание, Великобритания трябва да остане под радара и да не се намесва, поне не и открито. И за да има едно истинско забавление на световната карта, британците неофициално изпращат своите най-добри ветерани и специални сили, повечето са членове на британското SAS, които обаче трябва да се сражават без военните си нашивки – те ще бъдат в униформи на Йемен.
С познанията от Втората Световна война, същите господа не срещат много затруднения да се справят с проблемите на фронта, освен това са имали и възможността да изучат много добре Арабската революция от 1916-1918 г. С парите на Саудитска Арабия могат да се закупят и достатъчно наемници от Белгия и Франция, но никога не се говори за британци на територията. Едва в края на миналия век ще бъде открит Джони Купър, който ще потвърди, че в Йемен е имало достатъчно кадри на SAS, които отиват да се сражават срещу египтяни, използвайки свободни наемни договори. Впрочем ако сте гледали филма „Killer Elite“ с Джейсън Стейтъм, историята се върти именно около този конфликт. Купър разказва, че основната мисия на наемниците е била да:
„Зареждаме арабските сили с оръжие, да ги тренираме и да създаваме проблеми на египтяните като минираме техните пътища, извършваме засади и допълнително разузнаване. Част от действията могат да се смятат като война, а други – не. С помощта на точно преценени засади, ние елиминирахме доставките на Египет в този конфликт, потискайки всякакви шансове за по-сериозни сражения.“
Бернард Милс също ще разказва, че конфликтът в Йемен ще бъде много атрактивно място за всеки един наемник. Щом силите на Йемен успеят да водят правилното сражение, техните възможности наистина са изключително високи и бързо се достига до победа. За съжаление същите господа не винаги разбират какво се изисква от тях. И докато имаме редовната армия, която се подкрепя от SAS, голяма част от жертвите падат и по време на останалите сражения, които идват с помощта на други бунтовнически движения, които обаче не са контролирани от британци или араби, в повечето случаи има достатъчно хора, които не харесват намесата в страната и нямат нищо против да намерят правилната посока за нападение.
След Време Египет ще изпрати още сили, които би трябвало да решат проблема, но вместо това допринасят за жестоката криза в страната. Британците официално напускат страната през 1966 г. и една година по-късно ще се наложи на Египет да отзове всички сили, за да се справи с новия противник – Израел. 6-дневната война се оказва първи приоритет и Северен Йемен вече няма облагите на околните, за да води сражения, изоставяйки всички амбиции за обеденина страна. Обединението ще се случи едва през 1990 г. с помощта на Али Абдула Салех – участник от преврата през 1962 г.
Същият се е сражавал срещу имамското владичество. От 2004 г. Хуското движение ще притегли помощи от племената, които преди това е громило и ще се опита да се изправи срещу новите политически сили, за да създаде една още по-цветна война. Салех по-късно ще избяга от страната и ще се завърне в Саудитска Арабия, като ще продължи да ръководи правителство в изгнание.
Новото правителство ще побърза да обвини Иран в намеса, обучаване и подпомагане на хусите, които са готови по всяко едно време да открият някакви по-специални и дори жестоки методи за нападение. До 2020 г. се оказва, че повечето намеси са ориентирани и стартирани предимно от генерал Сюлеймани, като същият е отговорен в ръководенето на така наречените външни армии, позиционирани в Сирия, Ирак, Ливан и Йемен. С помощта на Иран, повечето такива сили успяват да водят по-сериозни битки, при това на по-голяма площ.
Напрежението се повишава през 2014 г. и през следващата се достига до един по-специален преврат. Тази интервенция е посрещната от Салех и до 2017 г. всичко изглежда много добре, преди да се стигне до отхвърляне на иранската протегната ръка за революция. В резултат на това ще бъде убит малко по-късно. Настоящият конфликт, в който са замесени Обединените Арабски емирства, придружени от Кувейт, Бахрейн и други ислямски държави, продължава да спира Саудитска Арабия и не позволява по-нататъшно упражняване на силите.
Това далеч не означава, че войната не се отразява на страната и не се превръща в хуманитарна криза, която очевидно няма да свърши скоро. Хусите продължават да упражняват много по-жестока и свирепа тактика, която да се отрази върху крайния резултат. Техният поглед е насочен генерално към по-жестоките нападения, фокусирани към големите градове. Често именно те се смятат и за една от най-силните страни в този многостранен и особено сложен конфликт и от тях се очаква да продължат със своята експанзия, този път няма британци, които да помогнат на цялата криза.
С помощта на Иран, движението разполага с балистични ракети и дронове, които лесно могат да достигнат и прескочат защитите на определени градове. Фокусът е към градове, които използват и контролират петролни рафинерии. Дрон се опитва да елиминира и целият кабинет на президента Хаби, когато каца на летището в Аден. И така до днес продължават битките и сраженията, а докато една страна е разкъсвана от конфликти, победител е онзи, който може най-тихо и бързо да изпрати военни ресурси и хора, за да накланя везните в своя полза. Единствените вечни и сякаш нестихващи партньори на конфликта продължават да бъдат Саудитска Арабия и Иран.
