Забравеният бунтовник, на когото кръстиха Тупак Шакур

До ужасяващата си екзекуция през 1781 г. местният перуански лидер Тупак Амару II води една от най-кървавите революции в американската история. В борба си срещу испанската колонизация, Амару и неговият легион от бунтовници се опитват да свалят испанците от власт и той самият да възседне на трона като предполагаемия потомък на последния крал на инките.

Въпреки че не успява, обединителният му вик отеква в цяла Южна Америка и вдъхновява още подобни бунтове. Паметта му е запечатана в последните му думи: „Ще се върна и ще бъда милиони.“

Ето неговата история.

Кой е Тупак Амару?

Роден като Хосе Габриел Кондорканки в Суримана, Перу, на 19 март 1738 г., Тупак Амару II е син на местен курака (магистрат на инките), отговорен за връзката с испанците. Като такъв той получава образование в йезуитско училище – възможност, която инките извън елита нямат. Той също така говори испански и кечуа, отново необичайно за местен перуанец.

Семейството му твърди, че произхожда от Тупак Амару I, последният лидер на империята на инките преди испанския колониализъм. Така, когато Хосе Габриел става активист, приема името в чест на семейството си: Тупак Амару II.

Още на млада възраст Амару наследява позицията на баща си като курака в областта Тунгасука в провинция Куско, след като баща му умира. Жени се за Микаела Бастидас, която сама по себе си ще бъде важна фигура в революцията, приблизително по същото време.

Като цяло, позицията му на курака, както и неговите контакти като търговец и образован инка, му дават перфектна гледна точка към злоупотребите на испанската колониална система.

И той не възнамеряв да стои със скръстени ръце.

Паметник на Амару в Куско

Испанската колонизация и последният лидер на инките

След като Испания побеждава империята на инките през 1532 г. и установява Перу като вицекралството през 1572 г., местното население там се труди под тежестта на две несправедливи икономически системи: repartimiento и mita.

Repartimiento принуждава местното население да купува стоки от търговците на значително завишени цени, докато mita принуждава общностите да изпращат работници да работят в сребърните мини в Потоси, известни със своите брутални условия.

„Тази проклета и порочна система ни постави в това плачевно състояние“, пише самият Тупак до висшия кралски служител в Куско, и добавя, че собствениците „гледат на нас като на по-лоши от роби, карат ни да работим от 2:00 през нощта, докато звездите не се появят отново“.

Освен това монархията в Испания налага реформите на Бурбоните през 60-те и 70-те години на 18 век, които увеличават данъците и митническите разпоредби – което, разбира се, разгневява коренното население.

Следователно условията узряват за един харизматичен лидер да подбуди голям бунт, особено след като два предишни бунта се провалят.

С неговата реторика и символизъм, връщащи се към върховете на управлението на инките, Тупак Амару ще бъде този лидер.

Андите

Бунт помита Андите

На 4 ноември 1780 г. Амару присъства на вечеря, от която отвлича испанския губернатор Антонио де Ариага и го затваря, а 6 дни по-късно нарежда екзекуцията му – която на всичкото отгоре ще бъде изпълнена от неговия собствен роб.

След като екзекутира Ариага, Тупак разпространява икономическия си план из Андите: той ще премахне множество данъци срещу местното население и робите и ще замени испанския закон и ред със закона и реда на инките. Амару също ще разбие текстилните фабрики и ще преразпредели производството им, повтаряйки древна традиция на инките.

Няколко дни по-късно атакува Сангарара, което води до първата голяма военна победа на бунта. Там испанците се скриват в местната църква „с напразно самочувствие и против всякаква добра преценка“, според испански наблюдател.

Но силите на Амару имат предимство и бързо вземат победата. При неясни и все още оспорвани обстоятелства църквата в града изгаря, добавяйки и обида към падението на испанците.

„Това тъжно събитие даде на бунтовниците достатъчно крила, за да се втурнат напред за още подвизи“, пише същият наблюдател. И действително – бунтовниците от базата си в Тунгасука тръгват през Андите.

Последният удар на Тупак Амару II в Куско – и ужасяващата му смърт

Следващата цел? Куско, бившата столица на инките.

Но Тупак Амару II изглежда не бърза да започне офанзивата и всъщност не атакува до 4 януари 1781 г., въпреки че обсажда града още декември 1780 г.

Силите на бунтовниците изглеждат страхотни. Един наблюдател отбеляза, че хълмовете около Куско приличат на „гръб на бодливо свинче“ от бунтовническата армия.

Въпреки че Амару постигна успех първоначално, роялистките сили скоро отблъскват армията му. Дори „утайката на плебите и общите жени“ допринасят за защитата на града. Така до 10 януари силите на Амару почти изоставят обсадата.

След победата си, роялистите започват да преследват самия водач. Но през март 1781 г. силите на Тупак ги разбиват, почти унищожавайки колоната им, на място, наречено Пукаказа.

Победата прави Амару прекалено самоуверен и за жалост той сваля гарда си. Така през април дезертьор го убеждава да изчака на място, наречено Лангуи. Там обаче го залавя милиция и Тупак е върнат обратно в Куско, окован в пранги.

На 18 май 1781 г. испанските сили екзекутират Тупак Амару II по брутален начин: първо го принуждават да гледа как палачи обесват жена му, синовете му и висшите му лейтенанти. След това изрязват езика му, завързват по един кон за всеки от неговите крайници и така разкъсват тялото му. В последен акт на подигравка запалват клада на хълма, от който Тупак бе ръководил обсадата на Куско.

Кралският представител Хосе Антонио де Арече също нарежда наказателни мерки срещу културата на инките: той забранява традиционното облекло, традиционната религия, пиесите, които критикуват испанското правителство или прославят традициите на инките, и една конкретна историческа книга, за която се смята, че е повлияла на бунтовниците.

Въпреки че смъртта на Тупак Амару II е привидно смъртоносен удар за бунта, това не спира определените от него наследници – предимно млади и неопитни бунтовници – да продължат борбата в негово име.

Наистина, бунтът продължава още една година до средата на 1782 г., когато наследниците на Тупак подписват прекратяване на огъня с роялистките сили.

Междувременно Тупак Катари – който взима името си от Амару – повежда подобен бунт, обсаждайки Ла Пас, Боливия, приблизително по същото време, когато се случва екзекуцията на Амару.

Но, подобно на обсадата на Куско, това въстание също се проваля.

Наследството на бунтовниците днес

Въпреки че колониалната администрация се опитва да изкорени културата на инките, това усилие не среща успех; Политиките, които Ареш обнародва в своя едикт от 1781 г., са „драконовски“ и ще изискват огромни ресурси за изпълнение.

Така културата на древния народ остана жива и здрава въпреки усилията към противното. За разлика от историята на Тупак Амару, които е позабравен от историческите книги.

„Има освободители… чиито нарастващи бакенбарди между старите им униформи ги правят национални герои“, оплаква се перуанският поет Антонио Сиснерос. „А други, без толкова богатство, заемат две страници текст с четири коня и смъртта им.“

Но левите революционни правителства през 60-те и 70-те години на миналия век съживяват образа му, особено при управлението на генерал Хуан Веласко Алварадо в Перу. Освен това партизанското движение Тупамаро в Уругвай поема щафетата като тероризира военното ръководство на страната.

И в средата на всичко това, през 1971 година, чернокожа майка от САЩ кръщава детето си на лидера на перуанските бунтовници. Този малчуган ще стане един от най-известните рапъри в света: Тупак Шакур.