Стрелец на Колдстримската гвардия на една от последните мисии на британците в Афганистан през декември 2013 г. успява да убие шест вражески бойци с рекордния един-единствен изстрел.
Снайперистът, който не може да бъде идентифициран от съображения за сигурност, е ефрейтор от британските войски. В този конкретен момент те тъкмо се готвят да напуснат последната си фронтова база в Хелманд. Командирите обаче имат подозрения, че атентатор-самоубиец планира да се взриви или в база на Обединеното кралство, или на афганистански контролно-пропускателен пункт за сигурност, или в някоя цивилна цел като училище или правителствена сграда.
Този снайперист, при първия си изстрел откакто е в Афганистан, успява да убие картечар от талибаните от разстояние 1340 метра. Когато войските действително забелязват атентатора, снайперистът го вижда да се движи с картечница в ръце. Когато въстаникът се премества на огнева позиция, снайперистът стреля по него и той избухва. Настъпва кратка пауза, след което снайперистът казва по радиото: „Мисля, че току-що застрелях атентатор-самоубиец“. Другите пет вражески бойци загиwat при експлозията. Снайперистът използва L115A3, най-мощното оръжие в армията (средният войник на основната снимка носи именно такова).
Някои войници твърдят, че снайперистът е предотвратил значителна атака на талибаните, защото близо до целта е намерена и втора самоубийствена жилетка.
Снайперистът успява да удари детонатора от 850 метра.
Бивш стрелец (който поиска да не бъде идентифициран), който в момента обучава други войници да бъдат снайперисти, казва, че човек има нужда както от умствена, така и от физическа издръжливост, за да бъдете успешен снайперист. Той казва също, че много хора стрелят добре на упражнения, но когато по време на мисия се прицелят в човешко същество, знаейки, че ще прекратят човешкия живот, просто не могат да натиснат спусъка. „И това не е тяхна вина.“
Британският снайперист пък казва, че ще счита случая просто за поредното обичайно упражнение. Преди да стреля, той си напомня, че тези хора възнамеряват да убият невинни и стрелбата по тях премахва тази заплаха и всъщност спасява човешки животи.
Войникът е служил на Балканите, в Афганистан и Ирак. От тези служби един инцидент в Афганистан му се откроява. Талибански войник се скрива в бала сено, от която наблюдава тяхна база. Сигурно е предавал информация на минохвъргачна инсталация, защото минохвъргачки постоянно обстрелват въпросната база. „Тогава един ден наблюдавах района, докато слънцето грееше зад мен. За момент явно то улови лещите на бинокъла му, защото видях нещо да проблясва в балата и изстрелях един патрон по него от около 700 метра. В рамките на 24 часа наблюдателната точка се срути и изчезна. Вече не ни притесняваха минохвъргачките – поне не за няколко седмици.“
Службата му на фронтовата линия приключва, когато експлозия уврежда слуха му до такава степен, че командващите му офицери се притесняват, че няма да може да чуе инструкциите на радиото. Оттогава той обучава войници в цяла Европа да бъдат снайперисти.
Снайперът е забележително фино за употреба оръжие и всеки по-успешен негов майстор има реална възможност да остане в историята. Двама от най-добрите снайперисти по време на Втората световна война са:
Иван Михайлович Сидоренко
По време на войната Иван успява да убие около 500 души – повече от всеки друг от Съветския съюз. Преди да се присъедини към армията, Сидоренко учи изкуство и постъпва в колеж. Той обаче напуска колежа и става член на Червената армия. Ногава армията няма подходящо обучение за снайперист и Иван се учи сам в началото на войната. По време на конфликта той веднъж използва запалителни куршуми (куршуми, които могат да предизвикат пожари), за да унищожи три превозни средства и танк.
Някъде през 1944 г. Сидоренко е ранен и прекарва оставащото време от военната си служба като инструктор, обучавайки младите снайперисти как да бъдат по-точни.
Симо Хаюха
Най-смъртоносният снайперист от Втората световна война обаче е финландецът Симо Хаюха. Той има 542 потвърдени убийства, а ако броим и непотвърден, общият брой става 705. Той не само е най-смъртоносният снайперист от Втората световна, но и се смята за най-смъртоносния снайперист на всички времена.
Всичките му убийства са срещу Червената армия, която го нарича Бялата смърт – Хаюха носи бял камуфлаж, за да се слива със снега. Той дори често държи сняг в устата си, защото смята, че парата, която излиза от устата му при дишане, може да замъгли визьора.
Той е прострелян, което обезобразява лицето му, но все пак доживява до 96-годишна възраст, като почива чак през 2002 г.