Лошите момичета в историята: Красавицата и командир Пантея Артешбод

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

От Будика и Артемизия през Жана Д’Арк и Елизабет I до Людмила Павличенко и Грейс Хопър, жените са оставили своята следа на бойното поле. Често те са били принудени да се преструват на мъже, за да бъдат в армията, а в други случаи тяхната власт и благороден произход са им давали правото да водят армии. Приближавайки се към съвременността, дамите вече открито са се записвали в бойните редици.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

Името ѝ означава „силна“ на персийки и „всички богове“ на старогръцки. Това някак ѝ отива тъй като Пантея Артешбод е била главнокомандващ на Персийската гвардия на „Безсмъртните“. Ако си спомняте филма „300“, това бяха воините, облечени в черно със сребърни маски, макар в действителност да са изглеждали доста по-различно. Тя е една от първите от дългата поредица персийки, които са приемали постове, по право се падащи се на мъжете.

Информацията за Пантея е оскъдна, но историците са достигнали консенсус по три въпроса: тя е била реална историческа фигура; наистина е водила елитните части в битки и е оказала силно влияние върху утвърждаването на династията на Ахеменидите.

Пантея е била омъжена за генерал Ариасб (наричан още Ахеменид Артешбод). Интересното е, че тя гради военната си кариера наравно с мъжа си, докато и двамата не достигат един от най-високите рангове в персийската армия – главнокомандващи на „Безсмъртните“.

Кои са „Безсмъртните“?

Въпреки че информацията за тези войници е фрагментарна, представете си ги като съвременни спец отряди. Смята се, че екзотичното им име е дело на бащата на историята – Херодот. Описанията му датират от времето на известната кампания на персийския цар Ксеркс срещу гърците, когато се води известната битка при Термопилите. Името „Безсмъртни“ произхожда от факта, че всеки път, когато някой от тях загинел или бивал тежко ранен в битка, друг заемал мястото му. Отрядът винаги наброявал 10 000 специално тренирани мъже. Членовете му трябвало да са персийци по произход и тяхното обучение започвало от 7 годишна възраст. Не всеки издържал тежката физическа и психическа подготовка. Според друг гръцки историк, който описва придвижването на персийската армия от Сарди до Хелеспонт, съставът на „Безсмъртните“ бил лично избиран от персийския владетел. Каквато и да е била селекцията, факт е, че това е било елитно формирование, което в мирно време е изпълнявало ролята на царска гвардия, а по време на война е бил специален военен отряд, изпращан срещу врага в края на битката, за да нанесе страховит стратегически удар.

Именно тази най-висша военна машина в персийката армия, е била командвана от жена по време на династията на Ахеменидите.

Според персийския фолклор, Пантея е била най-красивата жена в цяла Азия. За хубостта ѝ се носят легенди. Една от тях е, че външността ѝ е била толкова неземна, че по време на битка е трябвало да носи воал или да покрива лицето си с маска, за да не разсейва войниците на бойното поле.

Не се знае точната година на раждането на Пантея, предполага се, че е около 570 г. пр. Хр. Нейната кариера и военните ѝ успехи се развиват по време на управлението на цар Кир II Велики (559-530 г. пр. Хр.). Той е основоположникът на Ахеменидската империя, първата Персийка империя. По време на неговото управление държавата достига до едно от най-големите си териториални разширения, тъй като Кир завладява територии в Западна и Централна Азия и благодарение на успехите му, Персия се простира от Средиземно море на запад до река Инд на изток.

Кир II започва да реализира своите мечти за териториално разширение с военни действия срещу Мидийското царство. След това завоевателните му стремежи се насочват към иранските земи. Една от най-известните му кампании е тази срещу Нововавилонското царство. Сведения за нея черпим от Хрониките на Набонид (556-539 г. пр. Хр.), последният владетел на това царство.

По това време Нововавилонското царство е разтърсвано от вътрешни конфликти. Набонид, който е арамеец по произход, извършва множество религиозни реформи, чиято цел е да обедини отделните племена, но това само му спечелва омразата на жреческото съсловие. В ситуация, в която има вътрешни размирици, а царят живее извън Вавилон, Кир II вижда удобен случай да насочи не само вниманието, но и армиите си към тези апетитни територии.

Една от най-известните битки по време на кампанията срещу Нововавилонското царство е от 539 г. пр. Хр. – битката при Опис. От едната страна застават Набонид и синът му – Балтазар, а срещу тях се изправят персийците, предвождани от Кир II, Гобриас от Гитиум и разбира се – красавицата Пантея и съпруга й. Сведенията за тази битка са изключително оскъдни. Знае се, че се е водила през късната есен, на брега на река Тигър, но подробности за хода на бойните действията или за броя на загиналите все още са неизвестни. През изминалите 50 години различни историци дават своя прочит и теории за тази битка на база написаното в Хрониките на Набонид.

Последното проучване заключва, че изходът от сражението е решаваща победа за персийците. В Набонидската хроника дори се говори за „клане“ на акадската армия и над града. След това събитие, вавилонската армия не се споменава повече в хрониката и целта на Кир е постигната – той всява страх у останалите градове. По пътя към столицата остава само град Сипар, който пада без бой.

Има и друга версия на кампанията срещу Нововавилонското царство, която се представя от Херодот. Според него не е имало битка при Опис, а в продължение на 2 години персийците са обсаждали самия Вавилон. Градът е паднал, след като те са успели да изменят коритото на река Ефрат. Тъй като разказаното от него е в разрез с вавилонските и персийските източници, историците го смятат за недостоверно.

През 539 г. пр. Хр. Кир II обсажда Вавилон. Тук ролята на Пантея става по-ярка.

По време на цялата Нововавилонска кампания тя взема дейно участие, тъй като е високо ценена от военното командване и от самия цар, заради своята интелигентност и стратегически способности. Според персийски източници, Пантея изгражда стратегията за това как да се управлява Вавилон, след като бъде превзет. Това се доказва и от факта, че след падането на града тя става негов военен управител. Сред задачите й били да организира дейностите в града, да следи за опазването на реда и да въведе персийските закони в новозавладяния град. Това огромно доверие, което Кир II ѝ гласува, показва нейните не само военни, но и чисто административни познания и умения.

За съжаление след Нововавилонската кампания сведенията за Пантея се губят от страниците на историята. Предполага се, че тя умира около 5 години след Кир II, но дали загива на бойното поле или става жертва на коварна болест – това не е ясно.

Неземна красавица, чийто живот е изпълнен с въпросителни, смел главнокомандващ и обаятелен водач на 10 000 „безсмъртни“ мъже, Пантея е една от великите жени на Древността, за чиято участ тепърва ще узнаваме все повече. Покрита с воала на историята, тя е омайвала не само съвременниците си, но очарова и днешните учените, които се опитват да повдигнат нейното було и да съберат сведения за това какви военни качества е притежавала и какво е било нейното влияние в персийската военна история.