Атинската военна сила: Как се подрежда до останалите в древния свят
Древната война е анализирана от близо през последните години от учените на класическия период вдъхновява вълни от филми като „300“. Въпреки това, поп културата и научните изследвания са склонни да се фокусират основно върху спартанските военни. Част от този фокус идва от програмата за обучение на млади момчета в Древна Спарта, която оформя крехките младежи в бойци. Въпреки че Спарта е възприемана като военния стандарт в древния свят, атинските военни също правят авторски нововъведения.
Нека анализираме различните аспекти на атинската армия, за да определим коя зона от атинския армейски корпус е била най-ефективна в класическата война:
Древногръцка хоплитска фаланга
Основният компонент на всяка гръцка военна система е хоплитската фаланга. Хоплитите пехотинци, които се бият в гъста линейна формация, известна като фаланга. Обикновено те са въоръжени с дълго копие, къс меч и кръгъл бронзов щит и са допълнително защитени (ако могат да си го позволят) с бронзов шлем, бронзов нагръдник и предпазители за краката и глезените.
Класическата гръцка война изглежда се състои предимно от сблъсъци между хоплитските фаланги на различни полиси. Хоплитите са организирани в полкове, които често са от няколкостотин човека, и се бият в редици, дълбоки обикновено осем или повече мъже. Има по-голям морал в една по-дълбока формация – хоплитите се чувстват по-сигурни с повече мъже наоколо, което от своя страна подобрява цялостната сплотеност на армията.
Атинските хоплити са от съществено значение за гръцката победа над персите по време на битката при Маратон през 490 г. пр. н. е. Гръцката армия, водена от атинския Полемарх (военен командир) Калимах или Милтиад, разполага около 9000 хоплита. Персийската тактика, използвана в тази битка, се състои от стрелци, последвани от кавалерийски заряд. Битката при Маратон е дълга, но гръцките хоплити успяват да се наложат над персийската армия и в крайна сметка я отблъскват, пречупвайки персийските линии и обърквайки персийските войници. Докато персите се опитват да отстъпят, лявата и дясната страна на атинската фаланга ги затваря и атакува, причинявайки многобройни жертви.
Атинската наземна войска
Атинската армия бързо се разраства през 6 век пр. н. е., което насърчава не само включването на повече атински хоплити, но и увеличаването на броя на хората, заемащи други сухопътни военни позиции. През целия 5 и 6 век, атинските сухопътни военни се използват все по-широко, за да подкрепят или заместят хоплитите.
По-богатите атиняни успяват да се запишат в атинската кавалерия. Атинската конница се развива по-бавно, защото повечето хора от елита, които са в състояние да отглеждат коне, го правят за надбягване с колесници, вместо за военни цели. Въпреки това, от Персийските войни е създадена атинска кавалерия, която се използва в различни битки по време на този конфликт. Атинската държава извършва проверка и регистрира всеки кон ежегодно, така че собственикът да може да тегли надбавка за издръжката му.
По време на Пелопонеската война Атина притежава най-голямата конна сила от 1000 конни войски. Въпреки това кавалерията никога не се изявява като мощна заплаха по време на Класически времена, до голяма степен благодарение на пресечения гръцки терен. Кавалерийските части се нуждаят от гладка, равна земя, а конете се нуждаят от големи количества храна и вода – а в пейзажът на Гърция до голяма степен липсват и двете.
Други видове пехотинци, включително пелтаста, също участват в атински сухопътни военни конфликти. Пелтастът обикновено е въоръжен с копие и носи лек щит и е без броня. Тъй като пелтастът е така екипиран, те са много по-мобилни на бойното поле в сравнение с хоплитите, като са най-ефективни далеч от бойното поле срещу силно бронирани противници, където могат да използват тактиката да стрелят и да избягат.
Атински флот
Бижуто на атинските въоръжени сили е техният флот. През 6 век пр. н. е., атинският флот нараства от около 60 кораба до около 400 – съставен предимно от древни кораби, наречени триреми (пример на снимката). Те са дървени военни кораби, които превозват около 170 гребци. Триремите са дълги около 30 до 36 метра и широки около 6 метра. В своя пик атинският флот има близо 80 000 души, които да обслужват всичките 400 кораба. Тези гребци са предимно бедни атиняни, на които заетостта във флота предлага начин за прехрана.
Атинският флот на практика не съществува малко преди Втората персийска инвазия. Атинският политик Темистокъл има влияние върху развитието на морския флот и след като предсказва второ нашествие, смята, че атиняните могат да експлоатират най-слабата част на персийските военни – техния флот. Така през 483 г. пр. н. е. Темистокъл убеждава атиняните да построят флот от 200 триреми, всички от които се оказват съществени за разбиването на персите по вода.
Битката при Саламин през 480 г. пр. н. е. доказва значението и мощта на атинските морски сили. По време на тази битка гръцкият флот под ръководството на Темистокъл побеждава много по-големия персийски флот. Към 480 г. персийският цар Ксеркс контролира около 800 галери (друг тип древен кораб, подобен на трирема). За сравнение, гърците притежават само около 370 триреми в тази битка. Темистокъл примамва персийските галери в тесните води на пролива при Саламин, където огромните персийски кораби трудно маневрират. Това стратегическо мислене позволява на гърците да атакуват персите, като потъват много персийски кораби – общо около 300, докато от своите губят само около 40.
Обикновено стратегията, използвана от атинските военни, е таран. По време на военноморските битки един капитан на трирема често ще използва предната част на кораба, за да се набие в по-малките лодки, за да ги потопи. Командирите също подреждат своите флоти на дълъг фронт, така че да е трудно за някой враг да премине зад тях. Триремите често носят атински хоплити и стрелци до отдалечени места. Понякога трирема се придвижва до вражески кораб, за да може атинска група, съставена от хоплити, да се качи и да нахлуе и да залови противника.
Триремите обаче не са без своите недостатъци. Няма места за спане на екипажа, така че корабите трябва да бъдат на пристанище всяка вечер. Дори и да има спални помещения на кораба, триери все пак трябва да се изтеглят от водата всяка вечер, защото те бързо биха се напълнили с вода, ако останат в морето.
Но атинският флот не може да остане на върха на древния свят завинаги. Той е унищожен по време на Пелопонеската война: по време на битката при Еегоспотами през 405 г. пр. н. е. спартанският морски флот под командването на Лисандър унищожава атинския, като на практика прекратява както Пелопонеската война, така и атинското морско надмощие.
Атинските военни също не могат да останат на върха на Древния свят завинаги: до края на Пелопонеската война те вече не са най-силният гръцки полис. Въпреки това и въпреки че Атина най-често се счита за културен древен град, тя също е и много новаторска военна сила.
