Забавление за цялото семейство: Играчка с уран от 50-те години
Когато САЩ успешно прилага практически неограничената сила на атома в теста Тринити през 1945 г., светът има нова мания и изглежда, че няма известен проблем пред човека, който да не може да се реши с ядрена енергия. Сега инженери от най-различни области се опитват да внедрят ядрен реактор във всичко възможно, като например концептуалния автомобил Ford Nucleon, който се задвижва именно от ядрен реактор, или в самолет с ядрена енергия и дори танк. Атомът е бъдещето!
Ford Nucleon
И през 1950 г. американският фокусник, изобретател, бизнесмен и производител на играчки Алфред Карлтън Гилбърт пуска доста ужасяваща лаборатория за детски играчки, която съдържа истински уран. По това време Гилбърт е популярен производител на играчки като най-популярният му продукт е комплекта Erector, който представлява комплекти от метални компоненти, които трябва да бъдат сглобени заедно.
По време на Втората световна война правителството на САЩ обмисля забрана на производството на играчки, за да насочи ресурсите към военните усилия, но Гилбърт успешно се бори срещу това, ставайки известен като „Човекът, който спаси Коледа“.
Технически комплектът Erector продължава да съществува и днес, тъй като марката е закупена от Meccano, много подобна играчка.
Комплекта Erector
Той сега проектира нова играчка – комплект за атомна лаборатория, официално наречен Лаборатория за атомна енергия Gilbert U-238, като тя има същата цел като комплекта Erector: да научи децата на практически умения в ранна възраст и да ги вдъхнови за кариера в науката.
Някои от нещата, които комплектът съдържа, са гайгеров брояч за измерване на радиация, проби от уранова руда и камера (Камера на Уилсън или мъглинна камера) за наблюдение на движението на алфа частици.
Включено е и 60-странично ръководство за атомна енергия, написано от д-р Ралф Е. Лап, физик, работил по проекта Манхатън.
Алфред Гилбърт
Гилбърт привлича за проекта хора с огромно разбиране и опит в ядрената физика като Лап, за да гарантира неговата точност и безопасност. По това време комплектът се смята за безопасен, като в каталогът си Гилбърт обещава, че „всички радиоактивни материали, включени в Лабораторията за атомна енергия, са сертифицирани като напълно безопасни от Oak-Ridge Laboratories, част от Комисията за атомна енергия“.
Но комплектът идва с предупреждение да не се отварят някои от бурканите, които съдържат уранова руда, тъй като „тя често се лющи и рони и така рискувате парчета парчета радиоактивна руда да замърсят вашата лаборатория. Това ще повиши нивото на фоновата радиация, което може да повлияе на точността на експериментите.“
Също така в описанието на продукта в каталога пише: „Комплектът предлага наистина впечатляващи гледки! Позволява ви наистина да видите пътищата на електрони и алфа частици, които се движат със скорости над 10 000 мили в СЕКУНДА! Електроните, които се движат с фантастични скорости, произвеждат деликатни, сложни пътища на електрически конденз – много красиви за гледане. Да наблюдава събитията в мъглинната камера е най-добрата възможност човек да види атома!“
Комплектът може да се използва за извършване на реални експерименти с предоставените инструменти и предлага идеи какво могат да правят децата с тях, например, да скрият източник на гама лъчи във къщата си и след това да „играят на криеница“ с помощта на гайгеровия брояч.
Един от основните проблеми, осъзнава Гилбърт, е, че комплектът е изключително сложен за дете без основни познания. Това просто прави твърде трудно за много деца да разберат какво правят и да се насладят на играчката.
Комплектът също е и скъп – той струва 50 долара, когато е пуснат през 1950 г., а това е сума, равна на около 500 долара в днешните пари. Комбинацията от тези два проблема довежда до лоши продажби като само 5000 бройки от Лабораторията напускат магазините, и в резултат на това играчката е произвеждана само от 1950 до 1951 г.
Днес, с нашето много по-добро разбиране за ефектите, които радиацията може да окаже върху тялото, комплектът изглежда невероятно опасен. През 2020 г. е проведено проучване за тестване на дозата радиация, която детето може да е получило от него, и при условие, че се спазва точно инструкциите, дозата е приблизително равна на UV лъчението, получено от един ден на слънце.
