Създаването на електрическата китара
Откакто има хора на този свят, има и музика. Някои дори твърдят, че музиката може да се е появила преди езика. Тя дълго е била единственото забавление на племената като барабаните и гайдоподобните свирки са едни от първите инструменти, на които се свири, като и до днес те могат да се видят в употреба от почти всяка култура по света.
Разбира се, с напредването на технологиите музикалните инструменти също напредват. През 20 век, особено през 60-те и 70-те години електрическата китара става институция в музикалния свят и бойно поле на редица конкурентни фирми производители. Едни от най-великите й майстори – Джими Пейдж, Кийт Ричардс, Ерик Клептън, Слаш, Джими Хендрикс, Ван Хален и Ингви Малмстийн – събират милиони верни почитатели и вдъхновяват голяма част от тях също да вземат инструмента в ръце.
Но каква е историята на електрическата китара? Кой я изобретява? Как започва всичко?
Първата електрическа китара в света – Тиганът
Ще започнем тази история с малко разбиване на митове. Мнозина мислят, че Лес Пол е създателя на първата електрическа китара, но не е. Отговорни за това свещенодействие са Джордж Баучамп, музикат, и Адолф Рикенбакер, електроинженер. Други са опитвали това преди тях – например, някои джаз музиканти слагат микрофони под струните на акустична китара, което обаче не дава особено приятен резултат. Но Баучамп и Рикенбакер са първите, които правят производствена китара с електрически усилван звук с достатчно добро качество, че да се използва в професионалните среди. Нека разгледаме историята им.
Нуждата от такъв инструмент произлиза от факта, че акустичните китари в много случаи са прекалено тихи спрямо останалите части от оркестъра. Този проблем започва през 80-те години на 19 век в концертните зали, а по-късно, когато в биг бендовете основна част са барабаните и брас секцията, акустичната китара съвсем заглъхва и постепенно става второразряден инструмент, защото звукът им понякога не се чувал дори и от китариста.
По това време Джордж Баучамп свири на хавайска китара.
Дейвид Гилмор с изпълнение на хавайска китара, която се държи по характерен начин, 1977
Според специалиста по история на китарите Ричард Смит „В хавайските музика китарата е отговорна за мелодията. Така че има логика именно тези музиканти да направят първите стъпки в посока усилване на звука й.“
Както казахме, преди тях джаз музикантите са се опитвали да сътворят нещо с по-силен звук, но неуспешно. След тях обаче хавайската китара постига това като Джордж създава прототип на идеята си вкъщи. Той среща Рикенбакер при Dopyera Brothers, компания за китари в Лос Анджелис. Двамата се разбират да разработят електрическата китара в продукт за пазара. Адолф е пионер в тази област, а компанията му, The Rickenbacker International Corporation, се занимава изключително със създаване на електрически музикални инструменти.
След много експерименти Баучамп и Рикенбакер най-накрая правят електромагнетично устройство, което улавя вибрациите на струните с чудесна яснота. Механизмът с две думи: магнити превръщат тези вибрации в електрически сигнал, който след това се увеличава и се предава на колони.
През 1931 те инсталират тези машинки в нов модел инструмент по дизайн на Хари Уотсън, който представлява алуминиева хавайска китара. Наричат я Тиган заради размера и формата й. Така се появява първата електрическа китара.
Джордж Баучамп с инструментите си
Серииното производство започва през лятото на 1932 от Ro-Pat-In Corporation, която по-късно е прекръстена на Rickenbacker Electro Stringed Instrument Company, а Тиганът е първата ел. китара, която може да се купи в магазина.
През октомври същата година вестник Wichita Beacon пише статия за инструмента и така популярността му започва да расте. Музикантът Гейдж Брюър демонстрира пред пресата новите си покупки – Electric Hawaiian A-25 и Electric Spanish, два от първите модели, които прави Баучамп. Малко по-късно същия месец китариата се използва в няколко концерта по повод Хелоуин. Това са първите стъпки на един инструмент, който много скоро ще превземе и доминира музиката по цял свят.
