Откъде знаем, че кацанията на Луната не са фалшифицирани

Идеята, че кацането на Луната е фалшиво, е почти толкова стара, колкото и самото събитие, но през последните години стана още по-популярна. Може би това е отчасти, защото поколението, което гледаше Нийл Армстронг със страхопочитание, вече е малцинство, но основната причина е намаляващото доверие във властта. След като хората по света масово и системно са лъгани за какво ли не от правителствата си, мнозина вече не са склонни просто да повярват на думата на което и да е от тях.

Въпреки това, вместо да прилагат своята скептичност и към алтернативните теории, някои хора са готови да вземат за чиста монета всичко, което произволен човек в интернет им казва, особено ако към думите му има и видеоклип в Youtube.

Един проблем с развенчаването на мита за фалшивите кацания на Луната е, че не става въпрос за една теория на конспирацията, а за множество такива: в някои версии целият проект е фалшифициран и нито един астронавт не е напускал Земята; в други те са стигнали до лунна орбита, но не са кацали; в трети Луната, подобно на Земята, е плоска и кацането е невъзможно…

Въпреки това, ето преглед на проблемите с повечето варианти на идеята, че кацанията на Луната – всичките шест, тъй като хората често забравят, че е имало повече от едно – са фалшиви.

Твърде много хора

Лесно е да се проведе конспирация от двама човека: и двамата вероятно ще спечелят много от запазването на тайната и ако тя изтече, този, който си е изпълнил своята част, ще знае кого да обвини. По-трудно е с десетина човека, но знаем, че се е случвало, въпреки че дори и тогава някой често или има криза на съвестта, или ще се изпусне, докато е пиян, или ще изгуби някакви уличаващи доказателства. Но мисиите Аполо са едно от най-големите начинания в човешката история като се смята, че в тях са работили 400 000 души в един момент.

Не всички от тях, разбира се, биха знаели, ако мисиите действително са инсценирани; хората, които проектират и изработват космическите костюми, например, може спокойно да бъдат оставени да си мислят, че техният труд е използван.

Независимо от това, още десетки хиляди трябва да бъдат държани в неведение – от самите астронавти до създателите на кадри, които трябва да фалшифицират изображенията, и екипажа, които почиства върнатия команден модул.

Повечето цивилни имат много слаба представа колко хора са били необходими за всяка част от тази първа мисия. Например филмът „The Dish“ показва как изображенията от стъпките на Нийл Армстронг са направени от екип от четирима човека в обсерваторията Паркс в Австралия. Всъщност екипът на Паркс включва около 20 души, всеки от които трябва да знае за тайната, за да не изпортят истината, когато открият, че сигналът не идва от Луната. Нещо повече, известните кадри са събрани от отделен екип – в Хънисъкъл Крийк, докато Луната е твърде ниско в небето за по-голямото съоръжение Паркс – което изисква още повече хора да бъдат запознати с измамата. Да не говорим, че и други съоръжения по света също са режим на готовност…

Луна-16, апарат за взимане на проби от спътника ни

Скали от Луна

Мисиите Аполо връщат 380 килограма камъни и прах от повърхността на различни части на Луната. Всеки геолог с по-обещаващо звучащ изследователски проект може да поиска проба – и много всъщност го правят. Проекти, които изискват по-големи количества лунен материал, често са отхвърляни, но останалите често получават достъп и публикуват резултатите си.

Така този материал през годините – освен всичко останало – е бил излаган на лазери, реагенти и е преминавал през масспектрометри. Резултатите системно демонстрират, че скалите са се образували в безвъздушна и до голяма степен безводна среда, различна от тази на Земята, и са прекарали милиарди години директно изложени на слънчевия вятър. Съответно, освен ако хиляди геолози по целия свят не са участвали в измамата, скалите ще трябва да бъдат фалшифицирани по начин, който би бил далеч отвъд дори съвременните технологии, да не говорим за тези отпреди около 50 години.

Малко вероятно е някой въобще да може да предвиди композицията на една лунна скала преди кацането. И все пак пробите, върнати от китайския Chang’E-5, съвпадат достатъчно добре с тези от Аполо, за да се покаже, че и двете идват от един и същ небесен обект.

Един геолог дори заявява, че би било по-трудно да се фалшифицират скалите, отколкото наистина да се отиде до Луната.

Модел на руския Луноход

Всички гледат

Въпреки че лунните мисии са научни експедиции, националната гордост изигра огромна роля като мотиватор. Президентът Джон Ф. Кенеди отчаяно се опитва да изтрие срама от победата на Съветския съюз над Америка с първия сателит и първия човек в космоса. За комунистите, както знаем, не би имало нищо по-приятно от това да видят как САЩ се провалят. Затова ако имаха и най-малкото доказателство, че Аполо 11 не каца на Луната, абсурдно е да се мисли, че щяха да си замълчат. Техните радиотелескопи проследят всяка мисия и щяха да имат много възможности да уловят, ако сигналът идва от някъде другаде, а не от Луната.

Оставените предмети

Три мисии на Аполо оставят огледала на лунната повърхност, от които тряба да отскачат лазери, за да измерват разстоянието от Земя до спътника ни с изключителна прецизност. По онова време мисиите с роботи нямат капацитета да ги инсталират.

Роботизираните лунни орбитални апарати на НАСА са снимали обекти, оставени на всяко място на кацане, но тези доказателства се считат за фалшиви от конспираторите. Въпреки това през 2008 г. японската сонда SELENE наблюдава кратера от взрива, оставен от Аполо 15, което разширява още повече списъка с хора, които трябва да участват в конспирацията.

Рискът да симулираме

Успешното кацане на Луната е огромен тласък за американската национална гордост, но НАСА и цялото правителство на САЩ знаят, че съществува риск от провал. Президентът Никсън подготвя реч в случай, че Нийл Армстронг и Бъз Олдрин умрат в космоса.

Колкото и ужасна да беше смъртта им, тя нямаше да е нищо в сравнение с откритието, че стотици милиарди са похарчени за фалшифициране на събитието. Всеки в командната верига от президента до астронавтите би си дал сметка за последствията от разкриването на конспирация. Колко щяха да бъдат достатъчно луди, за да се съгласят с изпълнението й, знаейки, че провала на която и да е част ще разкрие цялата истината…

Защо има значение

Изследванията върху хората, които вярват в теориите на конспирацията показват, че тези, които са готови да повярват в една, ще повярват и на други. Това се отнася дори за директно противоречащи си теории. Хората, които вярват, че принцеса Даяна е била убита по пряка заповед на кралицата, е по-вероятно да вярват, че тя все още е жива някъде, след като е фалшифицирала собствената си смърт.

Така, въпреки че вярата в твърденията, че кацанията на Луната са били фалшиви, изглежда безобидна, тя може да бъде врата към по-опасни конспирации с реални последици: от убеждения против ваксинирането до отричането на климатичните промени.

За съжаление обаче може да няма доказателства толкова силни, че да разклатят увереността на тъпоглавите теоретици на конспирацията. Единствената надежда е да достигнем до онези, които тепърва ще попадат в тази конкретна дупка, и да се опитаме да ги спасим.