Първата световна война е най-кървавият конфликт за времето си. Макар и през голяма част от нея да се води позиционна война, има и доста тежки сражения. Едно такова е битката при Вердюн, наричана още "месомелачката".
Битката се състои в периода 21 февруари - 18 декември 1916 г. Двете воюващи сили са Франция и Германия. Сражението отнема живота на над 300 000 войници.
Германският генерал Ерих фон Фалкенхайн вярва, че войната ще бъде спечелена или загубена във Франция и смята, че стратегията на изтощение е най-добрата надежда на Германия да постигне целите си. В писмо до германския император Вилхелм II в края на 1915 г. той посочва, че Великобритания е най-опасна от съюзническите сили, но признава, че не може да бъде атакувана директно. Според него "истинските оръжия" на Великобритания във войната са френската, руската и италианската армии.
Фалкенхайн е на мнение, че Русия вече е парализирана, а Италия е малко вероятна да повлияе на изхода на войната. Остава само Франция.
Крепостта Вердюн с околните ѝ укрепления по поречието на река Маас е избрана като цел, защото заплашва основните германски комуникационни линии.
Освен това превземането й би нанесло тежък удар на Франция. Идеята на германците да извършат серия от ограничени настъпления, които да въвлекли френските резерви в битката на германската артилерия.
През януари 1916 г. френските летци засичат германските приготовления за Вердюнската офанзива. На 11 февруари 1916 г. френски разузнавател открива струпване на германски войски на десния бряг на река Маас.
През следващите 10 дни хиляди мъже и десетки оръдия са преместени във Вердюн, за да се противопоставят на очакваната германска атака. Изправени пред огромно логистично предизвикателство - главните железопътни линии до Вердюн са прекъснати или са под постоянен обстрел от германската артилерия.
Сутринта на 21 февруари германците стартират масирана бомбардировка на фронт с дължина около 40 км, от Боа д'Авокур до Етен. До края на деня германските войски постигат значителни успехи.
Те окупират Боа д'Омон и проникват през френските линии. На следващия ден германците отблъскват френска контраатака.
Два дни по-късно германците превземат още няколко села. За три дни те превземат първата линия на френската отбрана и укрепват позициите си. На 24 февруари германците правят опит да настъпят от позицията си при Самоньо, но са спрени от френската артилерия.
Останалата част от германската линия пробива през втория ред френски отбранителни укрепления, превземайки Бомон, Боа де Фос и Боа де Кориер и настъпвайки към ключовото укрепление Дуомон.
Междувременно френският командир при Вердюн, генерал Жозеф-Жак-Сезер Жофр, т.нар. "Победител от Марна", е отстранен. Той е заменен от генерал Филип Петен. Той има трудната задача да удържи десния бряг на река Маас.
Докато французите реорганизират отбраната си, германците превземат незащитения форт Дуомон. Французите продължават да оказват яростен отпор и забавят настъплението на врага. Яростните сражения продължават и в следващите месеци. Френските сили имат тежката задача да задържат и изтощят германците, докато се подготвя офанзива при Сома.
На 4 март 1916 г. германците превземат Дуомон. Градът е сринат по време на битката. Германците разширяват обхвата на атаките си до западния бряг на Маас, а на 6 март два резервни корпуса преминават реката при Брабант и окупират хълма Оа.
На 10 март германците превземат Боа дьо Кюмиер, разчиствайки пътя за атака срещу един от стълбовете на главната френска отбранителна линия - хълма на мъртвеца.
Битката вече се води и на двата бряга на река Маас. На 8 март германците превземат отбранителните укрепления около Ардомон и през следващите 10 дни участват в серия от кървави, но неубедителни атаки срещу крепостта и село Во.
Германците докарват нови войски и на 28 март битката започва отново на левия бряг. На десния бряг германците превземат село Во на 31 март. До 8 април французите губят всичко, което е останало от предишната им фронтова линия на левия бряг на река Маас.
Кървавата патова ситуация продължава и през април. И двете армии сменят командващите си офицери. Петен е повишен в командир на група армии "Център", а предишното му командване е разделено. Робер-Жорж Нивел поема командването на френските сили на десния бряг, а Анри Бертело води отбраната на левия.
Германското командване също разделя бойното поле на две части, като генерал Евалд фон Лохов заменя генерал Бруно фон Мудра на десния бряг, а генерал Макс фон Галвиц командвашлевия бряг, докато не бива заменен от генерал Херман фон Франсоа през юли.
На 8 май германците превземат Боа Камард. Докато всяка армия продължава да търси предимството при Вердюн, подготовката за предстоящата офанзива при Сома оказва натиск и върху двете страни да настояват за бърза и окончателна победа.
На 1 юни германците атакуват Во и Тиомон, два опорни пункта на френската отбранителна линия на десния бряг. След дни на ожесточени боеве, германците превземат и двете позиции, но не успяват да продължат атаката си до отбранителните укрепления южно от Тиомон.
Събитие на 1600 км разстояние от фронта оказва влияние на развитието на битката. На 4 юни руският генерал Алексей Брусилов започва опустошителна офанзива във Волиня, като пленява 200 000 австро-унгарски войници. Това отклонява вниманието на германците от Вердюн.
Германците подновяват атаката си на десния бряг на Маас на 21 юни. Град Фльори пада, както и първата линия окопи пред Сувил, но офанзивата спира на френския опорен пункт при Фройд Тер. До 23 юни ситуацията става толкова тежка за французите, че Петен съветва да се преместят на левия бряг, ако германците напреднат още.
Предварителните действия за голямото френско-британско настъпление на Сома започват на 24 юни с едноседмичен артилерийски обстрел. Общото нападение на съюзническата пехота стартира на 1 юли. Британците дават близо 60 000 жертви.
На 11 юли германците предприемат поредна атака срещу Вердюн, щурмувайки линията от Во до Сувил с 12 полка. Настъплението се оказва неуспешно. Французите си връщат Тиомон на 3 август и Фльори на следващия ден.
Локалните боеве продължават през целия месец. Последната значителна германска атака, на 3 септември, не носи никакви успехи. С това активният период на битката при Вердюн приключва.
През септември генерал Шарл Манжен, който от 22 юни командва участък от френската отбранителна линия от Фльори до десния бряг на Маас, предлага план за освобождаване на района на Вердюн. На 21 октомври стартира офанзива с артилерийски обстрел по широк фронт.
На 24 октомври последва пехотна атака. В същия ден французите си връщат Дуомон заедно и пленяват 6000 германци. Во също попада във френски ръце. Манжен е счита за брилянтен стратег, но ангажиментът му към нападателна война му спечелва прякора "Касапинът".
За да се възползва от успехите си, Манжен планира да атакува отново на 5 декември по фронт от 10 км на десния бряг, с намерението да си върне цялата бивша втора френска линия, загубена на 24 февруари. Артилерийската подготовка започва на 29 ноември с бараж от 750 оръдия.
Германците стартират ожесточена офанзива на 6 декември в опит да предотвратят френската атака. Сражението, известно като битката при Лувмон, завършва на 18 декември с превземането на Шамбрет и залавянето на над 11 000 германски военнопленници. Това бележи края на битката при Вердюн.
Битката при Вердюн е една от най-кървавите през Първата световна война. Около 300 000 души загиват от двете страни. Ранените пък са близо 400 000. В резултат на сраженията девет села са напълно унищожени.
