Може ли една държава да купи друга държава
Чували сме най-различни решения за България, които биха могли да докарат бърз просперитет и възможност за развитие. Една от възможностите е обвързана с обявяването на война на Германия. След подобна стъпка, страната се предава на немците, а те, следвайки опита и развитието си, бързо започват да регулират всичко случващо се.
Звучи прекрасно, но и леко болезнено, все пак нашата история е много по-дълга от немската. Вторият най-често срещан вариант, в този случай, се насочва към търсенето на милиардер, който да закупи цялата територия и да започне да я управлява като негов личен имот. Погледите винаги са били насочени към Илон Мъск, но нека обърнем внимание дали това наистина може да се случи?
През август 2019 г. Доналд Тръмп се замисля за една нова идея – глаголът може да е пресилен, но изчакайте малко – тогавашният американски президент предлага на Дания да плати за територията Гренландия. Това, както мнозина очакваха, трябвало да изглежда като една много добра сделка на недвижим имот и Дания ще спечели много, защото САЩ ще докара оборудване за стотици милиони долари.
Всичко изглежда наистина розово и дори красиво, но точно тук наблюдаваме един основен проблем. За изненада на оранжевия човек, наричан някога американски президент, това не се случва. Датският министър-председател Мете Фредерексен ще напомни, че няма нищо общо с Гренландия, която е независима от 1970 г. и не само не се продава, но и реално няма място за преговори. Мнозина се чудят дали Тръмп има изобщо разумът да управлява страна, но това няма да е единственият случай, в който САЩ или представител на тази страна наистина ще се опита да направи подобна сделка.
От началото на XIX век и чак до XX век ще открием, че подобни оферти никога не са били излишни. На първо място ще забележим, че Луизиана е закупена точно по този начин през 1803 г. След това и Аляска се купува от Русия през 1867 г. САЩ закупува Вирджинските острови през 1917 г. от Дания – ето, има поне една сделка. И някъде през 1946 г. администрацията на Хари Трюман успява да купи тайно Гренландия от Дания и после разказва за сделката по радиото. Очевидно е, че една страна може да купи друга страна – това е факт. И все пак ще си спомним, че подобни оферти не могат и няма как да се случат. През 80-те години на XIX век ще забележим, че дори крал Леополд II прави подобна сделка с инвеститори и успява да закупи територията на местни владетели около река Конго.
Леополд става суверен на така наречената свободна Конгоанска държава. В Европа се разпознава чак през 1884-1885 г. И преди да си помислим, че Конго е успяла да се наслади на по-добрия живот и всичко да бъде красиво, нека побързаме да ви разочароваме – историята ясно ни показва, че Леополд не е най-добрият суверен, но пък поне поставя основите на държава, която стои и до днес на картата.
Царят също продава страната за около 50 милиона белгийски франка на парламента и след това иска дарение от още 40 милиона франка, за да може най-накрая да покрие някои разходи.
Закупуването на една цяла страна е точно толкова сложно, колкото закупуването на имот в столицата на зелено. В миналото всичко е било повече от елементарно – едната страна притежава територията и я предава на другата, като се изисква само договорка в страната. Днес нещата са много по-сложни, защото важат и повече закони. Много важно е точно какво ще се случи с хората в самата територия, които макар и да нямат много право на глас, трябва задължително да бъдат обезпечени и да продължат да живеят свободно, както и да имат право да напуснат свободно, ако това е тяхното решение. Международното право не позволява точно такива стъпки и не гарантира на никого достатъчно сила така, че всеки да има пълната свобода да се оправи от цялото преживяване. Още от 2017 г. се доказва, че подобна практика е почти невъзможна в наши дни.
Има и още един недостатък, закупуването и продаването на една страна няма особена икономическа логика. Има много по-качествени и работещи методи, които биха позволили на една страна да вземе икономически капитал, без да се ангажира с още територия. Вместо да се купува една зона, може да се даде под наем за всякакви цели – от създаването на заводи, до предоставянето на локация за военни бази.
Гренландия дава своя територия под наем, като така позволява на повечето жители да имат малко по-висок стандарт на живот. И нека не забравяме, че икономиката не е единствената причина. Страната Кирибати закупува над 5000 акра земя на остров Вануя Леву – това е вторият най-голям остров от Фиджи. Причината за покупката е, че цялата страна трябва да се премести, защото територията на Кирибати потъва бавно в морето, поради разликите в климатичните промени.
