Как фалшивите видеа могат да са в обществено благо

Т. нар. дийпфейк (deepfake) видеа вдъхновяват набор от реакции – от очарование и изненада до откровен страх. Появата им онлайн повдига всякакви морални, социални и правни предизвикателства – но психолозите наскоро също се заинтересуваха и от техния потенциал като инструменти за насърчаване на положителна социална и политическа промяна.

Дийпфейковете са привидно реалистични, цифрово създадени видеоклипове, които изобразяват хора, събития и неща по начини, които имитират поразително добре реалността. В много случаи те могат да изглеждат направо неразличими от истинския живот и често именно заради това им качество се използват по неетичен начин. Например, през 2019 г. фирмата за изкуствен интелект Deeptrace открива 15 000 дийпфейк видеоклипа онлайн – почти двойно повече от 9 месеца по-рано – и установява, че около 96% от тях са порнографски. В тези видеоклипове лицата на знаменитостите – всичките жени – са картографирани върху лицата на истински хора в порнографски видеоклипове, за да бъде създадена реалистична имитация. Освен за задоволяване на фантазиите на отделни лица, дийпфейковете често се използват и за други злонамерени действия като, например, за дискредитиране на видни политически фигури.

Ето едно от малкото подобни видеа, които можете да гледате спокойно на работа. В него всички действия са извършени от друг човек, на чието лице след това е наложено лицето на Том Круз. Актьорът всъщност е в голяма част от „приличните“ видеа от този тип.

Но въпреки че по-голямата част от приложението на тази технология е определено отрицателно, група изследователи сега изследват възможностите й, особено във връзка с „цифровите възкресения“ – реконструкции на починали хора.

Ханг Лу, асистент по медийна психология в Университета на Мичиган, и Хаоран Чу, асистент по връзки с обществеността в Университета на Флорида, предприемат проучване на това, което те сами наричат „просоциални дийпфейкове“. „По същество потенциалните положителни приложения на фалшивите видеа са засенчени от удивително голямата злоупотреба с тях, така че знаем по-малко за това как те биха могли да се използват за добро.“

За да проучи това, екипът насочва вниманието си към два често срещани и потенциално смъртоносни социални проблема – шофирането в нетрезво състояние и домашното насилие, проблеми от реалния живот, които често са повод за промени в социалната политика, както и за социален активизъм. Лу и Чу искат да видят как една маркетингова кампания, която показва фалшиви видеа на истински починали жертви при шофиране в нетрезво състояние и домашно насилие, ще повлияят на зрителите, като разкажат историите за смъртта си.

„Просоциалните дийпфейк видеа, изследвани в настоящото проучване, приемат формата на възкресение“, обясняват авторите в изследването си, „което включва мъртва жертва, която е върната към живот във видео и така се позволява на тази жертва да се застъпи за проблем, свързан с причината за смъртта им.“

Екипът успява да събере малко под 2000 онлайн участници, които да участват в експеримента, който има за цел да види дали един тип видео е по-въздействащ от друг като видеата варират – са или не са дийпфейк. Същевременно се изследват и редица психологически процеси, свързани с другите ефектите от тях: възприеманата реалистичност на съдържанието, способността на участниците да се идентифицират и да покажат състрадание към жертвите, перспективи, свързани с оскверняването и неуважение към мъртвите, изненада, свързана със съдържанието, и цялостното въздействие на подобни разкази върху подкрепата към определени законодателни проекти.

Изследователите откриват, че тези видеа осигурява „малък, но отрицателен ефект“ върху цялостната им убедителна сила в контекста на домашното насилие и шофирането в нетрезво състояние. Те смятат, че това е свързано с по-широките социални възприятия около дийпфейк като цяло, въпреки че същевременно предполагат, че това може да се промени, тъй като за повечето хора е въпрос на свикване. „Възможно е, когато хората се запознаят по-добре с технологията, да развият по-нюансирано възприятие за нея въз основа на това как и за каква цел се използва“, отбелязват авторите.

Интересното е, че Лу и Чу също откриват, че видеата, които разказват история или се фокусират върху елемента на изненадата, изглежда са ефективни при мотивирането на зрителите да се включат по-активно в предизвикателството на домашното насилие и шофирането в нетрезво състояние. Те обаче отбелязват, че видеата с акцент върху смъртта не са се представили толкова добре откъм възприемания реализъм, идентификация с жертвата и повишаване на състраданието. Нещо повече, нагласите към оскверняване на мъртвите изглежда оказват преобладаващо отрицателно въздействие върху тяхното приемане.

Въпреки това са необходими допълнителни изследвания, за да се направят по-прецизни заключения, особено сред по-широки и по-разнообразни групи от хора с различен културен и религиозен произход.

„Тъй като това е първото проучване, което емпирично изследва въздействието на дийпфейк в този контекст, може да е твърде рано да се заключи, че този подход няма да бъде ефективен за насърчаване на просоциални действия при никакви обстоятелства“, пишат авторите.