Как езикът влияе на възприятието ни за време

Представете си схема на човек, който преминава през множество етапи от живота си – от бебе през малко дете, после тийнейджър до възрастен и старец. Вероятно сте си представили най-младия човек вляво, а най-възрастния – вдясно. Това за нас може да изглежда като „естествения“ начин за подредба – но всъщност не всеки ще се съгласи.

Някои изследвания показват, че хората, които използват писмена система, подредена от ляво надясно – като българският и много други езици – са склонни да си представят времето като движение от ляво надясно, когато мислят абстрактно, докато хората, които четат отдясно наляво – като арабския, иврит и други – подреждат времето по същия начин, отдясно наляво.

Аналогично някои изследователи твърдят, че хората, които четат вертикални текстове в източноазиатските писмености, често могат да си представят, че времето също тече вертикално надолу, въпреки че има и изследователи, които твърдят, че това не е строго вярно.

Друг пример е езикът, говорен от Пормпурау, отдалечена австралийска аборигенска общност, който изобщо не използва думите „ляво“ и „дясно“. Вместо това те използват „север“, „юг“, „изток“ и „запад“. Историите, разказвани в тази общност, използват поток на времето, който за нас е доста странен: времето тече от ляво надясно, когато човек е обърнат на юг, от дясно наляво, когато е обърнат на север, към тялото, когато е обърнат на изток, и далеч от тялото, когато е обърнат на запад…

Някои психолингвисти твърдят, че нашите умствени представи за времето са повлияни, а може би и предопределени, от езика.

Тези идеи са сходни с разгледаните в научнофантастичния филм „Първи контакт“ от 2016 г., в който човечеството се опитва да общува с мистериозен извънземен вид, който внезапно е кацнал на Земята. Чрез разбирането на извънземния „език“ хората в крайна сметка разбират, че извънземните нямат линейно възприятие за времето, което на практика им позволява да преживеят бъдещето.

Във филма има някои доста художествени идеи, но се засягат и лингвистични теми, които не са далеч от реалността.

Един от интересните примери е дали мислим, че бъдещето е пред нас или зад нас. В повечето езици миналото се обяснява като нещо, което е зад нас, докато бъдещето е отпред. За коренното население на Южна Америка – аймарите – обаче езикът им показва, че миналото е пред тях, а бъдещето – зад тях.

През 2017 г. лингвисти провеждат проучване, което показа, че хората, които знаят няколко езика, могат да мислят за времето по различен начин в зависимост от това кой език ползват. На езици като английския и шведския хората са склонни да използват физически разстояния, за да обяснят продължителността на събитията, като например „кратка почивка“ или „дълга ваканция“.

Обратно, говорещите гръцки и испански език са склонни да измерват времето, като се позовават на физически качества, например „малка почивка“ или „голяма ваканция“. Времевият поток се възприема като нарастващ обем, а не като изминато разстояние.

И един човек, който говори едновременно гръцки и английски, би променял начина, по който обяснява движението на времето, в зависимост от езика, който ползва.

„Научавайки нов език, човек изведнъж се настройва и към възприятия, които преди това не е осъзнавал. Фактът, че двуезичните хора преминават между тези различни начини за усещане на времето без усилие и несъзнателно, се вписва във все повече доказателства, които показват лекотата, с която езикът може да се промъкне в най-основните ни сетива, включително емоциите, визуалното възприятие, а сега се оказва, че и в усещането ни за време“, обяснява в изявление професор Панос Атанасопулос, лингвист от университета в Ланкастър, който е автор на изследването.

Тази област на проучвания се вписва в скобата на лингвистичната относителност, известна още като хипотезата на Сапир-Уорф, която твърди, че езикът, който човек говори, може да повлияе или да оформи неговото възприемане за света и когнитивните му процеси. Същевременно има доста критици на този лингвистичния релативизъм и ще намерите много контрааргументи срещу него.