Спортни хроники: Най-шантавото попълнение на Юве за малко да стане личност на века

И най-отдадените тифози на Ювентус едва ли помнят името на Рони О’Брайън, макар че историята на този футболист си заслужава. Става въпрос за ирландец с доста невзрачна кариера, преминала предимно в Щатите в началото на хилядолетието, който привидно няма с какво да се похвали.

Поради някакви странни обстоятелства обаче, той известно време е собственост на Ювентус и… за малко да стане личност на века на сп. Time.

Точно така, парадоксалното му нахлуване в класацията на престижното американско списание превръща О’Брайън в едно от първите футболни мемета. През 1999 г. Time се съобразява с новите интернет тенденции и организира онлайн вот за избор на личност на века, а кандидатите са светила като Мартин Лутър Кинг, Уинстън Чърчил, Елвис Пресли и Алберт Айнщайн.

Проблемът е, че изданието наивно позволява потребителите да спуснат и свои собствени номинации в класацията, което води до един от първите примери как някакъв шеговит тренд може да опорочи уж сериозен онлайн вот.

Скоро напълно неизвестният футболист Рони О’Брайън не само присъства сред останалите номинирани, но и води в гласовете. Уви, от Time слагат край на забавата, като премахват О’Брайън и променят правилата, а при обяснението им проличава презрително отношение към футболиста, наречен „насмешлив кандидат“.

Крайният резултат от гласуването е далеч по-тривиален и Айнщайн печели, докато на Рони О’Брайън му предстои да изживее още причудливи моменти в необичайния си футболен път. Атакуващият халф успява да впечатли в родината си на юношеско ниво и в края на 90-те е привлечен от борещия се за Висшата лига Мидълзбро. 

18-годишният О’Брайън постига успехи с юношеския национален отбор на Ирландия и даже печели Евро 1998, но в Мидълзбро така и не получава шанс от мениджъра Брайън Робсън.

Младокът е освободен от Боро през лятото на 1999-а и би било логично оттам да тръгне надолу – но неговият агент разпраща касета с изявите му на най-големите клубове в Европа. Един труден за обяснение обрат отвежда халфа не къде да е, а в Ювентус, тъй като по някаква причина „бианконерите“ са впечатлени от записите с младока, отхвърлен на Острова.

Воденият от Карло Анчелоти тим подписва 5-годишен договор с играча и в лагера на Мидълзбро започват да се чудят: в Юве ли са се объркали, или на „Ривърсайд“ са изпуснали някакъв велик талант, когото не са дооценили навреме.

Навъсеният Робсън бърза да уточни, че грешката не е в него. „Рони О’Брайън не е достатъчно добър“, отсича мениджърът. „Хората скачат до тавана, защото отиде в Ювентус, но все още нищо не е направил. Пожелавам му успех и дано ме опровергае“.

Лятото на 1999-а е особен период за „Старата госпожа“ и макар че някои големи звезди като Зинедин Зидан, Едгар Давидс и Алесандро Дел Пиеро остават в тима, други като Дидие Дешан и Анджело Перуци вече са си тръгнали.

На Карло Анчелоти му предстои да сглоби състав за участието в турнира Интертото през юли и август, така че е готов на експерименти в първия отбор.

Затова Рони О’Брайън изиграва три контролни мача и на няколко пъти е сред резервите в официални двубои, преди да получи големия си шанс срещу руския Ростселмаш (днес вече ФК Ростов) в полуфинала реванш от Интертото.

Кадри от двубоя показват как ирландецът се включва 13 минути преди края и макар и при отдавна решен мач (Юве води с 9:1 в общия резултат), не може да му се отрече, че оставя нелоши впечатления.

О’Брайън снове напред-назад по дясното крило, печели пряк свободен удар в добра зона, връща се и в защита, където отнема топка в наказателното поле и после блокира опасно центриране.

Има възможност и да вкара, но на два пъти стреля неточно, а после Дел Пиеро не му оставя една топка в идеална позиция за стрелба. Уви, с този двубой кариерата на Рони в Ювентус не само започва, но и завършва.

04/08/1999 Juventus-Rostselmash, partita che rimane scolpita nella memoria dei tifosi per un evento commovente: il debutto di Ronnie O'Brien! Sempre nel vivo del gioco, baluardo insuperabile in fase difensiva, pericolosissimo in attacco. E se qualcuno fosse stato meno egoista… pic.twitter.com/jg54fMYVHR

— ⚪️⚫️ Peppino De Pinot ⚪️⚫️ (@de_pinot) August 4, 2021

След като е разпращан под наем в серия клубове, той губи три години, в които почти не играе, а после разтрогва договора си с Юве два сезона преди края на 5-годишния срок.

Историята му обаче далеч не приключва дотук и Рони О’Брайън започва да намира себе си в американската МЛС. През 2002 г. подписва с Далас Бърн и се разписва още при дебюта си.

Счупен крак съсипва следващия му сезон, но Рони се възстановява и записва 29 мача с 10 асистенции и два гола, а Далас достига до плейофната фаза. Не само това, но О’Брайън е отличен и индивидуално, като е избран в отбора на сезона и взима участие в престижния Мач на звездите.

2005 г. е още по-добра за него, с 30 мача, 6 гола и 12 асистенции, както и с ново участие в Мача на звездите. Това се оказва върхът на играча, тъй като следва конфликт с треньора Колин Кларк и трансфер във ФК Торонто, където травма в коляното не позволява на О’Брайън да се наложи.

После той подписва със Сан Хосе Ърткуейкс и изиграва един обещаващ сезон, но договорът му не е продължен и изненадващо, Рони слага край на кариерата си само на 29 години.

Със сигурност в историята на Юве той остава сред най-странните трансфери, правени някога. Може би най-странният от всички.

Но поне в Торино могат да се похвалят, че са притежавали футболист, който и без да разполага с гигантски потенциал в спорта, за малко да се окаже личност №1 на XX век.