Спортни хроники: Когато една футболна звезда стана жертва на най-гадния телевизионен „пранк“

Футболистите не се славят като големи интелектуалци, но често нещата се преекспонират. Истината е, че сред звездите на зеления терен има и много интелигентни.

На пръв поглед героят на нашия разказ не е от тях. Все пак да те излъжат, че си летял във времето, предполага, че не си с ум като бръснач.

Но на бившата звезда на Арсенал Андерс Лимпар е спретнат доста гадничък номер и в крайна сметка се хваща на въдицата, че е пропътувал две години напред във времето…

---

Халфът игра за „артилеристите“ между 1994-та и 1997-а, като стана шампион и спечели ФА къп с екипа на лондончани.

Последваха периоди в Евертън и Бирмингам за бившия шведски национал с 58 международни мача за „тре крунур“.

В родината му обаче ще го запомнят най-вече с телевизионната шега, на която стана жертва.

„Мисля, че това е една от най-добрите шеги за всички времена. Всъщност си мислех, че съм прелетял две години в бъдещето. Това е, казано накратко.

Години след това ме правеха на нищо в Швеция. Просто никой не можеше да разбере как така съм се хванал. Но беше нереално, продукцията беше изпипана невероятно добре. Бяха замесени около 20 човека и всички те имаха една цел – да ме заблудят. А аз се хванах на въдицата.“

Ето и сюжетът вкратце: Лимпар е в самолет от Гьотеборг до Стокхолм, когато смята, че е прескочил от 1997 г. в 1999 г.

„На борда имаше двама авторитетни „учени“, които постоянно ме убеждаваха, че ще пътуваме във времето, а самолетът сякаш постоянно се гмуркаше нагоре-надолу.

Сега може и да ми е смешно, но тогава… О, Боже мой, беше наистина страшно. Много страшно. Имаше и изтребители около нас. Истински! Чувахме всичко, което се случваше по радиото: „Къде сте? Говори кулата, току-що се появихте на радара.“

„Цялата организация беше толкова умно направена. Повярвах, че всичко е истинско. Беше пълна лудост.

Имахме двама лекари на борда, в случай че нещо се обърка. А то се беше объркало, тъй като самолетът не спираше да се люлее. Летяха храни и напитки, а аз ужасен се питах какво, по дяволите, се случва.“

„Учените“ успяват да подмамят Лимпар да повярва, че са прескочили ​​в бъдещето, но шегата не спира дотук.

„Влязох при пилота и му крещях, настоявайки да говоря с кулата. Той ми нареди да се върна и да си сложа предпазния колан. Нахвърлих се на учените в самолета, защото исках да разбера какво се случва. По-късно разбрах, че са направили нещо подобно с канадец две години преди мен и той е трябвало да получава помощ от психолог след това, защото състоянието му е било много лошо.

Приземихме се и ни отведоха направо в хангар където имаше учени, които задаваха въпроси на всички ни. Искаха да знаят какво се е случило с нас, къде сме били, били ли сме в космоса? Всички тези неща. Всичко беше абсолютно умопомрачително.

Беше толкова ужасно чувство. Мислехме, че сме мъртви. Когато кацнахме, ни казаха, че са ни погребали, защото очевидното предположение е било, че сме умрели. Между другото, тази шега продължи два дни. Не беше просто нещо бързо.

Показаха ни вестници, които очевидно не бяха истински, според които са се случили изумителни неща. Казаха ни, че Норвегия е спечелила световното първенство през 1998-а.

От двата дни, които прекарахме в този филм, те орязаха материала до само един час за телевизията. Имаше много повече в цялата тази история.

Разбира се, бях толкова щастлив, когато най-накрая се появи човек, за да ни каже, че всичко е било шега. Имах чувството, че една раница, пълна с камъни, просто беше паднала от гърба ми. Изпитах такова облекчение.

Не можех да повярвам. Бях щастлив, разбира се, но просто се чувствах глупаво и ми беше смешно как съм повярвал, че съм летял две години напред в бъдещето.

Години наред след това обаче бях ядосан, защото ме направи за смях пред цяла Швеция. Изобщо не бях доволен. Ето защо, когато ме попитаха дали могат да издадат всичко това на DVD, аз казах „не“.

Вижте, това беше невероятна шега, наистина толкова смешна. Когато погледна назад изпитвам толкова много емоции. Но когато всички в страната ми се смееха години наред след това… Беше ми наистина трудно да се справя с това. Историята повлия на моята личност, на моя имидж.

По-късно ми казаха, че техният нормален бюджет за предаване е 10 000 паунда, а този е струвал 200 000.

Те трябваше да платят за изтребители, за летището и всичко останало. Това беше най-голямата продукция, правена някога в Швеция, що се отнася до майтапчийски шоута.

Никога не разбрах защо избраха да го направят точно с мен. Вероятно съм твърде доверчив, лесен за заблуда, наивен… Както искате го наречете. Това беше един от най-умните „пранкове“, правени някога.“