Спортни хроники: Боксовият крал на Аушвиц
Поляците са корави и непримирими хора. Доказвали са го неведнъж през годините. Доказват го и сега. Но няма да се спираме на актуалните тъжни геополитически събития, а ще се върнем на други тъмни времена – тези от Втората световна война. И ще разкажем историята на полския боксьор Тадеуш Петшиковски, преминал през ужаса на концентрационните лагери и спечелил прозвището си Шампиона на Аушвиц.
Теди, както го наричат близките му, е през 1917 г. във Варшава. В ранните си години остава сирак и е принуден сам да се справя с живота. Започва работа още като дете, а паралелно с това тренира и бокс. Като състезател на столичния клуб Легия попада под крилото на Феликс Стам, патриарха на полския бокс. При него развива таланта си и става столичен шампион на Варшава и втори в страната преди избухването на войната.
Експертите от онези години го определят като едно от явленията на бокса и бъдеща звезда на националния отбор. Перспективите пред него са големи, но започват да го измъчват контузии, които значително забавят развитието на кариерата му. А през 1939 г. над Полша се сгъстяват черните облаци на войната, след като съседна Германия открито предявява териториални претенции към страната. На 1 септември части на Вермахта преминават полската граница и започват масирана офанзива.
Инвазията в Полша е лесна задача за германците. Съпротивата на местните не е в състояние да спре напредването на мощната военна машина. Когато избухва войната, Теди се бие в леката артилерия във Варшава срещу настъпващия враг. Скоро столицата пада и Петшиковски започва да търси други начини за борба с нашествениците. През 1940 г. се опитва да избяга във Франция, все още неокупирана, за да се присъедини към полската армия в изгнание, която се формира там. Но е спрян и арестуван на унгарско-югославската граница. Изпратен е в затвора, първоначално в Мушина, а след това в Нови Сач и Тарнов. А през юни 1940 г. германците изпращат Петшиковски в концентрационния лагер Аушвиц.
Той е един от първите, които попадат в ада на Освиенцим.
Още от първите дни в лагера става ясно, че най-трудното нещо в него ще е оцеляването. Теди и другарите му работят по 14 часа на денонощие и търпят униженията на нацистите. Но през март 1941 г. животът на боксьора в лагера се променя драстично. Една неделя, седнал на купчина тухли, докато чисти бълхите от дрехите си, чува викове на полски, идващи от посока на лагерната кухня. Когато отива там, вижда, че оживлението е заради боксов мач на импровизиран ринг.
Германски надзирател на име Валтер Дюнинг, който също е бил боксьор в германското първенство и твърди, че е бивш шампион в средна категория в предвоенните години, има навика да тормози затворниците.
Само за две седмици служба в лагера Дюнинг ранява над 20 души, а слуховете за неговата бруталност се разпространяват бързо. Виковете на полски са не нещо друго, а призив към Теди да премери сили с Валтер. Целият лагер се надява Петшиковски да успее, въпреки че двамата са в тотално различни категории. Полякът е измършавял до неузнаваемост и е с 25-30 кг по-лек от съперника. Залогът обаче е парче хляб и репутацията на боксьор номер 1 в лагера, което е достатъчно на Тадеуш да се съгласи без никакво колебание. „Нямам какво да губя“, казва полякът и се включва в неравната битка. Самият Дюнинг го пита на няколко пъти дали е сигурен, че иска този бой, а Петшиковски е непреклонен в желанието си.
„Боят започна, а мислите проблясваха през главата ми като светкавици. Спомних си за боксовата ми кариера, за треньора Стам, за първия ми и последен двубой на ринга. Знаех само едно – трябва да спечеля. Дюнинг беше добър боксьор, но не знам кой от нас беше по-добрият. Както и да е, аз си казах, че невъзможното може да стане възможно“, разказва Теди.
Още в първия рунд полякът шокира германеца с няколко тежки попадения и има очевидно предимство. Наздирателите гледат невярващо, а полските затворници ентусиазирано скандират: „Бий швабата!“.
Окрилен от доброто начало, Теди продължава да обработва тежко съперника и във втория рунд. Пуска му кръв и надзирателят се предава. Валтер се показва като джентълмен, признава превъзходството на противника и му дава половин хляб и няколко кубчета маргарин, които Петшиковски разделя със съкилийниците си. Като награда за победата над Дюнинг, началниците на лагера местят поляка в плевнята. На новата позиция той има достъп до мляко и друга храна и често успява да открадне по нещо и за приятелите си.
До 1942-ра боевете в лагера се превръщат в ежедневие. През този период Тадеуш се бие десетки пъти, а някои от двубоите му са срещу сериозни съперници. И залогът е голям.
Така например на Петшиковски му е предложено да се бие за два казана супа с френски затворник. Печели и устройва гуляй на цялото затворническо крило. Надзирателите залагат пари, а един от СС-овците, Карл Егерсдорф, печели голяма сума благодарение на победата на поляка. Той е толкова доволен от него, че в чест на успеха му нарежда да му бъдат доставени още три съда със супа. Общо пет!
Надзирателите в лагера уреждат около 40 боксови срещи за Теди Петшиковски, от които той губи само една или две. Историята не е единодушна по този въпрос. Знае се със сигурност, че датският евреин Леу Сандерс побеждава Теди веднъж, но пада на реванша.
Тадеуш стига и до битка с още един от надзирателите, известен с жестокостта си към поляците. Прегазва го безпроблемно, но тази победа му коства скъпо.
След мача Теди е заразен умишлено с тиф и в болницата се лута между живота и смъртта. Нацистите го оставят на произвола на съдбата, но на помощ се притичат другарите му, които в деня на важна инспекция му помагат да се изправи отново на крака, за да се покаже на ръководството на лагера. Началниците дават заповед да се помогне на поляка и лекарите да започат да полагат грижи за него. Така той успява да се справи с болестта и се възстановява до състояние отново да започне да се боксира успешно.
Но Тадеуш все повече започва да дразни идеолозите на нацизма, които не искат да се примирят с факта, че германци губят битки срещу поляк.
Черни облаци надвисват над боксьора и животът му е в опасност. За щастие през 1943 г. е преместен в лагера „Нойенгам“ край Хамбург, а на изпроводяк от Аушвиц Дюнинг го изпраща с чисто нов чифт боксови ръкавици като подарък.
В „Нойенгам“ Теди се боксира в още 20 мача – все победи, което никак не се харесва на нацистите. И там тръгват слухове, че ще бъде убит, и отново е преместен – този път в лагера Берген-Белсен в Долна Саксония. Там остава до април 1945 г., когато съюзническите сили го освобождават.
Когато излиза от лагера, Петшиковски е само на 28.
Животът все още е пред него и възнамерява да се отдаде на бокса. През 1946 г. Теди организира боксов турнир за военни, а през 1947 г. се завръща в родината си, където свидетелства срещу нацистите. Опитва се да възобнови кариерата си, но годините в лагерите са се отразили доста на здравословното му състояние и е принуден да се откаже.
През 50-те години на миналия век Тадеуш завършва Университета по физическо възпитание във Варшава. Скоро след това започва да работи като учител по физическо и треньор по бокс. Отива си от този свят през април 1991-ва на 74-годишна възраст.
Угасва един достоен и храбър човек. Угасва Шампиона н Аушвиц.
