Защо можем да живеем в Хирошима и Нагасаки, но не и в Чернобил
Историите на тези две подобни, но различни бедствия са добре познати днес, но си струва да бъдат припомнени набързо. В началото на август 1945 г., в края на Втората световна война, Съединените щати взривяват две ядрени бомби (наречени съответно Малчугана и Дебелака) над японските градове Хирошима и Нагасаки за период от три дни. В резултат на въздушната атака загиват общо между 129 000 и 226 000 души, повечето от които са цивилни. Хората, които отиват към градовете, за да помагат на жертвите след експлозиите, също скоро се поддават на радиацията.
Бомбардировките на Хирошима и Нагасаки все още са единственото приложение на ядрени оръжия срещу вражеска държава. За разлика от тях катастрофата в Чернобил е инцидент, който се случва през нощта на 26 април 1986 г., когато дефектен реактор избухва и изпуска опасни радионуклиди (радиоактивни изотопи) в атмосферата. Така големи части от Съветския съюз (днешни Беларус, Украйна и Русия) са замърсени с радиация. По време на експлозията загиват 2 души, а около 28 други почиват в рамките на една седмица. Но впоследствие 600 000 души, участвали в операциите по почистването (наречени „ликвидатори“), са изложени на опасни нива на радиация. Съветското правителство съобщава грешна информация за инцидента (след като най-накрая спира да го потулва) и затова точният брой жертви е невъзможен за установяване.
И така, имаме две групи инциденти – две големи експлозии, довели до голям брой жертви за сравнително кратък период от време, и една по-малка експлозия, която е имала по-малко директни жертви, но значително по-голямо въздействие върху околната среда.
Хирошима, август 1945 г.
Експлозии и делящи се материали
Основната разлика между тези случаи е в естеството на самите бедствия – или по-конкретно, как една ядрена експлозия може да се различава от експлозия на ядрен реактор. Бомбите върху Хирошима и Нагасаки са взривени далеч над земната повърхност. Това увеличава максимално мощността на взривовете, причинявайки по-големи непосредствени щети, но също така намява нивата на радиация. За разлика от това, експлозията в Чернобил, която е много по-малка и се случва на нивото на земята, изхвърля над 400 пъти повече радиоактивни материали в атмосферата, както и остави големи парчета отломки от ядрени отпадъци (части от реактора, замърсени с радиация) в района около себе си.
Освен това има го и въпросът с количеството материал, използван на всяко място. Повечето ядрени оръжия и ядрени реактори работят с обогатен уран, който съдържа високи концентрации на изотопа уран-235 (U-235). Този изотоп е горивото за реакторите и е материалът, който кара бомбите да избухват. Това се постига чрез делене, при което неутрони се използват за разделяне на атомите на U-235, при което разделяне се освобождават големите количества енергия. Когато атомът на U-235 се разцепва, той освобождава и още неутрони, които след това разцепват още атоми U-235, освобождавайки още енергия и още неутрони, които… и така нататък в ядрена верижна реакция.
При ядреното оръжие целта е да се увеличи количеството освободена енергия, като се изразходва възможно най-бързо уранът. Тази реакция не изисква толкова много от него, за да се постигне значителен взрив – 1 килограм U-235 може да освободи енергия, еквивалентна на около 17 килотона тротил. Малчуганът съдържа 64 килограма уран, а чистотата му (количеството U-235, което съдържаше) е около 80%.
За разлика от тях в ядрения реактор се използват пръти, които поглъщат допълнителните неутрони, така че верижната реакция да може да се поддържа с по-нисък интензитет и за много по-дълго време. Поради това за зареждането на един реактор са необходими значително по-големи количества обогатен уран – в Чернобил има около 180 тона.
Ядрените реактори също така генерират много отпадъци, които са изключително радиоактивни. Те обикновено се класифицират като нискоактивни (LLW), средноактивни (ILW) или високоактивни (HLW) в зависимост от съдържанието им. В тях има различни радиоактивни вещества, но най-вредни са цезият, йодът и графитът (който се използва като модератор в някои ядрени реактори като Чернобилския).
Обикновено, когато ядреното гориво е изразходвано – вече не генерира енергия – то се заменя и се съхранява в реактора, докато не бъде безопасно изхвърлено или рециклирано за по-нататъшна употреба. В случая с Чернобил обаче при експлозията този материал е изпуснат в атмосферата и околната среда. Тези странични продукти имат дълъг период на полуразпад, което означава, че те остават вредни за хората за много по-дълго време.
Затова Хирошима и Нагасаки са достъпни, докато Чернобил още дълго време няма да бъде.
