Защо гъбите стават психеделични
Ново изследване разкрива, че халюциногенните гъби са съществували още преди динозаврите да изчезнат. Но защо точно са развили способността да произвеждат психеделични съединения беше загадка.
Проследявайки историята на гените, които дават началото на псилоцибина – променящото съзнанието съединение – авторите на изследването установяват, че гъбите от рода Psilocybe за първи път са развили ензимите, необходими за синтезирането му, преди почти 70 милиона години.
По света са идентифицирани около 165 различни вида гъби Psilocybe, като повечето от тях са психоактивни. Въпреки популярността им като наркотици, а напоследък и като терапевтично средство, чак през 2017 г. се идентифицират гените, които са в основата на биосинтезата на активното вещество.
Оказва се, че съединението се синтезира от квартет ензими, които превръщат аминокиселината триптофан в псилоцибин и чиито гени са групирани в т. нар. биосинтетичен генен клъстер (BGC). Досега обаче изследователите бяха идентифицирали този клъстер само в 5 различни вида Psilocybe, което затрудняваше проследяването на еволюционната история на тези гени.
За да разрешат този проблем, авторите на изследването сравняват геномите на 71 различни гъби от рода, като анализират разпределението на 2983 гена, за да създадат един вид генетично родословно дърво, известно като филогения. Разкривайки къде в еволюционната история на гъбите са се появили различните гени, получената филогения показва, че клъстерът се е появил за първи път преди около 67 милиона години.
Това означава, че гъбите са съществували през последните около милион години от епохата на динозаврите, която е приключила драматично по време на Кредно-палеогенското измиране. Въз основа на анализите на изследователите псилоцибинът се е появил за първи път във видовете гъби, растящи в гниеща дървесина, но по-късно се е прехвърлил в такива, които растат в почвата и в животинските изпражнения.
Въпреки дълбокото въздействие на псилоцибина върху човешкото съзнание, от това изследване става ясно, че гъби са се развили много преди дори най-ранните ни предци да се появят. Следователно е много малко вероятно екологичната му функция да има нещо общо с нас – така че защо е еволюирало това съединение?
Като се има предвид рядкостта, с която нечовешки животни са виждани да консумират гъби, авторите на изследването казват, че псилоцибинът вероятно никога не е бил предназначен за големи животни.
Така, за съжаление, перспективата Т. Рекс и неговите приятели да изживеят последните си дни в психеделична мъгла е малка…
От друга страна, „взаимодействията между гъби и насекоми са древни и широко разпространени и затова предоставят по-логична хипотеза за развитието на псилоцибина като химическа защита“, пишат изследователите. „Към днешна дата това е най-често лансираната хипотеза за екологичната роля на веществото, но все още липсват емпирични изследвания.“
Макар и правдоподобна, тази теория е донякъде подкопана от факта, че насекомите редовно налитат на гъби Psilocybe или снасят яйца в тях. Което навежда на мисълта, че или буболечките са развили известна степен на имунитет, или съединението изобщо не е било предназначено да ги възпира.
В крайна сметка изследователите не са в състояние да обяснят защо гъбите са станали психеделични, въпреки че, каквато и да е причината, тези открития показват, че веществото е изключително старо.
