В търсене на кожата на Исус

Въпреки че има много реликви, приписвани на Исус, оцелели през по-съвременните времена – известният католически свещеник от 16 век Еразъм посочва големия брой сгради, които могат да се построят с всички парчета от кръста на Исус, които се въртят по това време – частите от тялото на Исус всъщност не са някакви реликви, които се търсят или споменават особено. Това е, разбира се, защото той и тялото му се издигат в небето и очевидно никой не се е сетил да събира изрезките от ноктите му или от брадата.

Има обаче една изрезка тялото му, за която се твърди, че оцелява през вековете – част от неговата мъжественост. Всъщност тя е на почит през голяма част от християнската история и дори миряните се молят пред нея, включително на специален празник (1 януари), където градове, които (според тях) я притежават, я изкарваха и празнуваха… Поне преди католическата църква да реши да преосмисли тази конкретна реликва и в началото на 20 век дори стигна дотам, че забранява всяко споменаване на светия препуциум, въпреки че явно той все още съществува по това време в Калкута.

За първи път препуциумът на Исус се споменава в Сирийското детско евангелие, където се казва:

И когато дойде времето на неговото обрязване, а именно осмият ден, в който законът заповяда да се обреже детето, те го обрязаха в пещера.

И старата еврейка взе препуциума… и го консервира в алабастрова кутия със старо масло от шипнар. И тя имала син, който правил илачи, на когото казала: „Внимавай, не продавай тази алабастрова кутия с мехлем от колос, въпреки че ще ти бъдат предложени триста пенса за нея“.

Сега това е онази алабастрова кутия, която Мария грешница си набави и изля от нея мехлема върху главата и краката на нашия Господ Исус Христос и го изтри с косата на главата си.

За тези, които не са запознати, тази конкретна творба е едно от многото ранни църковни писания, които са отхвърлени с течение на времето, тъй като църквата сортира кои писания се считат за истински християнски и кои от тях трябва да бъдат отхвърлени.

Що се отнася до каноничните разкази за тази процедура върху Исус, имаме Евангелието от Лука, където се казва: „И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.“

Разбира се, тъй като в това липсват каквито и да било подробности, някои библейски учени смятат, че авторът всъщност само предполага, че това се е случило, като се има предвид, че Исус е евреин и тази процедура е традиционна на осмия ден след раждането, а не е бил там и не преразказва история, която е чул от хора, които са били там.

Какъвто и да е случаят, в каноничните работи не се споменава за оцеляването на кожата от пениса на Исус. Въпреки това, тъй като обрязването му е доста важен момент в църковната история, като например първата кръв, която той пролива и така нататък, са направени много произведения на изкуството, изобразяващи събитието, макар и не в страхотни детайли. Например, повечето изображения показват свещеник в храм, който го прави. По време на раждането на Исус всъщност обичаят е тази процедура да се извършва в дома на семейството и не от свещеник, а по-скоро от бащата на бебето.

Така не е изненадващо, че в даден момент на някой му е хрумнала идеята, че Светата препуциум може да е оцелял и ако бъде намерен, ще бъде голямо събитие.

Въпреки това, някои са скептични – ватиканският библиотекар от 17 век Лео Аллатий твърди, че препуциума на Исус би се издигнал на небето заедно с него. В друг разказ гръцкият монах Анастасий Синайта заявява през 7 век: „Можем да сме сигурни, че той, доброволно подчинил се на акта на обрязване, ще е запазил препуциума си, за да може той да бъде възстановен в тялото му след възкресението като по този начин му позволява да се изкачи при своя небесен баща с перфектно тяло, цяло и непокътнато.“ Други просто смятат цялата ситуация за нелепа, като например богословът от 14 и 15 век Джон Хус, който заявява: „Да се ​​учи, че препуциума на Христос оцелява е също толкова глупаво, колкото да се учи, че главата на Христос оцелява…“

Но отново – тъй като това би била една невероятна реликва, истинската плът на Исус, идеята привлича доста църкви и мнозина започват да твърдят, че притежават светия препуциум, с различни истории за това как са го получили.

Първият документиран случай е от края на 800 г. сл. н. е., когато не кой да е, а Карл Велики дарява светия препуциум на папа Лъв III, когато папата го коронясва за император на 25 декември същата година. И така, как пък Карл Велики го получава? Твърди се, че му е подарен от византийската императрица Ирена или от ангел, докато той се молел.

Бригита Шведска

Що се отнася до това как всички са сигурни, че това е истинския препуциум – явно просто са го приели за такъв. Около половин хилядолетия след като Карл Велики дава този подарък на папата, Бригита Шведска получава видение и съвет, че светият препуциум в Рим е истинският.

В апогея на популярността на препуциума, няколко десетки църкви твърдят, че го притежават и че техният е истински. Също така му се приписват различни сили и способности като плодородие – например когато един от тях е изпратен в Англия при Катрин Валуа, за да й помогне да забременее от Хенри V. Някои жени дори са имали доста еротични приключения благодарение на нещото. Например, известният християнски мистик Агнес Бланбекин разказва за чудо, свързано със светия препуциум, перд своя изповедник, който по-късно си го припомня:

Тя започна да мисли за препуциума на Христос, къдет ли може да се намира… И ето, скоро тя усети с най-голяма сладост на езика си малко парче кожа като ципата на яйце, което погълна. След като го беше погълнала, тя отново усети малката кожа на езика си със сладост, както преди, и отново я погълна. И това се случи около сто пъти.

Най-накрая през 1900 г. църквата обявява, че всеки, който пише за светия препуциум, ще бъде отлъчен и така слага край на темата.