Срещата Кели-Хопкинсвил: Извънземни или просто бухали?

Без съмнение има някои така наречени „срещи с извънземни“, които са си спечелили повече внимание от други. Една, за която обаче може да не сте чували, е срещата Кели-Хопкинсвил от 1955 г. – смятана от НЛО ентусиастите за един от най-значимите и добре документирани случаи в историята на срещите с извънземни.

Разбира се, има и скептици – които твърдят, че цялата суетня се дължи на една обикновена сова.

„Случаят Кели-Хопкинсвил е класика в литературата за НЛО, която озадачава както вярващите, така и критиците“, пише Крис Рутковски, известен НЛО скептик и автор на „Голямата книга за НЛО“. „Д-р Джей Алън Хайнек, водещ изследовател на подобни случаи от ранните дни на уфологията, казва, че Кели-Хопкинсвил изглежда „абсурден“ и е обида за „здравия разум“. Въпреки това, много негови колеги смятат събитието за солиден пример за близка среща от трети вид.“

Изображение на „Гоблина от Хопкинсвил“.

Всичко започва в нощта на 21 август 1955 г., близо до местностите Кели и Хопкинсвил в окръг Крисчън в американския щат Кентъки. Две коли с петима възрастни и няколко деца пристигат в местното полицейско управление видимо ужасени: „Имаме нужда от помощ! Бием се с тях вече почти 4 часа!“

Кои са тези „тях“? Според хората, става въпрос са извънземни – заедно с космическия им кораб.

„Малки извънземни създания идват с космически кораб и започват да тормозят къщата, а двете семейства вътре успяват да се защитят от тях със стрелба чак до здрач“, обяснява Браян Дънинг в епизод на „Skeptoid“ от 9 октомври 2012 г. „Хората виждат лицата им на прозорците, едно от съществата успява да сграбчи косата на един от мъжете, а много от натрапниците се носят наоколо по или близо до земята и летят между близките дървета и покрива на къщата. Похитените в крайна сметка не успяват да заловят нито едно.“

Общо става въпрос за 12 до 15 от мистериозните същества, като свидетели твърдят, че са видели летящата им чиния да се движи в небето и да каца зад близките дървета. Извънземните са описани с големи очи, вретенообразни крака, човешки ръце, антени и са високи около 1 метър.

Още по-лошо – стрелбата по тях изглежда е безсмислена: „Ако ги улучите, те ще долетят до земята и след това ще избягат“, отбелязва Дънинг. „Когато куршум удари някои от тях, звукът беше като стрелба в тенекия.“

Звучи страшно… но наистина ли става въпрос, както ентусиастите на НЛО твърдят през десетилетията след това, за извънземно нашествие?

Метеор от Персеидите на фона на Млечния път

Е, първият аргумент срещу историята се появява, още когато полицията пристига на местопроизшествието – на което подозрително липсват всякакви следи от извънземни… Освен това го има и фактът, че според официалните доклади всъщност е стреляно много малко по време на четиричасовата престрелка: въпреки по-късните разкази пред полицията, в крайна сметка само един съсед съобщава, че е чул изстрели от къщата по това време и той ги взема за пиратки.

Разбира се, възможно е историята просто да е преувеличена, но не и невярна. Може би хората не са улучили толкова извънземни, колкото твърдят – но това не отрича реалното присъствие самите извънземни, нито пък летящата чиния в небето.

Освен това: в най-ранните версии на историята не става въпрос за космически кораб, а за падаща звезда. Други в близост също съобщават, че са видели светлинна ивица по небето – и всъщност е лесно да се провери, че метеорният поток Капа Кигнидс, част от метеорния поток Персеиди, се случва точно по това време.

Което ни оставя пред въпроса за самите малки извънземни същества – и според френския изследовател Рено Лекле, отговорът е малко глуповат.

„Когато сравняваме описанията на извънземните с тези на совите, забелязваме поразителни прилики между тях, твърде чести, за да са просто съвпадение“, пише той през 2008 г. Местните вирджински бухали (Bubo virginianus известни в САЩ и като Тигрови бухали; на снимката най-горе) са около 64 сантиметра високи, имат големи очи, които отразяват светлината, малки крака и, разбира се, могат да летят – точно като извънземните, видени в нощта на 21 август. Тези животни са особено активни около един час след залез слънце – точно когато предполагаемата престрелка е преустановена – и са силно териториални.

Добавете към всичко и факта, че въпреки по-късните сведения за 12 до 15 същества, атакували дома, първоначалните показания на свидетелите споменават само 1 или 2 – и историята изглежда се избистря.

„Може ли наистина да са били само бухалите? Е, разбира се, никога няма да разберем. Но това със сигурност е една от възможностите и изглежда в съответствие с разказите на очевидци“, заключава Дънинг. „Друга възможност е странни създания с безпрецедентни суперсили, които никога преди или след това не са забелязвани, без явен мотив, да са си поиграли със семействата в онази нощ през 1955 г. Не са открити доказателства и за двата случая.“