Пандемията от COVID-19 може да е променила личността ни необичайно много
Природните бедствия могат да предизвикат депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство, но изследванията са установили, че те почти не променят личностните ни черти, които психолозите наричат „големите пет“ (откритост, добросъвестност, екстравертност, сътрудничество и невротизъм), поне не и сред възрастните. Въпреки това, сравнение на тези черти, проведено преди и след пандемията, показва забележима промяна по начини, които обикновено се считат за нежелани – и ефектът е най-голям сред младите хора.
Understanding America Study е проект, който провежда редовни онлайн проучвания на извадка от възрастното американско население. Така след като пандемията удари, той предложи на изследователите база с отговорите на хиляди хора на стандартни въпроси, датираща от 2014 г.
В новото изследване учените сравняват тези резултати с проучвания, направени сред същите хора в началото на пандемията и след това през 2021-22 г. Участниците може да не са напълно представителни (само 41% от респондентите са мъже, например), но извадка от над 7000 души със средно 2,62 анкети всеки е значителна група, достатъчна за работа.
Първоначалните резултати изглеждат в съответствие с предишни проучвания. През 2020 г. промяната не е открита в четири от петте черти – екстравертност, откритост, сътрудничество и добросъвестност – и само малък ефект е наблюдаван върху мерките за невротизъм. Единственото изненадващо нещо е, че участниците всъщност са станали малко по-малко невротични. Това не е нещо, което може да се очаква в лицето на глобална пандемия и вълна от конспиративни теории, предназначени да увеличат параноята, но съвпада с две предишни малки проучвания.
Изследванията, направени през 2021 г. и 2022 г., обаче дават доста различни резултати – въз основа на отговорите хората сега са значително по-малко екстровертни, отворени, сътрудничещи и добросъвестни, отколкото са били преди вируса.
Личностите могат да се променят през целия живот на хората, но обикновено това става бавно. Разликите, описани в изследването – около една десета от стандартното отклонение за всяка мярка – са подобни на тези, които обикновено се измерват в продължение на десетилетие. Така че ако ви се струва, че последните две години са ви състарили с десет, не сте сами…
Когато авторите разбиват извадката по демографски данни, те откриват, че по-голямата част от ефекта е сред младите хора и по-възрастните участници не показват статистически значими промени. За тези на възраст 18-30 години обаче невротизмът се е увеличил значително през 2021/22 г. в сравнение с преди, докато сътрудничеството и добросъвестността са намалели доста драматично. Големият спад в тези две мерки контрастира с по-типичното леко увеличение през 20-те години на хората.
Промяната е по-голяма сред испаноговорящите респонденти, отколкото при други етнически групи, но други демографски вариации не са наблюдавани.
Изследвания като това могат да породят хиляди статии, психоанализиращи едно поколение – обикновено неблагоприятно. Затова е важно да се отбележи, че има повече статукво, отколкото промяна в данните – личността на повечето хора не е толкова различна от тази, с която са били преди пандемията, а средните стойности крият големи индивидуални различия.
Освен това по-голямата част от проучванията през 2021-2022 г. са направени, докато смъртността е все още висока; ще отнеме дълъг период на (надяваме се) системно добро обществено здраве, преди да разберем дали тези ефекти са постоянни.
Минали изследвания установяват, че личните стресови или травматични събития наистина променят личността на хората, което прави любопитен факта, че тези, които засягат цели общности, не постигат същото.
