Нова теория за опитомяването на кучетата
Съществуват две преобладаващи теории за произхода на питомните кучета. Според едната праисторическите хора използват тогавашните протокучета като ловни партньори, а според другата вълците са привлечени от боклука, които хората оставят. Ново изследване предполага, че и двете теории са погрешни и че истинската причина е свързана с ограничената ни способност за смилане на протеини.
Кучетата на практика са опитомени диви вълци през последния ледников период преди между 14 000 и 29 000 години и са първите животни, опитомени от хората. Това, че хората и вълците създават отношения на сътрудничество, е странен резултат, като се има предвид, че и двата вида са месоядни, които ловуват на групи и често се насочват към една и съща плячка.
„Опитомяването на кучета увеличава успеха и на двата вида до такава степен, че сега кучетата са най-многобройните месоядни животни на планетата“, пишат авторите на новото проучване, публикувано в Scientific Reports. „Как е възникнала тази взаимноизгодна връзка и по-конкретно как е била превъзмогната потенциално ожесточената конкуренция между тези два месоядни вида?“
Всъщност, предвид този контекст, не е очевидно веднага защо хората биха искали да държат вълци около себе си. Освен това двете преобладаващи теории за произхода на кучетата – или като партньори, използвани за лов, или като домашни животни, привлечени от нашите боклуци – не са много убедителни. Вълците, дори когато са опитомени, са ужасни ловни партньори, тъй като им липсват уменията за сътрудничество и комуникация, които имат опитомените кучета. И разбира се, дивите вълци вероятно са привлечени от човешките отпадъци, но това би изисквало някои малко вероятни взаимодействия между двата вида.
„Според нас опитомяването не е напълно обяснено“, заяви Мария Лахтинен, химик и археолог от Финландската агенция по храните във Финландия и първият автор на новото проучване. „Ловците не оставят непременно отпадъци на едно и също място отново и отново. И защо биха толерирали опасна група месоядни животни в близост до тях? Хората са склонни да убиват своите конкуренти и други месоядни.“
Лахтинен и нейните колеги казват, че има по-вероятна причина за опитомяване на кучета и тя е свързана с изобилие от протеини по време на суровата ледена ера, което впоследствие намалява конкуренцията между двата вида. Това от своя страна позволи на хората и първите кучета да живеят в хармония, проправяйки пътя за еволюцията и на двата вида. Джеймс Коул, археолог от университета в Брайтън, който не участва в новото проучване, пише: „Идеята е, че човешките популации и вълците биха могли да живеят едни до други по време на суровите климатични условия [от последната ледникова епоха], защото хората биха произвели достатъчно протеини чрез лова си, за да поддържат и двете популации нахранени през суровите зимни месеци.“
Изглежда трудно за вярване, но хората вероятно имат повече храна по време на зимата в ледниковия период, от колкото биха имали нужда. Това се дължи на невъзможността ни да живеем само на протеин в продължение на месеци – нещо, с което вълците нямат проблем. За хората прекомерната консумация на протеин може да доведе до хиперинсулинемия (инсулинова резистентност), хиперамониемия (излишък на амоняк в кръвта), диария и в някои екстремни случаи дори смърт, според авторите. За да преодолеят това биологично ограничение, тогавашните ловци адаптират диетата си през зимните месеци, насочвайки се към животински части, богати на мазнини, като долни крайници, органи и мозък. И всъщност, „има доказателства за такова поведение при анализа на находките от горния палеолит“, според изследването.
Следователно вълците и хората успяват да „споделят плаячката си без да се конкурират“, казва Лахтинен. Това от своя страна прави възможно хората да отглеждат вълци като домашни любимци.
„Следователно, в краткосрочен план през критичните зимни месеци, вълците и хората не се конкурират за ресурси и може да са се облагодетелствали взаимно от партньорство“, пишат авторите. „Това би било от решаващо значение за запазването на първите протокучета от години и поколения.“
Много е възможно, казва Лахтинен, най-ранните кучета да са вълчи палета. Ловците, казва тя, „вземат домашни любимци в повечето култури и хората са склонни да намират малките животни за сладки“, така че „не би било изненада, ако това се е случило.“
Едва по-късно, поради черти, въведени чрез изкуствен подбор, кучета вече се използват за лов, охрана, теглене на шейни и т.н., според изследователите. Тази теория може също да обясни сложността на ранното опитомяване на кучета, което изглежда се е случвало в Евразия многократно, като кучетата продължават да се кръстосват с диви вълци. Новата теория може също да обясни защо опитомяването изглежда се е случило в арктическите и субарктически региони.
