Най-голямата миграция на сухоземни бозайници в света
Мащабът на Голямата нилска миграция – около 6 милиона антилопи на поход през Източна Африка – стана ясен наскоро благодарение на проект, осъществяван в момента между африканските паркове и правителството на Южен Судан.
Между 28 април и 15 май 2023 г., след първите дъждове за сезона, със самолети бе извършено мащабно въздушно проучване на ландшафта на националния парк Бома Бадингьоло Джонглей в източната част на Южен Судан, при което беше документирана миграцията на около 5 млн. белоухи антилопи, 300 000 тианги, 350 000 монгалски газели и 160 000 обикновени редунки.
„Резултатите от това проучване са направо зашеметяващи. Удивителният мащаб на миграцията е равен единствено на отговорността да се гарантира нейното оцеляване в бъдеще в един изключително сложен ландшафт“, казва в изявление Питър Фърнхед, главен изпълнителен директор на африканските паркове.
Наред с антилопите, проучването отбелязва как популациите на слоновете, жирафите, лъвовете и гепардите са се запазили в района. По същия начин все още има огромни групи големи птици, включително няколко вида щъркели, жерави, чапли и няколко вида лешояди.
Въпреки че тези наблюдения може да подскажат, че дивата природа в региона е в изобилие, биоразнообразието там е изправено пред множество заплахи. Сравненията с проучванията, проведени през 80-те години на миналия век, показват, че е налице „катастрофално намаляване на броя на повечето неимиграционни видове“, като слонове, глигани, гепарди, хипопотами и биволи.
Една от основните заплахи е незаконното бракониерство, което според Фърнхед е „в мащаби, на които не сме ставали свидетели досега“.
За да се усложнят нещата, през последните няколко десетилетия Южен Судан премина през кървава гражданска война, а етническото насилие все още продължава. Освен че причинява огромно човешко страдание, конфликтът оказва влияние и върху движението на животните и прави проучванията на дивата природа почти невъзможни.
Докато страната се стреми да се възстанови, бъдещето на тези богати екосистеми в крайна сметка може да зависи от това как ще се решат човешките отношения в района.
„Тази дива природа и други големи екосистеми са основа за оцеляването на множество етнически групи, които често са в конфликт помежду си за ресурси. Успешното управление на този ландшафт ще бъде възможно само чрез изграждане на доверие между тях“, обяснява Фърнхед.
„Работата с тези местни общности за защита на жизненоважната природа ще помогне за увековечаването на този глобален феномен, като същевременно ще доведе до стабилност, безопасност и сигурност и ще създаде устойчиво бъдеще за хората, които живеят в този район – много от които все още се възстановяват след години на война и разрушения“, продължава той.
