Наистина ли е толкова лошо да оставяме кучешки изпражнения на улицата

Кучешките изпражнения могат да съдържат микроорганизми, които причиняват заболявания у хората, като Салмонела, Ешерихия коли, Гиардия и вътрешни паразити. Те могат също така да бъдат потенциален развъдник за бактерии, устойчиви на антибиотици, което означава, че при контакт с тях хората могат да развият трудно лечими инфекции. Неотдавнашно проучване в Сидни установи, че кучешките изпражнения, отмити от дъждовете, допринасят значително за замърсяването на водата.

Въпреки значимостта и въздействието си, тази тема не е обект на внимание и интерес от страна на учените. За щастие обаче има няколко смелчаци, които са изучавали кучешките изпражнения за доброто на човечеството. И техните изследвания са разкрили някои закономерности.

Къде проблемът с кучешките изпражнения е по-често срещан?

Те се срещат значително по-често в паркове, където кучетата са пуснати без каишка, и в райони, близки до парковете.

Стопаните често си имат един район, където разхождат кучето си, и това също може да е важен фактор, като се отбелязва в едно проучване в Обединеното кралство: „наличието на кошчета, морфологията на пътеката, както и нейната видимост и местоположение са ключови фактори, определящи появата на кучешки изпражнения“.

В същото проучване се отбелязва, че макар повечето разхождащи да постъпват правилно, някои са „твърде горди, за да изчистят след кучето си“, докато други го правят според контекста на ситуацията. Трети пък са „напълно безотговорни разхождачи, които няма да почистят дори и да са наясно с последиците за здравето и околната среда“.

Някои изследвания предлагат да се окуражи държането на приятелчетата на каишка, когато се минава през човешките паркове към кучешките и да се осигурят пунктове за изхвърляне на отпадъци по популярните за разходки маршрути.

Това не помага обаче, ако някой ваш съсед пуска кучето си да се облекчава на пътечките в парка или пред входа ви, без да носи торбички.

Стопаните, които не почистват след кучето, могат да бъдат глобени, но може да е трудно да ги хванете в крачка, а далеч не всеки иска да порти съседа си на властите, защото това често може да доведе по-късно до неловки ситуации, а и, разбира се, враждебност.

На някои места се слагат бутилки с вода в тревата като стратегия да се отблъскват кучетата, но няма никакви доказателства, че този подход е ефективен, нито ясна причина защо би бил.

Понякога кучетата обичат да пообиколят малко, докато си намерят точното място за своите намеренията, така че може да предпочетат район, в който има по-малко препятствия за преодоляване. Едно място с по-гъста растителност може би ще се радва на известна защита.

Съществуват налични в търговската мрежа средства за отблъскване на кучета, но има малко доказателства, че те са ефективни и при какви условия.

Някои смятат, че всякаква силна миризма може да възпре животно с много силно обоняние да се задържи достатъчно дълго. Но миризмата се разпространява, така че вероятно ще са необходими интензивни и многократни приложения (и тази стратегия може да има непредвидени странични ефекти върху местните градски екосистеми).

Дресура на хората

Освен осигуряването на торбички, кошчета за боклук и ползването на каишките, особено около местата в близост до кучешките паркове, изследванията показват, че информацията също помага.

Табелите, които подчертават, че добрите членовете на обществото старателно почистват след кучетата си, могат да бъдат най-ефективни, тъй като хората реагират на социални послания.

Ако сте се опитвали да привлечете, но безрезултатно, чувството за колективност у някого и не ви се иска тротоара пред вас да е осеян с гъста растителност или залят с ароматни химикали, може да опитате да осигурите торбички и табела, която предупреждава (макар и подвеждащо) за 24-часово наблюдение.

Към всички стопани, които чистят след кучетата си – съвсем официално Ви благодарим.

И още нещо – най-добрият начин за изхвърляне на кучешки изпражнения е в кошчето за боклук. Компостирането изисква високи температури, за да се неутрализират вредните вещества в тях, а домашните компостери едва ли ще станат достатъчно горещи. Зариването им пък просто позволява на вредните микроорганизми да се натрупат в почвата.