Електромагнитните вълни са пакети от енергия, които се движат навсякъде около нас. Някои от тези вълни имат много енергия, а други – по-малко. Тези с най-малко наричаме радиовълни и има доста голяма вероятност в този момент да сте заобиколени с тях, защото се излъчват от Wi-Fi рутери, лаптопи и мобилни телефони.
Най-мощните пък са гама-лъчите, които едва ли някога сте срещали, освен ако не сте били в близост до експлодираща звезда или във вътрешността на ядрен реактор.
Има и някои електромагнитни вълни, които всъщност можем да видим. Това е светлината, която виждаме навсякъде около нас.
Повечето електромагнитни вълни около ни обаче просто си преминават покрай нас, без да ги забелязваме. Но някои от тях всъщност се възприемат от мозъка ни и представляват много важна част от ежедневното ни възприемане на света.
Мозъкът – и тялото
Мозъкът ни обаче не може да ги открие сам – той трябва да осмисли информацията за електромагнитните вълни, която е била засечена от други части на тялото ви.
Голяма част от човешкия мозък е посветена на осмислянето на един конкретен вид електромагнитни вълни, които наричаме „видима светлина“. Този вид вълни се отразяват от предметите и попадат в очите ни. В задната част на човешкото око се намират милиони малки клетки, които произвеждат електрически сигнали, когато бъдат ударени от електромагнитна вълна с определено количество енергия. Някои от тези клетки са предназначени да откриват количество енергия, което наричаме „червен цвят“, други са специализирани за друго количество енергия, което наричаме „зелен“ цвят, или за друго, което наричаме „син“ цвят и т.н…
След това окото изпраща електрически сигнали до мозъка, за да опише вида на електромагнитната вълна, която е открило – какъв е бил цветът на светлината и откъде е дошла. Така накрая, чрез изключително сложна поредица от електрически сигнали, зрящият човек има усещането, че „вижда“.
Фактът, че човешките очи могат да откриват видима светлина, но не и други видове електромагнитни вълни, е просто заради начинът, по който сме еволюирали. Очите на други животни са се развили по различен начин. Например пеперудите могат да виждат електромагнитна вълна с малко по-висока енергия, която нашите очи не могат – наричаме я ултравиолетова. Някои цветя отразяват много ултравиолетови вълни, което улеснява пеперудите да ги намират за храна.
Невидими вълни
Друг вид електромагнитна вълна, която мозъкът ни възприема непряко, се нарича инфрачервена. Можем да я усетим като топлина.
Когато застанете близо до огън, кожата ви засича инфрачервените електромагнитни вълни на огъня. След това тя изпраща електрически сигнали до мозъка, за да му каже, че наблизо има нещо горещо. Ето отново – мозъкът не би могъл да открие тази вълна сам.
Но човешкото тяло няма начин да открива радиовълни, така че мозъкът ни изобщо не знае за тях, докато преминават около нас. Но можем да използваме технологии – като радио или wifi – за да преобразуваме електрическата енергия в радиовълните в нещо, за което вече имаме необходимите сетива, като например музика.
Също така използваме технологии за откриване и на рентгенови лъчи – друг вид електромагнитни вълни. Рентгеновите лъчи се използват в болниците за преглед на вътрешността на тялото – например, за да се види дали дадена кост е счупена. За ви направят рентгенова снимка, специалистите в болницата изпращат рентгеновите лъчи през тялото ви с машина, която може и да отчете колко лесно те преминават през него. Областите, през които рентгеновите лъчи преминават по-трудно, като например костите, се показват в по-бяло.
Въпреки че мозъкът ни е изключително умен, той не би знаел нищо за външния свят без информацията, която получава от останалите части на тялото ни. Ние и всичките ни преживявания идват от тялото, органите и сетивата, които откриват света около нас и изпращат тази информация до мозъка.
След като получи изключително сложен набор от малки електрически сигнали, мозъкът ни ни създава познатото усещане, че преживяваме съзнателно света, докато сме вътре в тялото си, буквално заобиколени от електромагнитни вълни.