Австралия… страната, в която всичко се опитва да те убие и дори и да не се опитва, сам искаш да умреш само при вида му.
Един австралиец обаче ни показва своя гостенин / домашен любимец, с когото живее вече от цяла година. В публикация на австралийска страница за идентификация на паяци във Facebook Джейк Грей разказва, че през последната година я е „наблюдавал как расте“, като „тя“ всъщност е гигантски паяк-ловец…
Повечето от нас, които не са австралийци, вероятно ще решат, че е време да се преместят, ако видят това добиче, още повече в дома си, и (с право) предполагат, че къщата вече му принадлежи. Но не и Джейк, който явно при гледката си помисля, че паякът, би станал добър съквартирант. Джейк пише във Facebook също така, че дори се надява „тя да порасне още“ с течение на времето.
„Паяците-ловци винаги са били хубаво нещо в дома ни поради апетита си към хлебарки и ние не използваме универсалните токсични химикали за вредители“, обяснява Джейк пред IFLScience. „Използваме само спрейове понякога.“
Домашен гекон
Той и семейството му кръщават паяка Шарлот, за да успокоят вълненията на сина си Джак и дъщеря си Бела при новината, че паякът ще живее в къщата с тях.
„За първи път забелязахме Шарлот преди 12 месеца. Тя беше по-голяма от обикновено и през годината се появяваше спорадично. Веднъж я видях да яде домашен гекон, беше впечатляващо“. При вида на паяка на снимката, хората в коментарите на публикацията са категорични, че „Тази къщата вече принадлежи на паяка“.
Holconia immanis
Holconia immanis наистина произвежда отрова, но е малко вероятно да я използва върху хора. Те предпочитат да избягат, вместо да хапят (и по-добре за всички!) и ако трябва да ухапят човек, пораженията ще бъдат леки. Основният начин, по който те могат да ни причинят вреда, е като ни изплашат и от страх направим нещо глупаво, като например да изпуснем, каквото държим, или да потопим колата си в езеро, което един мъж направи през 2016 г., след като такъв паяк го докосва по ръката…
В по-голямата си част паяците са напълно безвредни и дори действат като служба по контрол на вредителите, като изпъждат други нежелани гости, повечето от които са по-малки по размери от този гигант. Паяците, въпреки че растат до около 15 сантиметра, са бързи, така че най-добрият начин да се справим с тях е да запазим спокойствие. „Какво трябва да направите, ако откриете голям паяк в колата или хола си? Първо, успокойте се! Той няма да ви нарани“, пише поведенческият еколог и експерт по паяци Линда С. Райор в статия за паяците. „Второ, намерете достатъчно голям контейнер, загребете паяка в него и го пуснете навън. Паяците-ловци почти никога не хапят хората, тъй като разчитат на скоростта си, за да избягат от повечето хищници. Когато хапят, повечето ухапвания са бързи защитни ощипвания, без да се инжектират отрова. За 14 години изучаване на тези паяци съм се справила с хиляди и съм била ухапана само 11 пъти, когато (най-вече) съм си го заслужавала.“
Heteropoda maxima
Шарлот не е единственият вид гигантски паяк-ловец. Heteropoda maxima е вид от семейството на паяците ловец Sparassidae, открит в Лаос. Счита се за най-големия в света паяк по размах на краката, който може да достигне до 30 см.
Оцветяването му е жълтеникаво-кафяво с няколко неравномерно разпределени тъмни петна в задната половина на тялото, а краката му имат широки тъмни ленти преди първoто коляно. Както всички паяци-ловци, краката на гигантския паяк-ловец са дълги в сравнение с тялото и се извиват напред по начин, подобен на раците.
Cb – cymbium, Te – tegulum
Освен по своя размер, H. maxima могат да бъдат разграничени от другите видове Heteropoda и по генитални характеристики. При мъжете цимбиумът е поне три пъти по-дълъг от тегулума. Женската се отличава с характерно оформено епигинеално поле с две предни насочени ленти и хода на вътрешните им канали.
Гигантският паяк-ловец е най-големият представител на семейство Sparassidae, с размах на краката 30 см и дължина на тялото 4,6 см. Най-големият известен член на Sparassidae, известен преди откриването на H. maxima, е австралийската Beregama aurea с дължина на тялото около 4 см. (През последните години са открити и други относително големи представители на Sparassidae, включително Cerbalus aravaensis, най-големият в Близкия изток).