Маймунската шарка претърпява „ускорена еволюция“ и мутира с безпрецедентни темпове

Вирусът на маймунската шарка (MPXV) мутира с много по-бързи темпове, отколкото учените обикновено очакват, което потенциално може да обясни продължителното увеличаване на случаите на заразата в различни части на света, където вирусът по-принцип не вирее.

Ново изследване, публикувано в списание Nature Medicine, предполага, че MPXV наскоро е започнал „ускорена еволюция“ с темп, който изненадва някои учени.

Изследователи от Националния институт по здравеопазване Doutor Ricardo Jorge в Португалия разглеждат ДНК на настоящия щам MPXV зад в момента развиващото се огнище.

Екипът обяснява, че той е тясно свързан със щама, отговорен за епидемията през 2018-19 г. в Нигерия. Оттогава обаче е претърпял 50 мутации. Той също така претърпява още повече мутации по време на скорошното огнище, възникнало чрез предаване от човек на човек, като прави още 15 незначителни варианта и заличаване на гени.

Досега се съобщава за най-малко 4119 случая на шарката, главно в Европа и Северна Америка. Като се има предвид, че вирусът обикновено не се разпространява далеч отвъд Западна и Централна Африка, където е ендемичен и може да се предава от заразени гризачи, тези огнища изненадват много експерти.

Вирусът на маймунската шарка е тясно свързан с тези, причинили едрата шарка (вируси на вариола). Генетичните „инструкции“, които те използват, за да направят свои копия, идват под формата на двойно-верижна ДНК, точно като нас, животните и растенията.

Това обаче се различава от други вируси, като коронавирусите, които използват едноверижна РНК.

Малките РНК вируси мутират сравнително бързо (ако COVID-19 ни е научил нещо за РНК вирусите, то е, че те могат да изпомпват варианти с много обезпокоителна скорост). От друга страна, по-големите ДНК вируси са сравнително бавни с мутациите, което отчасти е причината скорошните открития да са толкова неочаквани.

„Д​окладът подкрепя преобладаващата хипотеза за сегашното огнище: единичен внесен случай, който е усилен чрез едно или повече свръхразпространения“, коментира д-р Хю Адлер от катедрата по клинични науки в Училището по тропическа медицина в Ливърпул, който не е участвал пряко в съставянето на въпросния доклад.

„Авторите посочват неочаквано голям брой мутации във вируса, но последиците от тях за тежестта на заболяването или за процеса на предаване не са ясни. Не сме открили промяна в тежестта на клиничното заболяване при пациенти, диагностицирани при настоящата епидемия“, продължава той.

„Правим интересни прозрения за биологията на маймунската шарка сега, когато тя предизвика огнище в страните с високи доходи – но както винаги, ако световната общност беше приложила същите тези научни ресурси към огнищата в Африка, може би вече щяхме да имаме това знание.“

Огнищата през 2022 г.

Предполага се, че ваксинацията срещу едра шарка осигурява защита и срещу инфекция с маймунска шарка, тъй като те са тясно свързани вируси и също така ваксината предпазва животните от смъртоносни заразявания с шарката при специално проведени експерименти. Защитата е е доказана категорично при хора, тъй като рутинната ваксинация срещу едра шарка е прекратена след ликвидирането на вируса.

Но се съобщава, че ваксината е намалила риска от хващане на маймунска шарка сред предварително ваксинирани лица в Африка; намаляването на имунитета срещу поксвируси в изложените на риск групи е фактор за разпространението на шарката. Приписва се както на намаляващия имунитет сред ваксинираните преди 1980 г., когато масовите ваксинации срещу едра шарка са прекратени, така и на постепенно нарастващия дял на неваксинираните индивиди.

Центровете за контрол и превенция на заболяванията на Съединените щати (CDC) препоръчват лицата, които разследват огнища на болестта и участват в грижите за заразени индивиди или животни, да получат ваксина срещу едра шарка, за да се предпазят. Лицата, които са имали близък или интимен контакт с лица или животни, за които е потвърдено, че имат маймунска шарка, също трябва да бъдат ваксинирани.

Не се препоръчва предварителна ваксинация за неизложени на вируса ветеринари, ветеринарен персонал или служители за контрол на животните, освен ако такива лица не участват в полеви изследвания на самата болест.

Препоръчва се на доставчиците на здравни услуги да носят пълен комплект лични предпазни средства, преди да се грижат за заразен човек. Това включва тога, шлем, очила и филтриращ респиратор за еднократна употреба (като N95). Заразеното лице трябва да бъде изолирано за предпочитане в стая с отрицателно налягане или поне в частна стая за преглед, за да се предпазят другите от евентуален контакт.