Котката ви има по-малък мозък от дивите си предци

Преди повече от 140 години Чарлз Дарвин забелязва, че домашните животни имат определени черти, които не се наблюдават при техните диви предци, като гъвкави уши, бели петна от козина, по-малък мозък и по-къси муцуни. Тези промени по-късно стават известни като „синдром на опитомяването“.

Въпреки това, много проучвания, които документират тези морфологични вариации, са на повече от 40 до 50 години – и някои от тях могат да се възползват от малко актуализация. Например, едно проучване, публикувано през 60-те години на миналия век, сравнява домашните котки с европейските диви котки… които обаче не са им преки роднини, съобщава Brandon Specktor за Live Science.

Използвайки съвременни научни познания, ново проучване възпроизвежда тези ранни експерименти, за да тества дали домашните котки (Felis catus) действително имат по-малък мозък от техните предци, според статия, публикувана в списанието Royal Society Open Science.

Felis catus

„Сравненията на размера на мозъка често се основават на стара, недостъпна литература и в някои случаи правят сравнения между домашни животни и диви видове, за които вече не се смята, че са истинските прародители на въпросния опитомен вид“, обясняват авторите в изследването.

Felis lybica

Изследователският екип измерва общо 103 черепа от колекциите на Националните музеи на Шотландия и сравнява черепите на домашни котки с африкански диви котки (Felis lybica), генетично по-близък роднина от европейските диви котки (Felis silvestris). За да измерят обема на черепа, те напълват всеки череп с 1-милиметрови стъклени перли и отбелязват колко може да побере всеки.

Felis silvestris

Накрая излиза, че съвременните домашни котенца имат по-малко обемни глави от африканските диви котки, но и двата вида имат по-малки черепи от европейските диви котки. Те също така измерват обема на черепа на домашни котки, кръстосани с европейски диви котки, и резултатите показват, че тези екземпляри имат размери на мозъка някъде между малкия размер на техния опитомен родител и големия размер на техния див родител.

„Намаленият размер на мозъка е една от най-последователните, но трудни за обяснение характеристики, наблюдавани при домашни животни, в сравнение с техните диви предци“, казва авторът на изследването Рафаела Леш, която изучава ветеринарна медицина във Виенския университет, в публикация в блог.

Едно от обясненията за това, както и за други черти, свързани със синдрома на опитомяване, е очертано в хипотезата за клетките на нервния гребен, която е публикувана в проучване от 2014 г. Клетките на нервния гребен са група от ембрионални стволови клетки, които се образуват близо до гръбначния мозък на ембрионите на гръбначните животни и се преместват в различни части на тялото, когато ембрионът узрее.

Те пораждат различни черти, като пигмент на кожата и козината, челюстите, ушите и надбъбречните жлези, които са център на реакцията „бягство или бой“, според изявление от 2014 г. относно първоначалното проучване. Дефицитът в развитието на клетките на нервния гребен може да бъде отговорен за споменатите петната бяла козина, меките уши и скъсената муцунка, според хипотезата.

Въпреки това, когато Леш и екипът измерват небцето на котките, ориентир за дължината на муцуната им, в новото проучване, те не откриват, че днешните домашни котки имат по-малки муцуни от техните предци, съобщава Александра Мей Джоунс за CTV. Вместо това, по-точен сигнал за дължината на муцуната е индивидуалният размер на тялото, а не опитомяването.

„Може да има няколко причини за тази липса на скъсяване на муцуната“, обясняват авторите на новото изследване в статията. „Опитомяването може да не е повлияло на дължината на муцуната в края на краищата, дължината на небцето може да не е подходящ ориентир за дължината на й или хипотезата за клетките на нервния гребен може да е неправилно да се предполага, че влияе върху дължината на муцуната по време на опитомяването.

Независимо от това, Леш казва, че техните резултати илюстрират важността изследванията да се тестват повторно.

„В контекста на изследването на опитомяването е от решаващо значение да се възпроизведат тези по-стари изследвания, тъй като те са в основата на много обсъждани в момента хипотези“, казва Леш. „Това важи и въобще за областта на науката. А за да противодействаме на факторите, които водят до такова подобно разминаване при повторни тествания, особено в историческите изследвания, трябва изначално да положим усилия да осигурим, че нашите основни открития са солидни и повторно доказуеми.“