Колко далеч трябва да сме, за да оцелеем при (малък) астероиден удар
Изглежда, че когато стане въпрос за астероиди, запътили се към нашата мила планета, хората имат две реакции: или не го приемат на сериозно, или са ужасени, че това може да се случи всеки момент.
Най-добре е обаче да имаме прагматично отношение – важно е да не подценяваме заплахата, но без да я преувеличаваме. Всъщност много организации ни пазят като изучават и каталогизират опасни обекти в космоса. Освен това бихме могли и да отклоним един такъв предмет, както показа DART.
Но какво би станало, ако не можем? Е, много зависи от размера, скоростта и плътността на астероида. Досега само 7 са засечени малко преди да се блъснат в Земята., което е много малък брой. Положителното е, че те са засечени само часове преди, за щастие, да изгорят в атмосферата; което би дало на хората достатъчно време да се преместят на безопасно място, ако имаше риск.
Колко далеч е достатъчно далеч? Това също зависи от свойствата на астероида, но можем да анализираме няколко исторически примера, които ни дават горе-долу представа къде би било безопасно. За анализа си ще разгледаме астероиди, които биха унищожили град, но не биха предизвикали масово изтребление на живота на планетата.
Най-известният пример е Тунгуския метеорит. Сутринта на 30 юни 1908 г. космическа скала – може би с размер до 60 метра – се разпада високо в атмосферата, освобождавайки огромно количество енергия над река Подкаменная Тунгуска в Сибир. Обектът смазва 80 милиона дървета на площ от 2150 квадратни километра. Смята се, че са загинали поне двама души, а може би и трети.
Енергията, освободена от събитието, се оценява на между три и 30 мегатона тротил. Тази цифра е в диапазона на някои от най-мощните ядрени оръжия, тествани някога, така че не бихте искали да сте наблизо. Безопасната зона вероятно е на десетина километра от епицентъра на удара. Намерихме калкулатор за въздействието на удар от астероид онлайн (който може да не бъде особено точен) и той предположи, че в рамките на 10 километра всички сгради ще се срутят, на 20 км само тези с дървена рамка ще бъдат съборени, а на 30 километра само стъклените прозорци ще се счупят. Това е приблизително същата информация, която дава и симулатор на ядрени бомби.
Но доколко тези цифри са реални все пак? Е, има няколко разказа на очевидци, видели сблъсъци на метеорити, в английската Уикипедия, които са увлекателно четиво. Един по-специално от С. Семенов (записан от руския минералог Леонид Кулик при негова експедиция през 1930 г.) описва как Семенов е бил хвърлен няколко метра назад (заради рязката промяна в налягането от удара), а след това е усетил силен горещ вятър. Мъжът и съпругата му са живели на около 60 километра от мястото на удара. Така че 30 километра може да са достатъчни, за да оцелеете – но дори и на двойно по-голямо разстояние, ще изпитате усетите нещо екстремно.
Кратерът на Барингер от високо
Ударът, образувал метеоритния кратер Барингер в Аризона, е малко по-малък по размер и добив от Тунгуския, но изкопава един километър дупка в земята, убивайки животни в праисторическа Америка на 6 километра радиус и тежко ранявайки повечето на двойно по-голямо разстояние.
От другите по-известни трябва да споменем този в Челябинск от 15 февруари 2013 г. Приликата с Тунгуска е, че той се разпада в атмосферата и че е над Русия. Това обаче е събитие, което освобождава 60 до 75 пъти по-малко енергия от това през 1908 г. – всъщност ефектът е много по-малък. Самият астероид е с диаметър 18 метра и въпреки че голям брой сгради са повредени, 1491 наранявания (нито едно от които не е фатално) идват от счупени прозорци.
Светлината от падането обаче се вижда на разстояние до 100 километра (както в първите кадри във видеото по-горе), така че със сигурност е възможно тези събития да се наблюдават безопасно.
Ако е известно, че астероид идва към мястото, където живеете, трябва да избягате на възможно най-голямо разстояние от него. И не забравяйте, че светлината се разпространява по-бързо от ударната вълна, така че бъдете готови да се стегнете, ако видите светлината от удара.
