Какво е коронавирус и какво научи Китай от SARS епидемията
Между ноември 2002 и юли 2003 г. Китай се изправя на едно много дълго и мъчително предизвикателство. Възникналата епидемия позната още като SARS или тежък респираторен синдром е специфична битка, която бързо успява да се превърне в обществена заплаха. За периода на върлуване са регистрирани повече от 8090 случая и 774 смъртни случая в 17 страни. Днес китайските лекари използват натрупаните знания от 2001-2003 година, за да неутрализират новата епидемия, която бързо и смело започва да се превръща в сериозна медицинска напаст.
Епидемията Sars започва със симптоми, които напомнят за грип и може да включват висока температура, болка в мускулите, умора, кашлица, сухо гърло и други популярни симптоми. Едва ли би изненадала с нещо по-различно от обичайния зимен грип, идентичното при всички случаи е температура над 38 градуса по Целзий. Колкото повече се засилват симптомите, толкова по-често пациентът започва да остава без дъх и да развива пневмония. Основният маршрут за предаване на тази епидемия е чрез контакт на лигавицата с въпросните патогени и формити – тела, които могат да носят заразата до друг приемник, без самите те да се излагат на риск.
Дори и в началото на 21-и век се оказва, че хигиената е ключът към предпазване от всички видове заболявания. Елементарните похвати са напълно достатъчни, за да се предотвратят бъдещи главоболия, но очевидно това е твърде високо изискване в Китай. Следващите превенции, имайки предвид, че заразата се носи по въздушно-капков път са насочени именно към изолацията на хора. Улиците се изпразват, всички са принудени да стоят в домовете си и за първи път летищата в страната са били снабдени с термални скенери за проверка на температурата на заминаващите.
При висока такава става ясно, че пасажерът може да е заразен и не се позволява напускането. За жалост има периоди, в които симптомите още не се проявяват и точно по тази линия SARS успява да се промъкне зад границата на Китай. Традиционните антибиотици не помагат, тяхната основа насока е грип, а не зарази. В повечето случаи китайските лекари започват да използват добре познатите антипиретици – нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофенът е точно такъв), кислород и механично проветряване на стаята, за да се намали ефекта на заразата, а за редуцирането на възпалените дробове се използва сериозно количество стероиди.
Пациентите се настаняват в специално изолирани помещение, които не позволяват пренасянето на заразата от стая в стая. Нямат дори достъп с останалите пациенти и сестрите. Подобна методика помага значително в битката. В повечето случаи, докато тялото се бори с инфекцията, настъпва и синдромът на освобождаване на цитокини. Какво означава това?
Когато имунната система се бори с патогени, цитокините ѝ сигнализират да изпрати определено количество т-клетки и макрофаги – малко по-голяма клетка в покой, която може да се превърне в мобилно бяло кръвно телце, раздвижващо се именно по време на инфекция. И докато пътуват белите кръвни целта към вредителя, те продължават да изискват от тялото активиране на още такива. Обикновено имунната система си върши идеално работата, но в специфични случаи са необходими лекарства, които да я подтискат, за да не позволи отхвърлянето на чужди органи при трансплантация например. Синдромът възниква и при други тежки случаи, като Ебола и дребна шарка. Очевидно се проявява и в SARS.
Според китайските учени, източникът на зараза е колония от подковоносови прилепи в провинцията Юнан. Според някои източници, преносителите на заразата са били забелязани и в провинция Гуангдонг. Именно там пристига и първият пациент – фермер от Фоснан. Въпреки оказаната лекарска помощ, човекът умира и никой няма много разумно обяснение за причинената смърт. Китайското правителство не съобщава за случая на Световната Здравна организация – изискване, което обикновено се санкционира солено. Макар и по-късно страната да се извинява за премълчаването, жертвите никак не са малко. Интересен е и начинът за откриването на въпросната болест.
В края на ноември 2002 г. се оказва, че Канадската Глобална Публична Здравна Информационна мрежа забелязва предупреждение от Световната Здравна организация, чийто екип за се занимава със следене на информационните канали. Кой би подозирал, че Световната Здравна организация използва всички възможни информационни канали за разглеждане на потенциални зарази. Въпросната мониторинг система официално започва да разпознава малко по-рано Арабски, Китайски, Английски, Френски, Руски и Испански. Те първи получават съобщението за потенциална епидемия. Световните медии започват да говорят за проявилата се зараза едва на 21 януари 2003 г. със значително забавяне. Преди тази дата SARS остава в пълна неизвестност за света.
Снимка: By W. Djatmiko – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1235903
Едва през 2003 г. лекарите успяват да открият причината за появата на въпросния вирус. Отговорът на тази епидемия се крие в популярната китайска практика за консумацията на диви животни. В края на май 2003 г. се оказва, че взетите проби от не толкова традиционни животни, които се продават за храна по пазарите в Гуангдонг, са заразени именно със SARS. Основен преносител се оказва азиатската палмова цивета, която обикновено живее в Югоизточна Азия и Южен Китай. Животното се храни предимно с плодове, но като хищник понякога може да заложи на местни продукти и напада дребни бозайници и насекоми.
Освен малките си размери и сериозната си агресия, това същество дава на човечеството две неща: най-скъпото кафе в света – Копи Лувак и въпросния вирус. Преди направените изследвания и появата на тази епидемия са избити около 10 000 представителя на породата и след това са пуснати за продажба. Проблемът е, че това не е единственото животно, което може да бъде преносител. Енотовидните кучета, далекоизточни язовци и дори домашни котки могат да носят SARS. През 2005 г. става ясно, че прилепите са преносители на най-различни щамове на SARS, сред които се крие и толкова добре познатия коронавирус.
Как точно този щам е попаднал при хората? Китай е известен със своята екзотична кухня и съвсем скоро стана ясно, че едно от попялрните ястия е супата от прилеп. Въпросното гурме не просто не радва окото, но и най-вероятно би докарало доста кошмари на консумиращия го. Забавна част от медийното пространство обяснява, че супата от прилеп в момента не е причина за отприщването на епидемията, но скептицизмът трябва да бъде по-висок от всякога.
