На 15 март 44 г. пр. Хр. е убит Юлий Цезар - една от най-важните фигури в римската история, а може би и в цялата човешка.
Неговото наследство включва забележителни военни успехи, но и противоречива роля в упадъка на Римската република.
Издигайки се във време на политическа нестабилност, Цезар нарушава републиканските традиции. Той решава да приеме титлата диктатор за десет години, а по-късно и титлата диктатор за цял живот. Тези решения започват много да тревожат сенаторите.
Опасенията, че може да се превърне в абсолютен владетел, карат група сенатори, водени от Брут и Касий, да организират заговор срещу него. Убийството му в Сената се превръща в драматична кулминация на нарастващото напрежение и бележи началото на нов етап в управлението на Рим.
Смъртта на Цезар не възстановява мощта на Републиката, а води до точно обратното действие като предизвиква нови граждански войни. Те от своя страна водят до установяването на имперска власт на друг могъщ лидер - Октавиан Август.
Така всъщност вместо Републиката да се възроди, тя фактически приключва съществуването си. Сенатът продължава да съществува като символична институция.
Денят е 15 март, а годината е 44 г. пр. Хр. По това време в Древен Рим се отбелязват мартенските иди. В римския календар "иди" е название за определен ден в средата на месеца.
Месец март иди се пада на 15-о число, посветено на бога Марс, когато в Рим се провеждат религиозни ритуали и военни церемонии.
Денят е избран от сенаторите за убийството на Юлий Цезар, като го намушкват многократно с кинжали.
Заговорът за убийството на Юлий Цезар започва със среща между Гай Касий Лонгин и неговия зет Марк Юний Брут вечерта на 22 февруари 44 г. пр. Хр. След разговор двамата стигат до извода, че трябва да се предприеме действие, за да се предотврати възможността Цезар да стане единствен господар на римляните.
Двамата започват да привличат съмишленици. Брут смята, че за да бъде убийството на Цезар възприето като законно отстраняване на тиранин в името на държавата, в заговора трябва да участват много от водещите мъже на Рим.
Заговорниците се стремят да постигнат баланс. Те искат едновременно да привлекат достатъчно хора, които да обкръжат Цезар и в същото време да се противопоставят на неговите привърженици, но не толкова много, че планът да бъде разкрит.
Според тях е добре да се включат приятели в заговора, а не случайни познати. В крайна сметка повечето от заговорниците са сенатори на около четиридесет години - приблизително на същата възраст като Брут и Касий. Всеки потенциален участник е внимателно проучван чрез привидно невинни въпроси.
Истината е, че няма реален запазен разказ на очевидец за смъртта на Цезар. Най-ранното достигнало до нас описание е написано от древногръцкия историк Николаос от Дамаск около 14 г. сл. Хр. Някои изследователи предполагат, че той може да е разговарял със свидетели на събитията, но това не е известно.
Друг важен източник е друг древногръцки историк на име Плутарх, който пише биографията на Цезар в своя труд "Успоредни животописи" около 100-110 г. сл. Хр.
Разказът на древноримския историк Светоний също се смята за сравнително достоверен и вероятно се основава на свидетелства на очевидци, макар че е написан около 121 г. сл. Хр.
Нашите знания за събитията от мартенските иди идват главно от тези по-късни историци. От техните разкази знаем как се развиват събитията на 15 март.
На този ден през 44 г. пр. Хр. както заговорниците, така и останалите сенатори се събират в курията на Помпей.
Тази на Помпей е разположена в комплекса на Театъра на Помпей, за насрочено заседание на Сената. Обикновено сенаторите се събират на Римския форум, но по това време Цезар финансира реконструкцията му, затова заседанията временно се провеждат на други места в Рим.
По същото време в театъра се провеждат гладиаторски игри. Римският политик и военачалник Децим Брут, който притежава собствена школа от гладиатори, разполага бойците си в част от театралния комплекс.
Присъствието им може да се окаже полезно за заговорниците. Ако някой се опита да защити Цезар и избухне схватка, гладиаторите могат да се намесят. Ако Цезар бъде убит и заговорниците бъдат нападнати, те могат да ги защитят. Освен това, тъй като до залата на Сената се стига през портик, гладиаторите могат да блокират достъпа при необходимост.
Междувременно сенаторите чакат пристигането на Цезар, но той по някаква причина закъснява.
По-рано същата сутрин съпругата му Калпурния се събужда изключително разтревожена, тъй като е имала кошмар. Тя вижда в съня си Цезар, който държи в ръцете си, но той е мъртъв.
Според други версии тя сънува как фронтонът на къщата им се срутва или как тялото на Цезар се облива в кръв.
Освен това най-вероятно Калпурния знае и за предупреждението на жреца Спурина, че животът на Цезар е в опасност.
Какъвто и да е сънят, женската ѝ интуиция е силна и тя усеща, че нещо не е както трябва. Около разсъмване тя настоятелно го моли да не отива на заседанието на Сената.
Първоначално Цезар се съгласява и изпраща Марк Антоний да разпусне заседанието. Когато заговорниците научават това, Децим Брут отива в дома му. Той умело го оплита с думи и увещания, че нищо няма да му се случи и успява да го убеди да промени решението си. Той казва на Цезар, че човек с неговото положение не бива да се ръководи от сънищата на една жена или от предзнаменования.
За съжаление Цезар променя решението си и отива в Сената и към своята сигурна смърт.
Междувременно един от заговорниците, военният командир Гай Требоний, задържа дясната ръка на Цезар Марк Антоний извън залата на Сената, като го въвлича в разговор.
По този начин най-близкият съюзник на Цезар не присъства в момента на нападението и много късно разбира за случилото се.
Според Плутарх, след като Цезар заема мястото си в Сената, към него се приближава сенатор на име Луций Тилий Цимбер.
И той като много други някога е подкрепял Цезар, но отношенията им се влошават, особено след като диктатора изпраща брат му в изгнание.
Планът е Цимбер да изиграе роля, която да отклони внимание на Цезар. Той пада на колене пред господаря си и моли за милост за своя брат, като иска той да бъде върнат от изгнание.
За Цезар обаче този въпрос не е приоритет и той отхвърля молбата му, като казва, че ще обмисли случая.
В този момент Цимбер внезапно сграбчва тогата на Цезар. Това шокира както диктатора.
Докато Цимбер го държи здраво за тогата, към Цезар се приближава и първият нападател - Публий Сервилий Каска Лонг. Пристъпвайки към него Каска изважда кинжала си и се опитва да го забие във врата на Цезар, но пропуска и ранява рамото му.
Цезар, който не очаква подобен развой на събитията, го пита какво прави.
Каска изпада в паника и извиква брат си, също участник в заговора, да му помогне. Цезар обаче не остава безучастен и скача като се опитва да се защити.
Междувременно сенаторите, които не участват в заговора, изпадат в паника и започват да бягат. Само двама се опитват да помогнат на Цезар, но усилията им се оказват напразни и скоро и те са принудени да избягат.
Един след друг кинжалите пробождат тялото на Цезар. Тогата му се пропива с кръв.
Според Николаос от Дамаск умиращият диктатор се свлича до статуята на стария си съперник Помпей.
Смята се, че Цезар е намушкан 23 пъти, но според лекарския преглед само една от раните се оказва смъртоносна.
Според Светоний, преди да умре, Цезар забелязва сред заговорниците и Марк Брут. Когато вижда, че и той се готви да нанесе удар, Цезар произнася на гръцки думите: "Kai su, teknon?" - "И ти ли, дете?"
Но дали Цезар наистина произнася тези думи, остава неизвестно. По-късно именно те вдъхновяват известната реплика на Шекспир "Et tu, Brute?" - "И ти ли, Бруте?" в трагедията "Юлий Цезар".
Днес тези три латински думи са едни от най-известните изрази, свързвани с Юлий Цезар. Важно е обаче да се отбележи, че в нито един от древните източници няма конкретни свидетелства, за това дали Цезар въобще произнася каквито и да е думи. А най-вероятно дори нищо не казва.
Но за тях трябва да благодарим на великия английски драматург Уилям Шекспир.
