Хората са оформени от Земята, моделирани в продължение на милиони години от нейната гравитация, специфичния атмосферен коктейл, течащата вода и далечната топлина на Слънцето. Всяка клетка в телата ни, всяка искра в умовете ни е настроена към този свят. И така, как ще реагират крехките ни земни тела, ако заживеем на друга планета като Марс?
Перспективата за заселване на хора на Марс е както примамлива възможност, така и огромно предизвикателство. Невъзможно е да се каже дали и кога това ще се случи, но много големи умове влагат много усилия, за да го превърнат в реалност в недалечно бъдеще. Като оставим настрана техническите пречки, идеята за създаване на селища на Червената планета ще бъде огромна задача, защото човешките тела са биологично неподготвени за такава среда.
На Марс гравитацията е само около 1/3 от земната, атмосферата е тънка и се състои предимно от въглероден диоксид, а повърхността е обляна от вредната слънчева радиация. Дори и да успеем да създадем среда, която да ни предпазва от тези опасности, суровата реалност показва, че оцеляването на Марс ще бъде постоянна борба.
Може би обаче биологията ни в крайна сметка ще може да се адаптира към тези условия, точно както хората са еволюирали, за да живеят в други екстремни среди.
Един от хората, които са разсъждавали по-дълбоко върху тази идея, е Скот Соломон, автор и професор по бионауки в Университета Райс. И той стига до извода, че има много начини, по които животът на Марс може да повлияе на еволюцията на хомо сапиенс.
„Мисля, че има много основания да се смята, че ако хората някога успешно създадат селища на други планети, на Марс например, това ще ни тикне в различна еволюционна траектория от тази, която би се случила, ако просто останем тук, на Земята“, казва Соломон.
„Бихме очаквали хората, които живеят на Марс, да се адаптират към условията на там – които, разбира се, са много различни от условията тук, на Земята – и може би ще започнат да изглеждат по различен начин. Може би ще имат някои различни аспекти на биологията си, на гените си и други неща. Мисля, че това би довело до голяма промяна в еволюционното ни бъдеще“, добавя той.
Радиацията е може би най-големият проблем. Земята е в щастливото положение да има магнитно поле (магнитосфера) и атмосфера, които ни помагат да се предпазим от повечето от радиацията и заредените частици, разпръснати в космоса от Слънцето и експлодиралите звезди отвъд Слънчевата система. Марс няма такива екстри, така че повърхността му постоянно е облъчвана от огромни дози радиация.
Дори ако марсианците получат защитни скафандри и здрави подземни убежища, тази радиация вероятно ще продължи да се отразява на живота им. Поради това, Соломон предполага, че процентът на раковите заболявания на Марс вероятно ще бъде по-висок, но това може да има и по-незабележимо въздействие върху генетичния състав на заселниците.
„За хората, които не се разболяват от рак, радиацията причинява мутации. Тя причинява промени в последователността на ДНК, които по същество са наръчник за употреба на тялото, а тези мутации всъщност са суровият материал, който естественият подбор използва, за да създаде адаптация. Така че, един от начините да мислим по въпроса, че по-високата радиация, ако не е просто смъртоносна, всъщност ще увеличи скоростта на мутациите и ще доведе до повече генетични вариации в популацията на хората на Марс, отколкото в популацията на хората на Земята“, отбелязва Соломон.
„Това по същество означава, че има по-голям потенциал за адаптация, така че естественият подбор има по-голяма способност да коригира човешкото тяло, за да му помогне да се адаптира към условията на Марс“, добави той.
Еволюцията е бавен, постепенен процес, така че тези промени няма да се случат за една нощ. Вероятно ще са необходими поколения наред, за да се забележат. Соломон предполага, че трябва да мислим за „столетия или повече“, въпреки че трябва да се замислим дали еволюцията горе няма да протича по-бързо, отколкото тук.
Вече знаем за някои неща, които тук ни помагат да се предпазим от радиация. Едно от тях е пигментът в кожата ни. Меланинът играе ключова роля, но по-специално един вид, наречен еумеланин. Еумеланинът е отговорен за по-тъмното оцветяване на кожата при хората, както и при много други видове. Колкото повече от него има в кожата, толкова по-голяма е естествената защита срещу някои видове радиация.
„Може да си представите, че естественият подбор би благоприятствал по-голямото производство на еумеланин при хората на Марс, ако той осигурява някаква защита от радиация. Може би по-тъмният цвят на кожата е нещо, което може да се очаква да върви заедно с адаптацията към условията там, или може би хората ще развият нови видове радиационна защита. Може би нови пигменти, нови цветове на кожата. Може би по този начин ще се появят иконичните малки зелени човечета от научната фантастика – отбеляза Соломон полу на шега.
Когато започнем да мислим в по-дълги времеви рамки, може би дори хилядолетия, това повдига въпроса дали клонът на хомо сапиенс на Марс би могъл да развие достатъчно разлики, за да се счита за отделен подвид или дори вид, като Homo sapiens martianus.
Това със сигурност е възможно, смята Соломон. Той обаче смята и, че трябва да започнем да мислим за по-малко конкретни, социални проблеми. Например за потенциалната поява на двувидово човечество, разделено на марсиански заселници и земни жители. Все още има много неизвестни в този сценарий, но научната фантастика може да помогне да се хвърли светлина върху някои от тях.
„Възникват най-различни етични, морални и други дилеми. Нормално ли е на друга планета да се роди бебе, което никога няма да може да се върне на Земята? Мисля, че това е сериозен етичен въпрос.“
„Културата, политиката, всички тези неща, за които знаем, че са част от това какво означава да бъдеш човек, всички те ще бъдат в действие. Авторите на научна фантастика са изследвали широко тези идеи и мисля, че в някои случаи може би поучително. Може би трябва да разгледаме някои от нещата, за които са мислили други хора, по отношение на възможностите за това, което може да се случи“, заключи той.