Рижкият автобусен завод (RAF) е един от емблематичните производители на микробуси и лекотоварни автомобили в бившия Съветски съюз. Създаден през 1949 г. в латвийската столица Рига, заводът започва дейността си като подразделение на латвийската автомобилна индустрия, а през 1955 г. започва производството на каросерии за автобуси. Постепенно RAF се профилира в разработка и производство на микробуси под марката "Латвия", които ще се превърнат в отличителен белег на социалистическия транспорт в продължение на десетилетия.
Първият значим модел, който дава тласък на развитието на завода, е RAF-977 "Латвия", представен през 1958 г. Микробусът е базиран на шасито и механиката на ГАЗ-21 "Волга" и е проектиран като универсално транспортно средство с капацитет от 10 пътници. RAF-977 бързо намира приложение в съветските служби като маршрутка, линейка, такси и туристическо превозно средство. Моделът има характерен заоблен дизайн и се отличава с лесна поддръжка и относителна надеждност. През 1961 г. на пазара излиза обновената версия RAF-977D, при която са направени конструктивни подобрения - включително по-здрава предна конструкция и едночастно предно стъкло. Въпреки ограничения производствен капацитет, до средата на 70-те години заводът произвежда стотици хиляди бройки, предимно за вътрешния пазар, но и за износ към съюзническите социалистически страни.
През 1976 г. RAF представя нов флагман - микробусът RAF-2203 "Латвия", който ще остане в производство до края на 90-те години и ще се превърне в най-масовия модел на завода. Това е напълно нова конструкция, базирана отново на компоненти от Волга, но с изцяло променен дизайн, по-големи размери и по-добра товароносимост. RAF-2203 е оборудван с 2,445-кубиков бензинов двигател, разположен отпред, и задно предаване. Трансмисията е механична, с 4-степенна скоростна кутия. Микробусът може да превозва от 10 до 12 пътници в стандартната си конфигурация, но е предлаган в над 20 различни модификации - линейки (RAF-22031), полицейски и пожарни автомобили, маршрутки (2203G), фургони за пощенски доставки, мобилни лаборатории и дори като база за кемпери.
В България RAF-2203 става изключително разпространен през 70-те и 80-те години. Микробусът се използва широко като маршрутка в София, където запълва празнината между автобусния транспорт и нуждите на гражданите за по-бързо придвижване. Много българи от онова време пазят спомени за пътувания с RAF-ове с плъзгащи врати, тесни седалки и характерното бучене на двигателя. Освен за градски транспорт, микробусите се използват масово и в здравеопазването като линейки - почти всяка болница в страната разполага с поне един такъв автомобил. RAF-2203 служи и за вътрешен служебен транспорт в държавни институции, предприятия и строителни обекти.
На външен вид микробусът се отличава със своята плоска предница, големи странични прозорци и странична плъзгаща се врата. Интериорът е базов, с минимални удобства, но поддръжката му е сравнително лесна. Един от основните недостатъци на RAF-2203 обаче е неговата склонност към прегряване на двигателя, както и проблеми със системата за окачване при натоварване. Независимо от това, моделът остава в употреба десетилетия наред, благодарение на своята универсалност и липсата на алтернативи в съветския автомобилен сектор.
RAF произвежда и други по-редки модели, сред които минибусът RAF-2914 и кемперът RAF-2907, които обаче остават в ограничено производство. През 80-те години заводът започва да разработва нови модели - прототипи на RAF M1 "Роксана" и по-големия M2 "Стилс". Тези автомобили целят да модернизират марката и да конкурират западни модели като VW Transporter или Ford Transit. Въпреки амбициозните планове, новите модели така и не влизат в серийно производство поради финансови и технологични ограничения след разпада на СССР.
С настъпването на прехода и пазарната икономика в постсъветските страни, RAF се оказва неспособен да се адаптира към новите реалности. Заводът е приватизиран, но липсата на инвестиции, конкуренцията от Запада и вътрешните финансови проблеми водят до фалит през 1998 г. Опитите за възраждане на производството чрез съвместни предприятия с чужди партньори остават неуспешни.
Днес микробусите RAF, особено моделите 977 и 2203, се смятат за символ на социалистическата епоха. Те често се появяват в събития за ретро автомобили, възстановяват се от ентусиасти и присъстват в колекции и музеи. В България все още могат да се видят единични екземпляри, използвани в селски райони или пазени като спомен от миналото. Независимо от техническите си ограничения, тези микробуси остават важна част от транспортната история на Източна Европа.
