Преди повече от 11 000 години вълнестите мамути са обитавали студените климатични зони на Европа, Северна Америка и Азия. Те са били подобни на съвременните слонове, като са използвали големите си бивни за търсене на храна и защита, а козината им ги е предпазвала от ниските температури. Въпреки устойчивостта си обаче, последните представители на този вид изчезват преди 4000 години. Учените изтъкват няколко причини за изчезването им – като прекомерен лов, климатични промени и кръвосмешение.
Сега ново проучване на група международни изследователи добавя още една възможна причина към този списък: алергия към полени. С края на ледниковия период и затоплянето на земното кълбо на територията на вълнестите мамути се разпространява нова растителност, която произвежда повече полени.
Учените предполагат, че този прашец може да е предизвиквал алергични реакции у животните която влошава обонянието им. Това би затруднило намирането на храна, откриването на хищници и намирането на партньори, което пък е допринесло за намаляване на популацията.
Въпреки че тази теория все още е спекулативна, учените призовават за допълнителни проучвания, за да я проверят. Анализирайки останките на мамутите за следи от растения, произвеждащи полени, и реакции на имунната система, изследователите се надяват да установят дали алергиите наистина са имали роля в изчезването им.
Ако се потвърди, това откритие ще предложи уникална перспектива за факторите, довели до гибелта на едно от най-разпознаваемите праисторически животни.
Но изобщо възможно ли е поленът да е погубил едни такива огромни създания?
С настъпването на ледниковия период преди повече от 10 000 години, със затоплянето на температурите по света започват да се разпространяват нови видове растителност – включително цъфтящи растения, които произвеждали повече прашец, отколкото животните са свикнали.
Новото проучване (публикувано в списание Earth History and Biodiversity) показва, че този приток на прашец е причинил алергии при мамутите, които са потиснали обонянието им.
Масивните същества са разчитали на носа си, за да откриват партньорите си, да търсят храна и да откриват хищници, така че загубата на способността им да усещат миризмата би ги поставила в доста несигурно положение. Според проучването „развитието на алергии към растителен прашец… би могло да доведе до намаляване на чувствителността към миризми при животните по време на размножителния период. Това може да обясни изчезването им поради намаляване на сексуалните контакти“.
Авторите на изследването казват, че тази теория се подкрепя от наличието на имуноглобулини, които организмът произвежда в отговор на някои алергични реакции – например сенна хрема – във фосилизираните останки на мамути, открити в Сибир.
Доказателства
Глеб Зилберщайн, водещ автор на изследването, заяви пред The Telegraph: „Това е първото проучване, при което фрагменти от имуноглобулини са открити в животински останки на възраст десетки хиляди години.“
Имуноглобулините, наричани още антитела, са протеини, произвеждани в червата по време на някои алергични реакции. След това те се изхвърлят от организма чрез дефекация, затова учените изказват предположението, че анализът на вкаменени изпражнения на мамут може да определи дали създалото ги същество наскоро е произвело имуноглобулини. Ако такива се намерят, това би могло да е знак, че мамутът е бил подложен на алергична реакция към полени.
Учените предлагат също така да се изследва съдържанието на стомаха на мумифицирани мамути, за да се види дали в храносмилателната им система са присъствали растения, произвеждащи цветен прашец.
Засега тази теория е все още спекулативна, но ако се потвърди, ще добави интересен обрат към и без това сложната история за изчезването на вълнестите мамути.