Алигаторовата костенурка – сладководният питбул на дъното
Костенурките изглеждат изключително невинни и спокойни създания. Най-вероятно твърдите това, защото никога не сте виждали най-голямата сладководна костенурка в Северна Америка. Легендата разказва, че алигаторова костенурка има захапка със силата от 80 килограма и е достатъчно силна, за да прегризе дървената дръжка на метлата без никакви усилия с едно захапване.
И нещо по-интересно е, че точно този вид обикновено достига тегло до 75 килограма, следователно ако видите голяма костенурка, по-добре е да не ѝ пречите. Това е костенурка, която чупи и откъсва човешки пръсти без никакво усилие. Добрата новина е, че като много други животни, алигаторските костенурки не са агресивни и се държат доста спокойно към хора, които влизат в техния хабитат.
Ако живеете на север от Рио Гранде или на изток от Скалистите планини, то най-вероятно може да сте попаднали на по-малкия вариант на тази порода. Той тежи между 4 и 16 килограма и е в далеч по-малка категория от своя по-голям брат. Алигаторова костенурка може да задмине тези размери, но по стара традиция ще открием, че мъжките растат много повече.
Нещо повече, половите органи между мъжките и женските могат да се различават значително от установените. При някои от по-големите екземпляри, мъжките например могат да стигнат размери до 80-сантиметра на дължина, чифтосването може да се смята за почти невъзможно.
Тази порода най-вероятно произлиза от праисторията и е успяла да се съхрани до днес. Костенурките от този вид имат дълга опашка, бойна броня и малък и бърз врат. Не си мислете, че ще може да избягате, ако се опита да ви захапе.
Най-често ще ги откриете в Мексиканския залив – сладководните езера. В Северна Америка се намират в малки водоеми на Луизиана, Арканзас, Мисисипи, Алабама и Флорида. През 2014 г. журнала Зоотакса посочва, че въпросната костенурка има три разновидности, разделени на западни, централни и източни пропорции. В това изследване се твърди, че тези в реките Суване и Апалачикола са съвсем различни и неизследвани видове до този момент.
Как това същество се изхранва? На първо място ще открием, че костенурката никога не напуска водата. От време на време женските ще излязат на брега, за да снесат яйца, но това е всичко. През останалото време може дори да не ги забележите на повърхността.
Освен в реки, обитават блата, язовири, езера и канали. Активни са през нощта, когато гладът ги е мотивирал да започнат своя лов. В менюто им присъстват разлагащи се трупове, растения, плодове, семена и всякакви живи организми, с които могат да се справят. Това включва жаби, змии, охльови, саламндри и други. Понякога са склонни дори да се хранят и с по-малки костенурки, тъй като имат силата да чупят черупките им.
В някои случаи успяват да добавят към менюто си диви гъски, бобри и малки крокодилчета. Най-любимата им храна остава рибата. Костенурката няма скорост, за да преследва този деликатес, но пък спокойно има с какво да ги примамят. Езикът на костенурката е червен и много малък, като създава илюзията на червейче. Достатъчно е този хищник да стои неподвижно и да чака своята жертва да клъвне кукичката и да приключи своя живот.
Издръжливостта е особено специално качество – тя може да задържи дъха си около 50 минути, давайки достатъчно време на жертвите да се приближат. Дори и с някои малки конкуренти сред природата, тази костенурка е единствено зависима от човека и неговата дейност. Оставена да живее спокойно в естествената си среда, тя може да прекара около 70 години.
