Юстас Монахът – най-грешният от светите хора

| от |

Преди 800 години един от най-мразените мъже в Англия среща своя ужасен край. Когато битката при Сандвич – водена край бреговете на Кент на 24 август 1217 г. между английския и френския флот – стигна до кървавия си край, Юстас Монахът е на палубата на своя кораб, където яростно размахва гребло в опит да отблъсне английските си врагове. Един писател от онова време описва как той „събори добър брой англичани… на някои били счупени ръцете, на други – главата им била разбита… на друг му била счупена ключицата“. Но късметът на Юстас приключва и той скоро е поразен от враговете си – и след опит да избяга е завлачен на палубата и обезглавен.

Отсечената му глава е фиксирана на копие и дефилира около южните пристанища на Англия, за да успокои жителите им, че този страховит пират най-накрая е мъртъв. И хората празнуват кървавата му смърт дълго и похотливо. Но защо? Как бившият бенедиктински монах пропада заради жаждата си за плячка и насилие? И какво е човек, който някога посвещава живота си на служба на Бога, да я изостави и да се хвърли във война?

 

Юстас е роден около 1170 г. и въпреки че започва живота си като възрастен като рицар, зовът на морето се оказва по-силен и скоро той овладява уменията на мореплаването и пътува обширно. Скоро се появява в кастилския град Толедо – известен център на черната магия, където се научава на тъмните изкуства на некромантията. Според мнозина сякаш самият дявол му става наставник. Но тогава се случва нещо съвсем неочаквано за тези мнозина: Юстас става монах.

Не можем да знаем защо избира бенедиктинците в манастира Сейнт Самер. Но едно е сигурно: ако някой някога е бил неподходящ за живота на този свят орден, това е нашият хубостник. След като се присъединява към манастира, казват, че извършва „много дяволски действия“ – насърчава братята да ядат, когато трябва да постят, да кълнат, „когато трябва да рецитират литургия“, и ги подканя да „пърдят в манастира“. Не е изненадващо, че скоро напуска (или по-вероятно е изгонен от) бенедиктинците. Но от този момент нататък прякорът му е готов и той винаги ще бъде известен като Юстас Монаха.

 

При всичките си дяволии, Юстас явно все пак има някакъв талант за нещо и си намира работа като сенешал (административен служител) при могъщия граф на Булон, Рено дьо Дамартен. Изглежда обаче, че скоро отново се връща към старото си поведение, тъй като е обвинен във финансова неправомерност. Страхувайки се от затвора, Юстас бяга и започва нова кариера – този път като бандит.

В горите около Булон, Юстас се издържа от разбойничество и жажда за отмъщение срещу графа. Тук историята наистина става вълнуваща. Юстас и хората му участват в поредица скандални грабежи, мълниеносни нападения и драматични бягства, докато търсят мъст на бившия монах срещу графа.

В различните истории Юстас има много общо с Робин Худ, не на последно място в ползването на маскировки. В един момент той се предрешва като прокажен човек с камбанка, за да подмами граф Рено да му даде пари за благотворителност. В друг случай той връзва единия си крак, за да прилича на еднокрак просяк, отново с цел да заблуди графа, за да му вземе пари.

Не след дълго хитростта и жестокостта на Юстас му спечелват доста добра репутация в околностите на Булон и той се развива и от другата страна на Ламанша, когато в началото на 1206 г. започва да работи за английския крал Джон, който в този момент е в средата на ожесточена борба за превземане на Нормандия от французите.

Не след дълго Юстас използва съдовете, дадени му от краля, с опустошителен ефект. Силите му от английски, фламандски и френски моряци завземат Сарк, един от Нормандските острови, и създават пиратска база, откъдето предприемат поредица от набези срещу френските морски пристанища.

Отначало изглежда, че Джон и Юстас се разбраха отлично. Но скоро Юстас търси нова работа за пореден път, защото някъде между 1212 и 1214 г. той и Джон се разделят (парите вероятно са фактор). Така до началото на 1215 г. Монаха сменя страната си във войната и се представя пред френския двор. Както Джон някога е осъзнал потенциала на талантите на Юстас срещу французите, така и френският крал Филип Август иска да използва познанията на Юстас за канала и вътрешната му информация за английската военна организация. На първата среща между двамата мъже: „Вие не сте голям, а малък, но сте толкова смел и безразсъден“, казва Филип на новия си съюзник. „Вие знаете много за хитростта и подлостта и не се нуждаете от котка да ви помага“ получава в отговор.

 
 
Коментарите са изключени за Юстас Монахът – най-грешният от светите хора

Повече информация Виж всички