shareit

В коя битка се ражда Пировата победа

| от |

Мнозина са чували израза „Пирова победа“, но малцина знаят истината зад цялата история на Пир I. В кратката версия, въпросният триумф се изразява в изключително кървава и жестока битка, която освен победа, носи и разруха на бойната сила, която е участвала. Именно по тази причина въпросният успех се смята по-скоро за загуба, отколкото за каквато и да е друга форма на триумф. А що се отнася до Пир I, той се е стремял винаги да вземе всяка една победа, която може, докато на финала не стига до този специален момент, в който се побеждава сам.

През 280 г. пр. Хр. гръцката колония Таранто в Южна Италия скоро ще посрещне враждебно настроената Римска империя. Местният войн Пир, известен като един от най-смелите по това време, приема дълга да пази града от въпросния враг. Макар и римляните да са 40 000, а армията на Пир да е едва 30 000, в неговия ъгъл присъства тесалийската кавалерия, която към този момент се слави като една от най-добрите в Гърция. Добавяме и около 20 бойни слона и запазената марка на Александър Македонски – фалангите и достатъчно стрелци и бойци с прашки. Практически Пир спокойно можел да се разправи с римляните, след като има бойното разнообразие.

gettyimages-1056353310-594x594

Проблемът е, че Пир може да владее всички познати бойни действия, но не и воденето на битка. Кавалерията се сблъсква с римските легионери, след това и фалангите се спускат в битка, докато стрелците не спират огъня. Легионерите обаче не се предават и продължават да държат нападателната линия. Пир сменя своята броня с друг войник, защото много добре знае, че ако падне в боя и битката ще бъде изгубена, както и гръцката територия. Бедният войник е един от първите заклани в повратния момент на сражението. За изненада на всички, Пир сваля шлема си и повежда наново сражението, изненадвайки опонентите си.

Преминава през цялата отбранителна линия, за да вдигне морала и продължава напред. За изненада на нападателите, отстъпващата армия не само е готова да се сражава, но този път има и желание да победи. В нападение са пуснати и слоновете, които се оказват и най-силното оръжие. Те удрят по фланк римската кавалерия и създават достатъчно хаос в сърцата на противника. Обръщайки сражението и печелейки сърцата на бойните другари, Пир не само побеждава, но и решава да върне жеста, като този път се насочва в сърцето на Римската империя – Рим. По пътя си, пълководецът достига Аскулум, където римляните вече са удвоили своята сила – 70 хиляди войника, 8000 кавалерия и друг боен персонал. Към това са добавени и различни инженерни решения, с които слоновете да бъдат по-лесно неутрализирани.

gettyimages-542375231-594x594

Именно тук се ражда и прословутата Пирова победа. До днес някои философи смятат, че триумфът на Пир никога не е бил и победа. Когато римляните се разгръщат, мечовете им поразявали безпощадно всеки грък, дръзнал да премине границите. Армията му, създадена изцяло от наемници и съюзници, които дори не се интересували за какво воюват, осъзнавали, че за първи път Пир не плаща чак толкова много, че човек да жертва живота си. Аскулум успява да нанесе един много сериозен удар. Поради неподходящата позиция за водене на сражения, римляните изгубили само 6000 души, докато Пир се разделил с услугите на 3500 от своя персонал, но за зла беда, по-голямата част от тях била обвързана с командващите офицери и точно те в момента се равнявали на теглото си в злато.

Италианските партньори в битката вече не искали да се сражават, още повече, че очевидно на територията на империята, тяхното преимущество е изцяло изгубено. Без необходимият персонал, Пир най-накрая признава, че още една такава победа ще доведе до пълната гибел на армията. След като Рим остава далечен спомен, Пир решава да насочи вниманието си към други посоки и да разшири влиянието си там. Макар и мнозина да помнят последната загуба, боецът вече има нов план. След като крал Птолемей е убит, именно той е призован за следващия македонски крал. Вместо обаче да продължи кампанията си в Сицилия, избира да хвърли ръкавица на Картаген – другият най-силен противник. Тръгвайки срещу този противник, Пир дори не осъзнава на какво са способни неговите съседи. Освен това успява да изтормози Сицилия за ресурси и в резултат на това, тяхното партньорство е разрушено. За капак, когато осъзнава, че е ударил на много жесток камък, Римската империя за втори път тръгва срещу него.

gettyimages-1056353310-594x594

В битката за Беневенто през 275 г. пр. Хр. прави една голяма грешка, въпреки огромната пехота, кавалерия и слонове, вместо да влезе в директен двубой, кралят решава да нападне лагера на римляните през нощта, но се оказва, че преходът е толкова дълъг и изтощителен, че накрая сами се издават и вдигат по тревога римляните. В резултат на това, половината бойни слонове са изгубени. В следващата атака римляните успяват да разпръснат армията и да подплашат слоновете, а като необуздани животни, те смачкват своите бойни единици. Победата е факт.

Останал без полезни ходове, някогашният славен пълководец се прибира обратно в Епирус, позволявайки на Рим да тържествува над всички колонии в Южна Италия. На собствена територия успява бързо да спечели вниманието на разпокъсана Македония и по този начин да се изправи срещу Антигон II – смятан за втория основател на Македония. Преследвайки него за по-голяма сигурност на трона, той успява да спечели доверието и на наемниците. След това се разправя достатъчно добре с армията, която в последствие дезертира много бързо. Единственият, който все пак минава под капките е именно Антигон.

gettyimages-51238775-594x594

Той не е преследван, но изчаква своя шанс и поредната глупост от страна на Пир. Тя разбира се не закъснява, защото пълководецът е решил да се изправи срещу спартанците. Спарта и Аргос изглеждат като двете най-слаби места, които могат да бъдат ударени, но пропуска факта, че в този момент Спарта е една от най-зловещите бойни сили. Провалът е очевиден, но лошите новини не свършат до тук, Антигон II вече е намерил много съюзници в Аргос. Битката за този град се оказва прокълната. Улиците са тесни, за да може бойните слонове да минат, самите порти не позволяват на по-голямата част от бойните единици да разгърнат своите сили, а галите, изпратени първи, изведнъж се оказват в доста неприятна позиция.

Пир изпраща съобщение до сина си Хелен да събори стените и да позволи на галите да избягат, но съобщението е объркано и младият командир повежда и останалата част в града. Паниката е толкова голяма, че никой не може да види дори с кого се сражава. Слоновете се плашат още повече и затварят единствения възможен изход. Повечето мирни жители седят на покривите и гледат сражението, докато една майка не хвърля керемида по главата на Пир. Ударът го зашеметява, а когато пада е парализиран. Смъртта му е призната по-късно по време на обезглавяването.

Това обаче не е последният момент, в който дори главата на Пир ще прави проблеми. Синът на Антигон – Алкений, взима главата и я хвърля в краката на сина си, надявайки се, че ще получи благословия, вместо това е посрещнат като варварин и самият Антигон се разправя с него, напомняйки му, че всеки крал трябва да получи най-доброто отношение и да се наслади на живота си. Оказва се, че всеки един мъж от фамилията е станал жертва на подобно наказание. Самият Пир е кремиран и погребан в специална церемония с всички почести.

gettyimages-1155920017-594x594

След като е изпратен така, синът е пуснат да се върне обратно в собственото си кралство. След разчуването за загубата на Пир, Италия е разделена и покорена. Римската империя продължава контрола по-дълго време. Що се отнася до семейството на Пир, неговата дъщеря е убита като последната кралска особа. Създаването на република започва и скоро Третата Македонска война тропа на вратата. В последствие Рим се възползва от ситуацията и успява да пороби всички останали. Антингон II продължава да живее в Македония, докато не идва Рим и не приключва цялата сага. Забавна част от историята е, че човек с военна история, която включва Рим, Картаген, Спарта, Аргос

 
 
Коментарите са изключени за В коя битка се ражда Пировата победа

Повече информация Виж всички