Музикални хроники: Фреди Меркюри и Майкъл Джексън – бурно приятелство, три общи песни и раздяла заради лама

Те са двама от най-обичаните певци на всички времена. Фронтменът на една от най-великите рок групи и Краля на попа.

Легенди от златната ера на музиката, които се оказали притеглени един към друг във важен етап от своите кариери и между тях възникнала голяма дружба.

Как се е развило приятелството между Фреди Меркюри и Майкъл Джексън, как е довело до три записани дуета и защо двамата така и не ги издадоха?

„Животът трябва да е повече от това

Животът трябва да е повече от това

Как да се справим със свят без любов?

Като лекуваме разбитите сърца и плачещите лица“

Това пеят Фреди и Джако в един от дуетите си в началото на 80-те. Тогава Меркюри вече е звезда с Queen, а Майкъл точно завършва шестия си албум, който впоследствие ще се издигне в челото на най-прочутите и продавани албуми в историята – Thriller.

През 1983 г. те се срещнали няколко пъти в дома на Джако и направили демо записи на три съвместни песни – State of Shock, Victory и цитираната There Must Be More to Life Than This.

За жалост, и двамата се оказали твърде заети с останалите си дейности и не успели да завършат песните. Освен това отношенията им се влошили и дуетите им потънали в прах за десетилетия напред.

През 2011 г. обаче се заговори за довършване на песните – тогава китаристът на Queen Брайън Мей и барабанистът Роджър Тейлър получиха разрешение да работят по дуетите на Фреди и Майкъл от управителите на имуществото на Джексън, които държат правата върху всички негови записи.

В крайна сметка само There Must Be More to Life Than This беше издадена по този начин и попадна в албума с компилации Queen Forever, но маниаците на теми Фреди и Queen вече я познаваха под други форми – защото Меркюри я беше записал самостоятелно и включил в първия си солов албум Mr. Bad Guy. А и нейна ранна демо версия с вокалите на двамата отдавна беше налична онлайн.

Друга от песните, State of Shock, беше издадена от Майкъл Джексън в дует с Мик Джагър от Rolling Stones и всъщност се беше превърнала в най-големия хит от албума Victory на The Jacksons, фамилната формация на Майкъл и братята му.

Но какво, освен музиката, е свързвало Фреди и Джако?

Очевидни са общите страни в характерите им – на сцената и двамата бяха ненадминати шоумени, но извън нея често се оказвали неразбрани самотници.

„Мисля, че съм сред най-самотните хора на земята“, казва Майкъл в един от най-известните си цитати, а Фреди сякаш му отговаря: „Можеш да имаш всичко на този свят и пак да си най-самотният човек, това е жестока, горчива самота“.

Не е трудно да открием и други прилики между тях – от бурния им личен живот, през болезнения им перфекционизъм, та чак до ранната им смърт (Фреди почина на 45 г., Майкъл на 50).

По-добра представа за взаимоотношенията им създава една случка от 80-те, описана от журналистката Джери Хърши за Rolling Stone:
„Майкъл вежливо се опитва да заобиколи настъпателна млада жена, оборудвана с най-модерна телевизионна техника. Тя запречва коридора, който води до лабиринта от съблекални под залата L. A. Forum.
„Мога ли да кажа на зрителите си, че Майкъл Джексън е фен на Queen?“, пита дамата. „Фен съм на Фреди Меркюри“, отговаря Джако, докато се изнизва покрай нея в огромното помещение, пренаселено от музикантите на Queen и хора от техния щаб.
Набит човек с вид на ръгбист подлага Фреди Меркюри на старателна загрявка, която трябва да прекара уморените мускули на вокалиста през последния концерт от американското му турне. Цялата група е в настроение.
Майкъл тихо и срамежливо стои до вратата, докато Фреди не го съзира.

…

Фреди скача отгоре му като див ротвайлер и без малко да смаже слабичкия Майк в прегръдката си. Двамата падат върху някакъв огромен куфар, който се отваря и изсипва отгоре им купчина бандажи. Майкъл възкликва с виснало чене: „Оооо, Фреди! Какво е това?“
Златен шлем за американски футбол изпада и се приземява върху планината от бельо. „Рокендрола е мъжка работа, малки братко“, гръмва гласът на Фреди. Майкъл се усмихва и се интересува дали домакинът му наистина е прекарал последния си рожден ден, висейки гол от полилей. Меркюри се изчервява…“

Всъщност двамата се запознали именно когато Майкъл посетил няколко концерта на Queen от американското им турне през 1980 г.

Фреди разказва, че постепенно двамата започнали да излизат заедно и се виждали често. Но точно в този период известността на Майкъл добила чудовищни размери покрай албума Thriller, а това многократно увеличило и ангажиментите му.

Бившият мениджър на Queen Джим „Маями“ Бийч разкрива пред Times и друга причина двамата да не довършат общите си песни.

Отношенията им започнали да се влошават и Джексън внесъл напрежение, защото имал лама за домашен любимец и я водел в звукозаписното студио. „Меркюри ми се обади и каза: „Маями, скъпи, можеш ли да наминеш? Трябва да ме измъкнеш оттук, записвам с лама“, разказва продуцентът.

Но въпреки относителната краткост на приятелството им, по всичко личи, че двамата са оказали доста позитивно влияние един на друг. Майкъл Джексън даже изиграл водеща роля за едно съществено решение в историята на Queen.

Джако бил запознат с материала за подготвяния нов албум на групата The Game и особено голямо впечатление му направила една от песните – Another One Bites the Dust, композиция не на Фреди, а на басиста на Queen Джон Дийкън.

„Нея трябва да издадете като отделен сингъл“, постоянно казвал Джако на Фреди и прогнозирал, че ще оглави класациите.

В началото групата имала други идеи, но Меркюри решил да го послуша. Резултатът: Another One Bites the Dust остава сред най-популярните и успешни сингли на Queen с над 7 милиона продажби, а бързо след издаването му музикалните класации били напълно покорени, особено в родината на Майкъл Джексън Америка.